Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юриск.Ю. Щ.. Жалбата е против решение №3204 от 11.05.2015г., постановено по адм. дело №12197/2015г. от Административен съд – София град. С него по жалба на Р. И. В. е обявена нищожността на уведомително писмо изх. №01-6500/8937 от 10.09.2015г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд ”Земеделие” за отхвърляне на заявка за плащане №01/22/021014/57931 от 14.10.2014 г. по мярка „Небране на зеленчуците и плодовете“. Със същото решение административната преписка е изпратена на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отхвърлена първоинстанционната жалба.
Ответникът – Р. И. В., с представено писмено възражение с характер на отговор на касационната жалба, „повторно писмено възражение“, „становище“ и писмена защита с характер на писмени бележки, изразява становище за недопустимост на жалбата, при евентуалност – за нейната неоснователност.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост и неоснователност на жалбата. Предлага производството по делото да се прекрати или да се остави в сила обжалваното решение.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК.
Неоснователни са възраженията на касационния ответник и на представителя на Върховна административна прокуратура за недопустимост на жалбата на основание чл.215, т.1 от АПК. От данните по делото се установява, че касационната жалба е подписана от пълномощник на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ Л. В., който административен орган е бил ответник в първоинстанционното производство. Независимо, че в касационната жалба е посочено, че тя /жалбата/ е подадена от Държавен фонд „Земеделие“, тази нередовност е отстранена с подадената изрична молба от 05.05.2017г. С нея и от името на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ е потвърдено изрично процесуалното действие по подаване на касационната жалба. Отстраняването на нередовността и потвърждаването на подаването на касационната жалба е извършено от зам.-изпълнителния директор на ДФЗ И. Б. – М.. След извършена от съда служебна справка с приложени по делото доказателства за това се установява, че зам.-изпълнителния директор на ДФЗ И. Б. – М. е правоприемник по реда на чл.153, ал.3 от АПК на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ Л. В.. Последният административен орган е издател на процесната заповед и е участвал като ответник в първоинстанционното съдебно производство. С оглед на това следва да се приеме, че касационната жалба е подадена от надлежна страна - зам.-изпълнителния директор на ДФЗ.З и не са налице предпоставките по чл.215, т.1 от АПК.
Разгледана по същество съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
Производството пред Административен съд – София град е било образувано по жалба на Р. И. В. против уведомително писмо изх. №01-6500/8937 от 10.09.2015г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд ”Земеделие” за отхвърляне на заявка за плащане №01/22/021014/57931 от 14.10.2014 г. по мярка „Небране на зеленчуците и плодовете“.
С обжалваното решение №3204 от 11.05.2015г., постановено по адм. дело №12197/2015г. Административен съд – София град е обявил за нищожно оспореното пред него уведомително писмо и е изпратил административната преписка на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне. За да постанови този резултат, съдът е приел, че процесното уведомително писмо е издадено при липса на компетентност. За да се обоснове е обсъдил приложената по делото заповед №03-РД/4580 от 11.12.2014г., с която на основание чл.20, т.1, т.2 и т.3 и чл.20а от ЗПЗП и чл.10, т.2, т.3, т.7, т.13, т.15, т.16 и т.17 и чл.13, ал.1 и ал.4 от Устройствения правилник на ДФЗ изпълнителният директор на ДФЗ - РА е делегирал на зам.-изпълнителния директор Л. В. свои правомощия, сред които и такива по т.II, 2 от цитираната заповед - да взема решения и да подписва уведомителни писма за одобрение/отхвърляне на заявка за плащане, изходящи от дирекция „Селскостопански пазарни механизми“. Съдът е приел, че към момента на издаване на тази заповед ЗПЗП не е съдържал разпоредба, позволяваща на овластения по закон орган да делегира правомощията си, произтичащи от този закон. С изменението на чл.20а, ал.3 от ЗПЗП с ДВ, бр.12/2015г. била дадена възможност за възлагане на дадените на изпълнителния директор правомощия, поради което той можел да ги преотстъпва на подчинени нему лица, в това число и на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, от чието име било подписано процесното писмо. Но тази норма имала действие за в бъдеще и не можела да санира действието на заповед №03-РД/4580 от 11.12.2014г., която е издадена преди законодателната промяна и затова била негодна да прехвърли материална компетентност предвид действащото към момента на нейното издаване позитивното право. Липсвали доказателства за делегиране на права на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ след законодателната промяна на чл.20а ЗПЗП, които единствено можели да установят компетентност на органа, издал процесния акт. Обжалваното решение е правилно.
