№ 60642

София, 23.07.2021 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. И.

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

разгледа докладваното от съдия Декова

гр. дело №265 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ против решение от 22.10.2020 г. по в. гр. д.№ 275/2020г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение по гр. д. № 280/2018г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът на КПКОНПИ по чл.28 ЗОПДИППД /отм./ против И. М. К. и М. М. К. за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.

Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба М. М. К., чрез назначения й особен представител адв.А., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира се възнаграждение за особения представител за касационното производство.

Ответникът по касационната жалба И. М. К. не взема становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска на КПКОНПИ против М. М. К. за отнемане в полза на държавата на следните суми: 8 193,69 лв. – вноски по каса по описана банкова сметка, 49 550 лв. – внесени от трети лица по описана банкова сметка, 12 337,28 – внесени от трети лица по описана банкова сметка в USD и 7 527,50 лв. – погасителни вноски по кредит по описана банкова сметка и искът против И. М. К. за отнемане в полза на държавата на 169 773 лв., представляващи внесени суми от трети лица по описана банкова сметка, както и на два броя породисти коне и една породиста кобила или тяхната равностойност.

Предявеният иск е за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и има правното си основание в чл.28, ал.1 ЗОПДИППИ /отм/. И. К. и М. К. са бивши съпрузи, сключили брак на 26.07.1997г., който е прекратен с решение № 447/6.06.2013г. на Районен съд – Сливен. От брака имат родени две деца, родени съответно през 1997г. и през 2005г. По наказателно производство № 18-630617-08 в К. Н. И. К. е осъден с влязла в сила присъда на 12.10.2009г. на 4 години лишаване от свобода за извършени престъпления, касаещи трафик на хора /чл.159а-159в НК, в обхвата на чл.3, ал.1, т.4 ЗОПДИППД/, което наказание изтърпял в затвор в [населено място], Нидерландия. Във връзка с това обвинение е образувана проверка пред Комисия-ищец по посочения специален закон. В последствие, с влязла в сила присъда по НОХД №451/2012г., И. К. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление „изпиране на пари“ по чл.253, ал.1, предл.1 и 2, вр. чл.26, ал.1 НК, което попада в обхвата на чл.3, ал.1, т.16 ЗОПДИППД /отм./. Ответниците са придобили в периода 2001 – 2006 г., попадащ във времето на продължилата от 2000 до 2009 г. престъпна дейност, имущество на значителна стойност по смисъла на пар.1, т.2 ЗОПДИППД /отм./ - над 60 000 лв. Липсва и спор между страните, че в случая може да се направи обосновано предположение, че придобитото от ответниците имущество е свързано с престъпната дейност на К., която по своя характер предполага получаване на материална облага и доколкото не е установен законен източник на доходи за придобиването му. Следователно е изпълнен фактическият състав по чл. 4, ал.1 ЗОПДИППД за отнемане по реда на този закон на имущество в полза на държавата.

