О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60123

гр. София, 23.07.2021 год.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Б. ЧЛЕНОВЕ: С. Н. ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Николова гр. дело № 1314 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Делото е образувано по касационната жалба на Н. Т. Л., чрез адвокат Ст. Г., против въззивното решение № 895 от 25.11.2020 год. на Пловдивския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 2077/2020 год. С него е потвърдено първоинстанционното решение № 178 от 16.05.2019 год. по гр. д. № 1986/2017 год. на Карловския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Н. Т. Л. и А. М. Л. против К. М. Л. иск по чл. 42, б. „б“, вр. с чл. 24, ал. 1 ЗН за прогласяване нищожността поради липса на форма на нотариалното завещание № 2/2015 год., с което общият наследодател Т. Л. е завещал в полза на К. Л. собствените си 4/6 ид. ч. от описания в завещанието недвижим имот, отменено е първоинстанционното решение в частта, с която са възстановени на основание чл. 30, ал. 1 ЗН запазените части на Н. и А. Л. от наследството на Т. Л., като е намалено завещателното разпореждане на последния в полза на К. Л. с посочените идеални части от завещаните дворно място с идентификатор *** и от самостоятелен обект с идентификатор *****, ведно с 1/2 ид. ч. от прилежащите му избени помещения и подпокривно пространство, ведно със застроено и незастроено дворно място с площ 296.50/593 кв. м. и посочените в решението сгради с идентификатори ****, **** и **** по кадастралната карта на [населено място].

Със същото въззивно решение е изменено горното първоинстанционно решение, поправено с решение № 141 от 29.06.2020 год. на районния съд, гр. Карлово, в частите, с които е допусната съдебната делба между съделителите при посочените дялове, като е постановено друго за допускане на делбата на втория етаж от двуетажната жилищна сграда, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** по кадастралната карта, с предназначение жилище, апартамент, с площ 76 кв. м., ведно с 1/2 ид. ч. от избения етаж и 1/2 от подпокривното пространство, находящи се в западната половина на сградата с идентификатор ****, при квоти: за Н. Л. – 4/24 ид. ч., за А. Л. – 1/24 ид. ч., за И. Л. – 1/24 ид. ч., за Т. Л. – 1/24 ид. ч. и за К. Л. – 17/24 ид. ч., а на дворното място между Н. Л. с дял 4133.33/49600 ид. ч., А. Л. с дял 1033.33/49600 ид. ч. и К. М. Л. с дял 17566/49600 ид. ч.

Потвърдено е и първоинстанционното решение № 141 от 29.06.2020 год., с което са допуснати поправки на очевидни фактически грешки в решение № 178 от 16.05.2019 год. по първоинстанционното гр. д. № 1986/2017 год. на Карловския районен съд.

Касаторът поддържа доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон по иска за нищожност на нотариалното завещание, съществено нарушение на разпоредбата на чл. 342 ГПК относно възраженията за включване на имоти в наследствената маса, обосноваващо преклузия на правото да се иска пред въззивния съд включване на други имоти в делбената маса, неправилно определяне на квотите в съсобствеността, както и неправилно определяне на обектите в нея – съдът не кредитирал установената с помощта на експертиза поделяемост на дворното място на два отделни парцела. Неправилно въззивният съд не е съобразил и принадлежността на избения етаж и таванското помещение към двата самостоятелни жилищни етажа в сградата, а не като обекти, предмет на нищожното завещание.

Оплакването на касатора касае и включването на земеделските земи в делбената маса, каквото искане не е заявено от никой от съделителите, в същия смисъл е и доводът му относно построените в дворното място сгради, извън съсобствеността на съделителите, въз основа на което неправилни се явяват според него изводите на съда относно разполагаемата част от наследството на наследодателя.

Искането на касатора е за отмяна на въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което се прогласи нищожността на завещанието, да се допусне делбата на процесните недвижими имоти, като за касатора се определи дял в размер на 1/2 ид. ч., а другата 1/2 ид. ч. се определи за всички останали съделители съобразно закона. Евентуално, ако се приеме за валидно представеното завещание, то искът за намаляване на завещателното разпореждане се уважи при посочените в исковата молба квоти.

Претендира и присъждане на разноските

От ответниците по касация писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил от К. М. Л. чрез адв. Св. П.-К.. В него се поддържа становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноските за заплатеното адвокатско възнаграждение.

Останалите ответници не са взели становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е приложено изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК.

Върховният касационен съд в настоящият си състав, преди проверката за наличие на поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване, констатира наличието на очевидни фактически грешки във въззивното решение. Въпреки съдържащите се в мотивите съображения за неоснователност на евентуално съединените искове по чл. 30 ЗН поради липсата на накърняване на запазените части на Н. и А. Л., чиято обща стойност след намаляване съответно на дарението от 1975 год. е под стойността на разполагаемата част от наследството, в диспозитива на въззивното решение съдът е пропуснал да се произнесе по същество по тях. Това препятства произнасянето по подадената и в тази част на решението касационна жалба.

Освен това, въззивният съд е изменил първоинстанционното решение в частта, с която е допусната делба на дворното място, застроено и незастроено с площ 593 кв. м. с посочения идентификатор, съсобствено между А. М. Л., Н. Т. Л. и К. М. Л. и останалите съделители, като е постановил друго, с което делбата е допусната само между тримата при посочените квоти, съответно 1033.33/49600, 4133.33/49600 ид. ч. и 17566/49600. Произнасянето по този начин противоречи на изложените в мотивите съображения относно частта на първоинстанционното решение, която според съда следва да бъде изменена, а именно относно принадлежащата на наследниците на Т. Л. част от съсобственото с брат му И. Л. дворно място, а наследници на първия са и други съделители, непосочени в диспозитива на въззивния съд. Наличието на диспозитив за потвърждаването на решението за поправка на очевидни фактически грешки не отстранява горния порок в произнасянето относно допускане на съдебната делба, с оглед предвиденото в чл. 344, ал. 1 ГПК.

При горните констатации настоящето производство следва да се прекрати и делото се върне на въззивния съд за поправка на допуснатите очевидни фактически грешки в обжалваното въззивно решение. След отстраняването им делото следва отново да се върне на ВКС. Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 1314/2021 год. по описа на ВКС, ІІ г. о. и

ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за изпълнение на указанията съобразно обстоятелствената част на настоящето определение, след което делото следва да се изпрати отново за произнасяне на ВКС по касационната жалба.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: