О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60485

София, 22.07.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков

ЧЛЕНОВЕ: И. П.

Десислава Добрева

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..………………...., като изслуша докладваното от съдията Е. М. т. д. № 2059 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба (с вх. № 3817 от 17.VІ.2020 г.) на сдружението с нестопанска цел /по чл. 506 и сл. КЗ/ „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /Булстат[ЕИК]/, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от решение № 24 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 9.ІІІ.2020 г., постановено по т. д. № 11/2020 г., с която бюрото е било осъдено – на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 511, ал. 1, т. 1 КЗ и ал. 3 КЗ, във вр. чл. 513, ал. 1 КЗ – да заплати на всеки от петимата ищци обезщетение, ведно със законната лихва от датата 10.І.2019 г., за претърпените неимуществени вреди от процесното ПТП на 13.І.2018 г., в резултат от което е загинал техния общ наследодател С. М. Д., като водач на лек автомобил марка „А. Р.“ с ДК [рег. номер на МПС] след настъпил сблъсък с автомобил „БМВ“ с немски рег. № RР ЕВ-335, шофиран от неправоспособния водач Р. А. К., както следва:

1./ На живялата на съпружески начала със С. Д. - А. Д. С. сума в размер на 105 000 лева;

2./ На малолетните син и дъщеря на Д. – Д. С. Д. и Р. С. Д., суми в размер от по 126 000 лева за всеки един от тях;

3./ На родителите на загиналия в хода на процесното ПТП М. С. Д. и Р. М. Д., суми в размер от по 105 000 лева.

Оплакванията на бюрото настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение. в атакуваната негова осъдителна част при допуснати от състава на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 266, ал 3 ГПК/. Поради това бюрото претендира частичното му отменяване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на този въззивен съд „с изрични указания да се допусне изготвяне на комплексна експертиза от вещи лица със специалност „Технология и управление на транспорта“ и трасолог“.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата сдружението с нестопанска цел „НББАЗ“ обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната осъдителна част от решението си Бургаският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС, така и в още 37 /тридесет и седем/ решения на отделни състави от ГК и ТК на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК в периода 2009 г. - 2019 г., по следния два процесуалноправни въпроса:

1./ „Длъжна ли е въззивната инстанция в мотивите към решението си да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка всички събрани по делото доказателства, особено тези, на които изрично се е позовал жалбоподателя в подкрепа на защитната си теза и за които във въззивната си жалба е изтъкнал процесуален пропуск на първоинстанционния съд?“;

2./ „Длъжна ли е въззивната инстанция да допусне събирането на доказателства, поискани от въззивника по реда на чл. 266 ГПК, когато във въззивната му жалба се съдържат оплаквания за погрешно установен от първостепенния съд релевантен за изхода на делото факт, за незаконосъобразно недопуснато доказателствено искане и за необоснованост на фактическите изводи?“

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК петимата ответници по касация А. Д. С. – лично и като законен представител на малолетните си деца Д. С. Д. и Р. С. Д., както и ответниците по касация М. С. Д. и Р. М. Д., писмено са възразили чрез техния общ процесуален представител по пълномощие от АК-Бургас както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски - на основание чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК. Инвокират се доводи, че след като въззиваемата страна настоящ касатор „дори не е счела за необходимо да се яви в насрочената открито съдебно заседание пред Бургаския апелативен съд“, неприемливо е съдържанието в касационната й жалба да е подчинено на невярно изнесени, неправилно възпроизведени и целенасочено тълкувани факти, чрез които да се търси въздействие върху състава на ВКС „посредством опетняване действията, преценките, възприятията, компетентността и пр. както на съставите на съда, а така също и на участниците в процеса – вещи лица и свидетели“.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския апелативен съд, касационната жалба на Сдружението „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /Булстат[ЕИК]/ ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:

В мотивите към осъдителната част от решението си, явяваща се предмет на настоящата касационна жалба на бюрото, съставът на Бургаския апелативен съд е приел, че отговорността му /на „НББАЗ“/следва да бъде ангажирана по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. чл. 511, ал. 1, т. 1 и ал. 3 КЗ, във вр. чл.513, ал. 1 КЗ, тъй като в процесния случай били налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: налице е било виновно поведение от страна на водача на л. а. „БМВ“ /с немски рег. номер/ Р. К., който освен, че е шофирал това МПС без да има свидетелство за правоуправление, при започнатото изпреварване с даден ляв мигач от л. а. „А. Р.“, е подал рязко газ, ускорил е автомобила си и с това е довел както до превишаване на скоростта за движение и на двата леки автомобила, разрешена в пътния участък между селата Просеник и С. на област Бургас, но така и е попречил за завършване на маневрата от изпреварващата го кола. Противоправността на това поведение на неправоспособния водач К. се е проявила в едновременното нарушаване на правилата на чл. 20, алинеи 1 и 2 ЗДвП; на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП; на чл. 42, ал. 3 ЗДвП; на чл. чл. 150 и 150а от същия специален закон. Решаващият правен извод на Бургаския апелативен съд за наличието на причинна връзка между настъпилият вредоносен резултат /смъртта на водача на л. а. „А. Р.“ с българска регистрация/ и виновното и противоправно поведение на другия участник в процесното ПТП Р. К., е бил изграден върху заключението на допуснатата по делото авто-техническа експертиза, изготвено от вещо лице след изслушването на свидетели очевидци на процесното ПТП, извършен огледи на катастрофиралите автомобили и на мястото, където те са се сблъскали странично в тъмната част на денонощието на датата 13.І.2018 г. (около 18.зо часа). Като краен резултат е било прието от въззивния съд, че: „Това заключение изяснява механизма на произшествието и приносът на всеки от участниците в него за настъпването му, като при съвкупна преценка с ясните показания на двамата свидетели, които са пътували зад автомобилите, настоящият състав приема за доказано противоправното поведение на водача Р. К.“, както и че „установеното оборимо предположение за вина на делинквента не е оборено от събраните по делото доказателства“. Като своевременно предявено, е било разгледано по същество защитното възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД на бюрото настоящ касатор за съпричиняване - в размер на 30%, на вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищците, изразило се в неизпълнение на нормативното му задължение за поставяне на обезопасителен колан.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към таза точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаваща воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че и двата формулирани от касатора „НББАЗ“ в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата процесуалноправни въпроса са такива, отнасящ се изцяло до правилността на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част. Ето защо, при така установената липса на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно се явява обсъждането дали е налице и релевираната от бюрото допълнителна предпоставка за това по т. 1 на същия законов текст.

В заключение, погрешното отъждествяване от бюрото настоящ касатор на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не годно да обоснове приложно поле на последния.

Независимо от този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и изрично направеното от петимата ответници по касация искане с правно основание по чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, Сдружението настоящ касатор не следва да бъде осъдено да им заплати разноски, тъй като към съвместния им писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК липсват доказателства такива реално да са били направени.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 24 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 9.ІІІ.2020 г., постановено по т. д. № 11/2020 г. В О. Н. ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2