Въззивният съд е посочил, че спорният въпрос, с оглед посоченото във въззивната жалба, се състои в това, дали в предмета на отнемане по чл.4 ЗОПДИППД /отм./ попадат неналични към момента на проверката парични суми, преминали през банкови сметки на ответниците и движими вещи – коне. Посочил е, че по отношение на претенцията за отнемане на два коня и паричната равностойност на една кобила, от фактическа страна безспорно е посоченото във въззивната жалба обстоятелство, че по данни на Националната асоциация по коневъдство в писмо вх. № 356 от 20.04.2017г., И. К. по регистрация притежава два коня – „Uragan II“, [дата на раждане] и „Eliolub Service IT“, внесен от Италия, собствен от 01.01.2005г., а по отношение на кобила „Podova“, [дата на раждане] , същият е бил собственик от 01.01.2005г. до 01.01.2006г., след която дата животното е собственост на Е. А.. Посочил е, че собствеността за К. е при условията на СИО с К., с която са в брак към посочените дати. Въззивният съд е изложил съображения, че ищцовата комисия, не сочи местонахождението на претендираните коне и не ангажира доказателства в тази насока. Съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1 ЗОПДИППД /отм./, в тежест на комисията е да установи местонахождението на съответното имущество, което е налично. Съдът е приел, че в случая, при липсата на данни в тази насока, изслушаната пред първоинстанционния съд експертиза, по която вещото лице е следвало да даде оценка на конете, не е дало конкретна такава за съответните животни, а само условна, хипотетична, тъй като не е извършил оглед, поради неизвестност на местонахождението на обекта на оценка. При тези обстоятелства, въззивният съд е намерил, че искането за отнемане на два коня – „Uragan II“ /Ураган/ и „Eliolub Service IT“ /А./, собствени на ответниците, е неоснователно. Приел е, че при липсата на посочено установено от комисията местонахождение на животните, същите са неналични, като намиращи се в неизвестност, поради което и не могат да бъдат предмет на отнемане по реда на чл.4, ал.1 ЗОПДИППД; искът в тази част е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Що се отнася до кобилата Падова, същата е била регистрирана като собствена на К. за период от една година, след което е записана в съответния регистър на друг собственик. Съдът е изложил съображения, че по делото не са представени доказателства за това, че промяната в регистрацията се дължи на прехвърлянето на животното на третото лице по възмезден начин, съгласно изискването на чл.4, ал.2 ЗОПДИППД /отм./ и че след като не се установява основанието, на което е била променена регистрацията, не може да се направи извод за изпълнен фактически състав на посочения текст, поради което исковата претенция за отнемане равностойността на кон Падова е неоснователна. По другия спорен въпрос по делото е дали подлежат на отнемане от ответниците суми, представляващи вноски по банкови сметки и погасителни вноски по кредит, направени лично или от трети лица, въззивният съд е приел, че: Неналичните парични суми, представляващи вноски по банкови сметки и погасителни вноски по кредит, преминали през съответните банкови сметки, настоящата инстанция счита, че не могат да бъдат предмет на отнемане по чл.4, ал.2 ЗОПДИППД /отм./. Придобитите от проверяваните лица и изразходвани през проверявания период паричните средства нямат характера на „имущество“ по смисъла на посочената разпоредба, тъй като те не съставляват „прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин имущество, като е заплатена изцяло действителната им стойност“. Тълкувайки буквата и духа на цитираната норма, се налага изводът, че законът изключва преминали през патримониума на проверяваното лице парични средства, които не са налични, тъй като към момента на проверката са били изразходвани и съставляват разход. Ако се приеме обратното, то би се стигнало да абсурдното положение да се отнемат от съответните лица всички парични средства, които те са разходвали през проверявания периода, доколкото не е установен законен източник. Парични средства, които са били в наличност у лицето или в негови сметки в определен момент, но не се установяват да са налице при проверката, нямат смисъла на „имущество“, заложен в чл.4, ал.2 ЗОПДИППД /отм./.

Касаторът, счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК на въззивното решение по въпросите:1„Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗОПДИППД /отм./ внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но неналични в края на проверявания период? Представляват ли същите „имущество“ по смисъла на същия закон, когато са наналични в края на проверявания период?“; 2„Когато по делото е допусната експертиза за оценка на движимо/недвижимо имущество чие е задължението за посочване местонахождението му и за осигуряване оглед на същото? Какви са последиците за всяка една от страните при неосигуряване на достъп до обекта за оценка?“; 3“При отчуждаване на движимо имущество задължително ли е сделката да се извършва в писмена форма? В производството по реда на ЗОПДИППД /отм./ чия е тежестта да представи доказателства за отчужденото имущество?.По първия от поставените въпроси се сочи и основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според касатора касационно обжалване следва да се допусне и поради очевидна неправилност и необоснованост на въззивното решение.

По първия от поставените въпроси е налице трайно установена съдебна практика на ВКС, която се споделя и от настоящия съдебен състав – решения № 129 от 8.06.2015 г. по гр. д. № 5562/2013 г. на IV ГО, № 187 от 26.7.2011 г. по гр. д. № 1557/2010 г. на III ГО, № 97 от 18.5.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на IV ГО и № 137 от 2.11.2018 г. по гр. д. № 2507/2017 г. на IV ГО. Според тази практика предмет на отнемане е само наличното имущество и заместващите го облаги, когато то е прехвърлено. Отнемане на парични суми, преминали през банковите сметки на лицето, но неналични към датата на завеждане на иска по чл. 28 от ЗОПДИПД /отм./, не може да се претендира /в този смисъл решение № 137 от 2.11.2018 г. по гр. д. № 2507/2017 г. на IV ГО на ВКС/. Притежавано имущество е придобито имущество, което продължава да се намира в патримониума на субекта, тъй като не е отчуждено или изоставено, нито е потребено, обезценено, унищожено или погинало. Непритежавано е имущество, което е било придобито, но вече е напуснало патримониума на лицето, тъй като е отчуждено, изоставено, потребено, обезценено. Незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично в края на този период. Освен това в мотивите на решение № 13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело № 6/2012 г. на Конституционния съд също е изрично прието, че на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и в края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници, направените през това време разходи и възникналите задължения /в този смисъл и решение № 97 от 18.5.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС, ІVг. о./.

