Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Министъра на образованието и науката, срещу решение № 11991/10.10.2017 г. по адм. д. № 4391/2016 г. на Върховния административен съд, V-то отделение, с което е отменена като незаконосъобразна негова заповед № РД 10-173/17.03.2016 г., издадена на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл), за прекратяване на служебното правоотношение на М. М. Ж., от длъжността "главен експерт" в отдел „[наименование]“ на дирекция „[наименование]“ в Министерство на образованието и науката, считано от 27.04.2015 г., поради получена възможно най - ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността - „неприемливо изпълнение“.
Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му, като с акт по съществото на спора, се иска отхвърляне на първоначалната жалба. Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички наведени доводи и представените писмени доказателства по делото по отношение на релевантните факти, поради което е стигнал до погрешен правен извод за незаконосъобразност на процесния акт.
В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от юрисконсулт П., по изложените в нея съображения.
Ответната страна - М. М. Ж., се явява лично и с адвокат Д., който оспорва жалбата, счита решението за правилно и обосновано и настоява същото да бъде отавено в сила. Подробни доводи се излагат в писмена защита, с претенция за разноски за настоящата инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав при Втора колегия, за да се произнесе, съобрази следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да отмени процесния административен акт, решаващият състав на ВАС е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108, ал.1 ЗДСл орган, в предвидената в същият текст писмена форма и съдържа посочените в нормата реквизити, включително фактическо и правно основание за издаването й, но е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни норми. След обзор на представените в административната преписка доказателства и относимите за случая правни норми - чл. 76, ал. 1 и 5 ЗДСл, чл. 9 до чл. 11, чл. 16, ал. 1, чл. 18, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), е изведен извода, че в нарушение на цитираните разпоредби от Наредбата, представеният формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността, независимо, че формално регистрира съобразяване с всички етапи от процедурата, не отразява общото изпълнение на работния план и компетентностите на служителката за оценявания период. Посочено е, че в противоречие с нормите на чл. 7, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Наредбата, най – ниската оценка за изпълнение е мотивирана и с обстоятелството, че работният план е съставен пет месеца след началото на периода на оценяване, освен това в него са посочени общи задължения, а не конкретни, постижими и измерими по обем, качество и срокове цели, не са формулирани и изисквания/критерии за изпълнението. В графата от формуляра, предвиждаща „изисквания/критерии за изпълнението“ е посочен начина на изпълнение, а не и фактори, които да се вземат предвид при оценяването, т. е. конкретни критерии за изпълнението не са поставени. Описаните нарушения са възприети от състава като съществени, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на Наредбата, опорочава следващите етапи от процедурата по атестиране – не е възможна преценка на постигане на целите от работния план на междинната среща, както и на заключителната. Освен това е направена и констатацията, че в нарушение на чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА, оценката на изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, а е заменена с декларативни изводи за това, че служителката не е мотивирана и й липсва желание за работа, трудно работи в екип, често предизвиква конфликти, не се интересува от постигане на общите цели на отдела и дирекцията, закъснява със сроковете и предлага неефективни решения на проблемите. В тази връзка в решението е отчетено, че описаните във формуляра нарушения на жалбоподателката, свързани с трудовата дисциплина и изпълнението на конкретни служебни задачи, не засягат цялостната дейност и компетентности на служителката, поради което не следва да се отчитат при общата годишна оценка за изпълнение, а биха могли да обосноват евентуалното възникване на дисциплинарна отговорност. Посочените нарушения на изискванията на чл. 14, ал.1 и чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА са характеризирани като съществени, тъй като опорочават изготвената обща оценка, която, в нарушение на чл. 76, ал. 7 ЗДСл, не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността.
Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила.
Извършената проверка на правилността на съдебния акт не установи наличия на нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяната му, а и в касационната жалба не се сочат конкретни пороци на решението, навеждащи на допуснати от съда необоснованост, нарушения на материалния закон и процесуалните правила при постановяването му.
Обратно на твърдението в жалбата, направено бланкетно и неконкретизирано, първоинстанционният съд е обсъдил задълбочено всички представени по делото доказателства и изложените доводи и възражения на жалбоподателката. Направените фактически изводи се подкрепят от доказателствения материал, а въз основа на това са изведени правилни и обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Съобразено е, че Ж. е била назначена на длъжност „главен експерт“, със заповед от 28.04.2015 г., като до посочената дата е заемала длъжност „старши експерт“ в същия отдел. Оценяването, предмет на обсъждане, е за длъжността „главен експерт“, обхващащо периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г. и е проведено на три етапа: бил е съставен - на 04.05.2015 г. работен план, подписан от оценяващия ръководител и служителката, на 20.07.2015 г., според формуляра за оценка, е проведена междинна среща, при която оценяващият ръководител е направил констатацията, че „експертът изпълнява отговорно поставените задачи“, на 08.02.2016 г., е проведена заключителна среща, на която е определена обща годишна оценка за изпълнение служебните задължения на служителката. Във формуляра е констатирано, че работният план е представен от оценявания със закъснение от 5 месеца. В тази връзка обосновано е приетото, че в случая по-късното изготвяне на плана е свързано с преназначаването на служителката на длъжността, за която е оценявана в края на месец април 2015 г., а освен това закъснението не може да се вземе предвид при определяне на годишната оценка, тъй като изготвянето му не е лична отговорност на служителя, а съгласувана и съвместна дейност на оценявания и оценяващия ръководител.
Обосновано, въз основа на точна преценка на фактите и прилагането на материалния закон, първостепенният съд е приел и, че в противоречие с правилата на Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация, в работния план на служителката са посочени общи задължения, а не конкретни, постижими и измерими по обем, качество и срокове цели, не са формулирани и критерии за изпълнение. Това е рефлектирало и върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността.
Не става ясно и по какъв начин представените в преписката доклади, сигнали, таблици и пр. са повлияли за промяната в оценката от междинната среща, до „неприемливо изпълнение“ и с какво са относими към твърдението за спазване на предвидения процесуален ред за оценяване, който именно е част от предмета на съдебната проверка. В случая не се касае до преценка на правилността на оценяването, каквото оплакване съдържа касационната жалба и който въпрос е по целесъобразност и е предоставен на оперативна самостоятелност на оценяващия и контролиращия ръководител.
Посочените процесуални нарушения и тези на материалния закон са точно квалифицирани в съдебния акт, подведени по цитираните като несъобразени разпоредби от НУРОИСДА и обосновават правилност на извода за допускането им от издателя на акта. Обосновано е посоченото, че нарушенията при съставянето на работния план, се отразяват и върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал.1 НУРОИСДА, първият, от които е степента на постигане на целите в работния план, а вторият – показаните компетентности, а описаните във формуляра нарушения на жалбоподателката, свързани с трудовата дисциплина и изпълнението на конкретни служебни задачи, не засягат цялостната дейност и компетентността й, поради което не следва да се отчитат при общата годишна оценка за изпълнение, а биха могли да обосноват евентуалното възникване на дисциплинарна отговорност.
С оглед изхода на делото, в тежест на касатора следва да бъдат присъдени своевременно заявените от ответника по касационната жалба разноски за настоящата съдебна инстанция, които по представения договор за правна защита и съдействие от 24.01.2018 г. възлизат на сумата от 520,00 лева. и които, без възражение за прекомерност, съобразно сложността и характера на спора, се дължат в пълния им размер.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11991/10.10.2017г., постановено по адм. дело № 4391/2016г. на Върховния административен съд, пето отделение.
ОСЪЖДА Министерството на образованието и науката, да заплати на М. М. Ж., сумата от 520,00 (петстотин и двадесет) лева разноски за производството пред касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.