Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от началник група "Охрана на обществения ред" (ООР), сектор "Охранителна полиция" (ОП) при Второ РУ - СДВР, чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. К., против решение № 6887 от 08.11.2016 г., постановено по адм. дело № 7787/2016 г. по описа на Административен съд - София-град, Второ отделение, 31 състав. С решението е отменена негова заповед № 226з-336 от 26.07.2016 г., за налагане на К. К. Г. на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетотото от съда, че административният орган не е установил извършването на вмененото нарушение, а именно че наказаният служител виновно е причинил ПТП с управлявания от него служебен автомобил. Сочи се, че за ПТП е съставен АУАН от 08.04.2016 г., в който е посочено, че е налице "самокастрофиране в резултат на несъобразена скорост с характера и релефа на пътя", която констатация не е оспорена от служителя, т. е. налице е мълчаливо съгласие с отразеното. Иска се отмяна на оспореното решение като неправилно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представени са и писмени бележки от юрисконсулт Т. Г., процесуален представител на касатора, идентични по съдържание с касационната жалба.
Ответникът - К. К. Г., чрез пълномощника си адв. Е. Й., оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. Представена е писмена защита.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно, изводите на съда са обосновани, при издаване на оспорената заповед е нарушен чл. 210 ал. 1 от ЗМВР, тъй като не е конкретизирано твърдяното нарушение - неизпълнение на служебните задължения.
Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред АССГ е заповед № 226з-336 от 26.07.2016 г., издадена от началник група "Охрана на обществения ред", сектор "Охранителна полиция" при Второ РУ - СДВР, с която на К. К. Г. - младши инспектор - полицай в група ООР на сектор ОП при Второ РУ на ЗДВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца за нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - неизпълнение на служебните задължения.
Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, представени в административната преписка и събрани в рамките на съдебното дирене и правилно е установил фактите по спора. Приел е за установено, че на 08.04.2016 г., по време на наряд със служебен автомобил, жалбоподателят, обхождайки възложения му район на [населено място], забелязва лек автомобил "Ауди А-3", със затъмнени стъкла, който извършва "дрифт". Служителите от наряда предприемат действия за спиране на автомобила, но същият подава рязко газ, с цел да избегне проверката. Служителите са последвали лекия автомобил, подавайки звуков и светлинен сигнал, но водачът му е продължил да се движи по улиците на селото. При последвал завой, гоненият автомобил рязко спира и за да избегне удара с него, жалбоподателят като водач на служебния автомобил натиска спирачки, при което същият поднася и се удря в паркирал лек автомобил "Ситроен" и в оградата на близката къща. Изпратеният екип на ОПП - СДВР, констатира, че водача не е употребил алкохол (тест с техническо средство А. Д), но е съставен АУАН за ПТП по негова вина поради несъобразена скорост.
Посоченото е отразено в справка № 226р-6674 от 10.05.2016 г., на началника група ООР, сектор ОП при Второ РУ на СДВР, в която е предложено на началника на Второ РУ на МВР да бъдат взети дисциплинарни мерки по отношение служителя. Последния е запознат с предложението на 22.07.2016 г., като е дал писмени обяснения на 25.07.2016 г., регистрирани с № 226р-10843 от 26.07.2016 г., а видно от протокол от 25.07.2016 г. е бил и изслушан от органа, издал оспорения акт. При ПТП са причинени значителни материални щети на служебния автомобил.
При тези данни съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение на нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, тъй като в заповедта като нарушение е посочено виновно причиняване на ПТП с материални щети за служебния автомобил, но същото е квалифицирано като неизпълнение на служебни задължения, без да е посочено кое е това задължение по длъжностната характеристика. Освен това съдът е приел, че не е установено точно нарушението, тъй като изпълнителното деяние е описано като управление на МПС с несъобразена скорост, но не е установена скоростта и с какво не е съобразена. Служебният автомобил е бил в специален режим на движение, по смисъла на чл. 91 от ЗДвП, съответно водачът не е бил длъжен да се съобразява с резрешената скорост в пътния участък. Освен това ПТП е причинено по вина на преследвания автомобил. Липсва точно фактическо и правно описание на нарушението, още повече, че в случая не е издадено наказателно постановление. Съдът е отхвърлил възражението, че щом жалбоподателят не е оспорил АУАН то се е съгласил с констатациите в него, тъй като на обжалване подлежи евентуално издадено наказателно постановление, а самият АУАН няма задължителна доказателствена сила.
По тези съображения съдът е отменил като незаконосъобразна издадената запоред. Така постановеното решение е правилно.
Неоснователно е възражението за неправилно приложение от съда на нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Същата изисква в заповедта да има ясно посочване на фактическите и правни основания за издаване на акта, което не е спазено от дисциплинарнонаказващия орган. Като фактическо основание е посочено причиненото ПТП, но липсва каквото и да е уточнение чрез същото кое служебно задължение не е изпълнено, липсва препращане към такова по длъжността характеристика или норма от закона или подзаконовите нормативни актове, вменяваща задължение, което не е изпълнено.
Правилно съдът е приел, че не е установено и виновно извършване на нарушението. ПТП е причинено при преследване на нарушител - лек автомобил, движещ се с превишена скорост в рамките на населено място, с опасност за преминаващи пешеходци, в това число и деца, като в заповедта липсва каквато и да е конкретика, каква е била скоростта на служебния автомобил и коя скорост следва да се счита за "съобразена" с обстоятелствата, характера и релефа на пътя. Съдът правилно е посочил, че в случая са приложими нормите на чл. 91 и 92 от ЗДвП, тъй като служебния автомобил е със специален режим на движение, съответно следва да е установено нарушение и по смисъла на Наредба № I-141 от 18.09.2002 за условията и реда, при които се ползва специален режим на движение от МПС, за да се установи виновно поведение. Административният орган не е изследвал тези обстоятелства.
В касационната жалба отново се повдига възражението, че щом жалбоподателят не е оспорил издадения за произшествието АУАН, то същият изразява "конклудентно" съгласие с констатациите в него. Възражението е неоснователно. В случая, въз основа на АУАН не е издадено наказателно постановление, т. е. може да се допусне, че административнонаказващият орган е приел, че липсва основание за налагане на административно наказателна санкция. Правилно съдът е посочил, че само влязло в сила наказателно постановление би имало задължителна доказателствена сила относно факта на извършване на нарушението, каквото в случая липсат данни да е налице.
Изводите на съда са обосновани, с оглед данните по делото, съответстват и на материалния закон, поради което не са налице сочените в касационната жалба пороци.
За пълнота в изложението следва да се добави, че заповедта страда и от още един порок. При издаването и е нарушен и чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно който дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриването и не по-късно от една година от извъшването му. Съгласно чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а съгласно ал. 2 на същия текст нарушението е усатновено, когато материалите от дисциплинарното производство, постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган. В случая нарушението е открито на 10.05.2016 г., когато всички предварителни данни от докладни, в които се съдържат сведения за нарушението и нарушителя са били обобщени в справка с рег. № 226р-6674 от 10.05.2016 г., подписана от органа, наложил наказанието, в която справка се съдържат както фактическите, така и правните основания, установени при проверката. В справката се съдържа и предложение от лицето, издало оспорената заповед за предприемане на дисциплинарни мерки спрямо жалбоподателя. Справката е адресирана до началника на Второ РУ на МВР, който е поставил върху нея резолюция "Съгласен !" с дата 10.05.2016 г. От този момент нарушението следва да се счита открито, съответно започва да тече двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Не е налице хипотезата по чл. 195, ал. 4 от ЗМВР, в който случай срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР не тече, тъй като дисциплинарнопривлеченото лице не е било в законоустановен отпуск. Заповедта за налагане на наказание е издадена на 26.07.2016 г., след изтичане на срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, който е изтекъл на 10.07.2016 г.
Пастановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство. Същите са доказани в размер на 400 лева, действително внесена сума за адвокатско възнаграждение, видно от договор за правна защита и съдействие от 09.02.2018 г.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6887 от 08.11.2016 г., постановено по адм. дело № 7787/2016 г. по описа на Административен съд - София-град, Второ отделение, 31 състав.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на К. К. Г., ЕГН [ЕГН] сумата от 400 (четиристотин) лева направени разноски за касационното производство за адвокатски хонорар. Решението не подлежи на обжалване.