Безспорно парите са имущество по смисъла на параграф 1, т.1 от допълнителната разпоредба на ЗОПДНПИ/отм./ и може да се отнема парична равностойност на отчуждено имущество, но преценката кое имущество е незаконно придобито се извършва към момента на предявяване на иска и по отношение на наличното към този момент имущество. В пазарна икономика, основана на свободната стопанска инициатива, каквато е икономиката на Р. Б. съгласно чл.19, ал.1 от Конституцията, движението на парични средства и преминаването им по банкови сметки само по себе си не означава извършване на престъпна дейност. Ако парите съществуват като вещи, придобити са в резултат от престъпна дейност и са били укрити, то тези пари са налични и е в тежест на Комисията да установи къде се намират. Ако се касае за имущество, предназначено за изпиране на пари, то се отнема съгласно чл.253а, ал.3 от НК в полза на държавата по друг ред. Затова преминаването на парични средства през банки само по себе си не означава извършване на престъпна дейност и не може да обоснове отнемането на неналични парични средства.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че правните изводи на въззивния съд във връзка с обуславящия конкретния изход на делото въпрос относно имуществото, което подлежи на отнемане, са формирани при правилно тълкуване на приложимите правни норми, както и в пълно съответствие с практиката на ВКС, която не се нуждае от промяна и Конституционния съд на Р. Б. Ето защо по този въпрос касационно обжалване на решението на Бургаски апелативен съд не следва да се допуска.

Втория от поставените въпроси касаторът е отнесъл към доводите си, че: „липсата“ на определено имущество не следва да се ограничава единствено и само до факта на неговото погиване, унищожаване или изгубване, а че обхваща и всички други хипотези, при които придобито от лицето имущество в рамките на проверявания период по една или друга причина, в т. ч. укриване не може да бъде установено като местонахождение в пространството; че такъв би бил например всеки случай на придобити движими вещи от лицето, собствеността върху които се прехвърля с факта на предаването им /бижута, произведения на изкуството и други ценни предмети, коне/. По втория и третия от поставентие въпроси касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е аргументирал успешно поставените въпроси да е от значение за точното прилагане на закона, както и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, има установена и ненуждаеща се от промяна съдебна практика, че: Преминаването на блага през патримониума на ответниците, има правно значение само доколкото някои от тях са останали в съответния патримониум в края на изследвания период, тъй като ответниците са се обогатили единствено с това, което притежават в края на изследвания период /вж. в т. см. - решение № 129/08.06.2015г. по гр. д.№ 5562/13, IV г. о., решение № 228/06.07.2015 г. по гр. д. № 5321/13, IV г. о. и др./. Те не са длъжни да доказват, че със средствата от отчуждаването на една вещ са придобили друга нито, че са върнали или са се разпоредили по предназначение с получени от някого пари или вещи. На отнемане по реда на ЗОПДНПИ - отм. /както и по ЗОПДИППД – отм./, подлежи имущество, а не приходи, нито доходи – по арг. от § 1 , т. 1 от ДР на ЗОПДНПИ – отм. Доход може да бъде отнет само на основание чл.53, ал. 2, б. „б” НК, когато той произтича от надлежно установено по реда на НПК престъпление, ако придобитото чрез престъплението /според терминологията на НК/ не подлежи на връщане или възстановяване. На това основание по наказателноправен ред може да бъде отнета равностойността на придобитото чрез престъплението, ако то липсва или е отчуждено. По гражданскоправен ред на отнемане подлежи налично имущество; ако то е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него. Ако имуществото се намира у свързани лица, то се отнема от тях, а ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата /вж. - решение № 200/14.02.2019 г. по гр. д.№4143/2019 г. III г. о., решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г., IV г. о., решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г., IV г. о. на ВКС и др./.

Касаторът е посочил основание за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение, по съображенията в касационната жалба за неправилност на въззивното решение по поставените в изложението въпроси.

Твърденията на касатора в случая не могат да обосноват извод, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като не обосновава порок на въззивния акт /с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила/, установим пряко и единствено от съдържанието на последния /без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание/. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Последното се отнася и до искането на касатора касационното обжалване да бъде допуснато до касационно обжалване поради необоснованост на въззивното решение.

По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На особения представител на ответника по касация К. – адв.Л. А. от АК-С. на основание чл.47, ал.6 ГПК следва да се присъди възнаграждение в размер на 500лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от от 22.10.2020 г. по в. гр. д.№ 275/2020г. на Апелативен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, да заплати на адв.Л. А. от АК-С. сумата 500лв. – възнаграждение за особен представител за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.