Видно от съдържанието на заповед №03-РД/4580 от 11.12.2014г. изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на Л. В. в качеството й на зам.-изпълнителен директор да взема решения и да подписва уведомителни писма за одобрение/отхвърляне на заявка за плащане, изходящи от дирекция „Селскостопански пазарни механизми“. Това оправомощаване е сторено на основание чл.20, т.1, т.2 и т.3 и чл.20а от ЗПЗП и чл.10, т.2, т.3, т.7, т.13, т.15, т.16 и т.17 и чл.13, ал.1 и ал.4 от Устройствения правилник на ДФЗ.
Съгласно чл.20а от ЗПЗП в релевантната му редакция изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция (РА), организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява. С оглед законовите му задължения да организира и ръководи дейността на фонда, следва да се приеме, че изпълнителният директор е бил единствено компетентният орган да издава индивидуални административни актове по реда на този закон. Т.е. към момента на издаване на заповед №03-РД/4580 от 11.12.2014г. ЗПЗП не урежда възможност за делегиране на възложените на изпълнителния директор правомощия, поради което той не е разполагал с възможност да ги преотстъпва на подчинени нему лица.
Компетентността на издателя на оспорения административен акт не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл.11, ал.2 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" във връзка с посочената заповед за делегиране на правомощия. Устройственият правилник на ДФЗ предвижда възможност за делегиране на правомощията от изпълнителния директор на други лица, но използването на тази възможност не води до валидното им предоставяне, доколкото приложимият специален закон не предвижда такава възможност. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и през годините практиката на Върховния административен съд - трето и четвърто отделение по основния за спора въпрос да е противоречива, от 2015 година и 2016 година съдебните състави и от двете отделения приемат, че актовете на заместник-изпълнителния директор преди допълнението на чл.20а ЗПЗП от 2015 година са издадени от административен орган без материална компетентност и са нищожни. В този смисъл са: решение №1100 от 30.01.2015г. по адм. дело №13163/2013г.; решение №6884 от 10.06.2015г. по адм. дело №4668/2015г.; решение №7268 от 15.06.2016г. по адм. дело №429/2016г.; решение №1750 от 10.02.2017г. по адм. дело №4992/2016г. и др. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Във всички тях безпротиворечиво е прието, че преди 2015г. делегация на правомощия от страна на изпълнителния директор на ДФЗ по отношение на негови подчинени не е възможна, независимо от наличието на решение на управителния съвет на фонда.
Този извод се налага и с оглед последната редакция на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, обн. ДВ бр.12/2015г. Именно с тази редакция изрично се предвиди възможност за делегиране на правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане. Към момента на издаване на оспорената заповед приложимият специален закон не е предвиждал такава възможност, поради което изводът на първоинстанционният съд, че заповед №03-РД/4580 от 11.12.2014г. не поражда целения правен резултат, е законосъобразен.
Неоснователно е възражението в касационната жалба, че след законодателната уредба на възможността за делегиране на правомощия порокът на заповед №03-РД/4580 от 11.12.2014г. бил саниран. Така е, защото не е възможно да породи правно действие недействителна заповед за делегиране на правомощия. По силата на Тълкувателно решение №4/2004г. по т. д. №4/2002г. на Общото събрание на съдиите от ВАС, делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. За да може да се осъществи валидна делегация на правомощия е необходимо в съответния закон изрично да е предвидена такава възможност.
При същите установявания и законодателното решение преди допълнението на ЗПЗП от 2015 година, административният съд правилно е приложил закона в съответствие с приложените по делото доказателства. Затова обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Ответникът не е отправил претенция за разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №3204 от 11.05.2015г., постановено по адм. дело №12197/2015г. от Административен съд – София град.
О. Б. У. искането на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за присъждане на разноски. Решението е окончателно.