О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3093

София, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 2140 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.2, предл.2 ГПК.

С определение № 1206 от 14.03.2024 г. по ч. гр. д. № 791/2024 г. на ВКС, II-ро г. о., е оставена без разглеждане частната жалба на „С. инвест“ ООД срещу определение № 3120 от 16.12.2023 г. по гр. д. № 2613/2023 г. на Софийския апелативен съд.

Съставът на ВКС е приел, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като е изчерпан инстанционният контрол спрямо атакувания пред ВКС акт. Предмет на обжалване пред ВКС е определение на апелативен съд, с което е потвърдено определение на окръжен съд, с което е отказано тълкуване на определение за допускане на обезпечение, което е преминало двуинстанционен контрол. Определението на апелативния съд, с което е потвърден отказът за тълкуване, не подлежи на обжалване пред ВКС.

Прието е, че с определение № 424/03.11.2022 г. по ч. т. д. № 193/2022 г. Софийският окръжен съд е допуснал обезпечение на предявените от „С. инвест“ ООД срещу „МТ Роуз корпорейшън“ ЕООД, В. Й. Д. и М. В. Д. искове по чл.108 и чл.109 ЗС. Това определение е потвърдено от Софийския апелативен съд с определение № 3190/16.12.2022 г. по ч. гр. д. № 3512/2022 г. С определение № 307 от 31.07.2023 г. по ч. т. д. № 193/2022 г. на Софийския окръжен съд е отказано тълкуване на определението за допускане на обезпечение, а Софийският апелативен съд е потвърдил този отказ за тълкуване с обжалваното пред ВКС определение.

Прието е, че съгласно разпоредбите на чл.396 ГПК определението на окръжния съд, с което се допуска обезпечение на предявените искове, подлежи на инстанционен контрол само пред апелативния съд, но не и пред ВКС. По тази причина определението, с което окръжният съд отказва да тълкува определението си по допускане на обезпечението, също не може да се обжалва пред ВКС.

Частна жалба срещу определението на предходния тричленен състав на ВКС е подадена от „С. инвест“ ООД.

Жалбоподателят счита, че актът на ВКС е немотивиран, тъй като съдът не е посочил защо счита, че подадената пред него частна жалба е процесуално недопустима. Съдът неправилно приел, че след като на основание чл.396 ГПК определението на окръжния съд, с което е определена обезпечителна мярка по предявените искове, подлежи на обжалване само пред апелативния съд, то и отказът за тълкуване на определението по допускане на обезпечението подлежи на обжалване само пред апелативния съд. Изложени са подробни мотиви какви проблеми на практика създава отказът на съда да тълкува определението си по допускане на обезпечение на предявените искове по чл.108 и чл.109 ЗС.

Ответниците в производството „МТ Роуз корпорейшън“ ЕООД, В. Й. Д. и М. В. Д. оспорват жалбата. Позовават се на разпоредбата на чл.251, ал.5 ГПК и на практика на ВКС по прилагането й.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна.

Правилен е изводът на предходния тричленен състав на ВКС, че потвърденият от апелативния съд отказ на окръжния съд да тълкува определението си по допускане на обезпечение на предявените искове не подлежи на обжалване пред ВКС. Този извод е в съответствие с разпоредбата на чл.251, ал.5 ГПК, според която решението по тълкуването подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, което се тълкува. В случая се иска тълкуване на определение на окръжен съд, потвърдено от апелативния съд, с което е допуснато обезпечение на предявени искове. Това определение за допускане на обезпечение подлежи на контрол само пред една инстанция, съгласно чл.396 ГПК. Следователно и определението, с което се отказва тълкуване на определението по допускане на обезпечението, подлежи на контрол само от една инстанция по правилото на чл.251, ал.5 ГПК. Такъв контрол вече е осъществен с определение № 3120 от 16.12.2023 г. по гр. д. № 2613/2023 г. на Софийския апелативен съд, което е окончателно. Затова подадената пред ВКС частна жалба е процесуално недопустима и правилно е върната от предходния тричленен състав на ВКС.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1206 от 14.03.2024 г. по ч. гр. д. № 791/2024 г. на ВКС, II-ро г. о.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: