Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на шести октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ:М. М. Р. Д. при секретар Г. У. и с участието на прокурора Динка Коларскаизслуша докладваното от съдиятаР. Д. по адм. дело № 3210/2021 Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на директор на А. М. подадена чрез юрк. С., срещу Решение № 96 от 15.01.2021 г., постановено по адм. дело № 97/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменено Решение № Р-943/32-375978/30.12.2019 г. на директора на А. М. с което на основание чл. 53, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗАДС е отнет Лиценз № 620 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки на лицензирания складодържател „В. С. ООД и на основание чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗАДС е прекратено действието на лиценза.
Касаторът възразява срещу приетото от съда, че публичните задължения не са конкретизирани по основание и размер, не са посочени актовете, с които те са установени, не е изяснено налице ли са обезпечения и в какъв размер. В писмото на НАП е посочено, че задълженията са над 5000 лв., като няма предложено обезпечение и не се погасяват. Счита, че нормата на чл. 221, ал. 6 ДОПК не предвижда разграничаване на задълженията по основание и видове като е достатъчно само наличие на публично задължение. Намира извода на съда, че не са налице предпоставките по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗАДС към момента на издаване на оспореното решение за необоснован и в противоречие с доказателствата по делото. Административният орган е действал при обвързана компетентност, като е приел че са налице предпоставките за отнемане на лиценз. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу решението на директора на А. М. както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „В. С. ООД, чрез адв. Т. оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с твърденията, наведени с касационната жалба, приложените по делото писмени доказателства и като извърши дължимата проверка на решението при спазване разпоредбите на чл. 218, ал. 2 АПК и чл. 220 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, засегната неблагоприятно от съдебното решение, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което се дължи разглеждането ѝ по същество. Касационната жалба е неоснователна.
Предмет на оспорване пред Административен съд – Пловдив е законосъобразността на Решение № Р-943/32-375978/30.12.2019 г. на директора на А. М. с което на основание чл. 53, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗАДС е отнет лиценз № 620 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки на лицензирания складодържател „В. С. ООД и на основание чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗАДС е прекратено действието на лиценза. Според първоинстанционния съд обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 53, ал. 3 ЗАДС, в съответната писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, при наличие на мотиви за издаването му и при спазване на процесуалните правила.
По същество на спора е прието, че директорът на А. М. се е задоволил единствено да посочи, че „В. С. ООД има непогасени задължения в размер над 5000 лв., като се е позовал на писмо от ТД на НАП - Пловдив, но без да се изследва размерът на тези задължения, при което е препятствана възможността за преценката по чл. 6, ал. 5 АПК, съответно на принципа за съразмерност, който задължава административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Съдът е посочил също, че административният орган е бил своевременно уведомен преди издаването на акта, че на 22.11.2019 г. е било отправено предложение за разсрочване на непогасените публични задължения на дружеството. Това образувано вече производство по искането за разсрочване - аргумент от чл. 25, ал. 1 АПК, е било висящо към момента на постановяването на решението за отнемане на лиценза, като същото е основание за спиране на производството по отнемане на лиценза, доколкото ако бъде постигнато споразумение за разсрочване на задълженията, то не би имало и основание за отнемането на лиценза на посоченото основание, по аргумент от чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗАДС. Решението за отнемане на лиценз, издадено по чл. 53, ал. 2, т. 1 ЗАДС има санкционен характер, поради което следва ясно и безпротиворечиво да установява фактите и обстоятелствата, въз основа на които се отнема лицензът на дружеството. Първоинстанционният съд е приел, че по делото няма данни искането да е било изпратено до съответния компетентен орган, а постановявайки решението си, без да изчака да приключи производството по искането за разсрочване, административният орган е действал в нарушение на административнопроизводствените правила, което обосновава извод за незаконосъобразност на процесното решение, издадено от директора на А. М. Оспореният административен акт е отменен поради допуснати в административното производство съществени нарушения на административнопризводствените правила по чл. 35 и чл. 36 АПК и на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2, т. 1 ЗАДС, лицензът за управление на данъчен склад се отнема, когато неговият титуляр престане да отговаря на някое от условията по чл. 47 ЗАДС. Едно от изискванията, на които трябва да отговаря лицензираният складодържател – по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗАДС е да няма публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения.
Настоящият състав споделя извода на Административен съд – Пловдив, че административният орган е издал оспорения индивидуален административен акт, без да изясни въз основа на какви актове са формирани задълженията, влезли ли са в сила и дали не са предложни надлежни обезпечения.
При произнасянето си директорът на А. М. се е позовал само на писмо, изходящо от главен публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, но това не е достатъчно, тъй като от него не става ясно колко точно е размерът на публичните задължения. Безспорно е установено по делото, че „В. С. ООД, в качеството си на длъжник, добросъвестно погасява непрекъснато и регулярно своите задължения, съобразно предложения от самия него план за разсрочване, поради което правилно съдът е приел, че издаденият акт засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава, а също така би могъл да причини вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Съдът е установил, че административният орган е бил уведомен за висящо друго производство за разсрочване на задължението, което е преюдициално за правилното решаване на спора по настоящото и са били налице основания за спиране на производството по чл. 25, ал. 1 АПК. Не е изпълнено задължението на административния орган по чл. 35 АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая преди да се произнесе, включително преценка на факта на погасяване на задължението по плана за разсрочване. В мотивите на акта липсва конкретизация и относно размера на непогасените публични задължения от титуляря на лиценза.
Вярно е, че разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗАДС не съдържа праг на задълженията и е достатъчно наличието на такива, като предпоставка за отнемане на издаден лиценз. Въпреки това административният орган е бил длъжен в хода на проведеното административно производство и в мотивите на акта да изясни и посочи всички относими в конкретния случай факти и обстоятелства /вида и размера на задължението, предложено ли е обезпечение, образувано ли е изпълнително дело за тези задължения, има ли активи, които изцяло да обезпечават вземането/. Ето защо правилно първонстанционният съд е посочил, че е недостатъчно позоваването на уведомление на основание чл. 221, ал. 6 ДОПК от гл. публичен изпълнител към ТД на НАП Пловдив, относно липсата у длъжника на активи, с които да обезпечи /изцяло/ задълженията си. Този извод се опровергава от приложените по делото доказателства, от които се установява погасяване на задължения чрез изготвен план за разсрочване.
Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така, Върховен административен съд състав на Осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 96 от 15.01.2021 г., постановено по адм. дело № 97/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Бисерка Цанева
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Мирослав Мирчев
/п/ Росица Драганова