Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Й. Д. Р. срещу заповед К-4307 от 15.05.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание писмено предупреждение за срок от три месеца на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, чл. 226, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм. и чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР, отм. . Иска се отмяна на оспорената министерска заповед като незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 2 5 от АПК. Претендира се присъждането на направените разноски.
Ответникът счита жалбата за неоснователна с доводи, развити в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Според настоящия съдебен състав оспорването е процесуално допустимо, а по същество е неоснователно, по следните съображения:
С процесната заповед жалбоподателят е наказан в качеството му на ВНД директор на ОДМВР Пазарджик, поради което заповедта е издадена от компетентен орган в хипотезата на чл. 228, т. 1 от ЗМВР. Спазена е и изискуемата от закона писмена форма и актът съдържа реквизитите по чл. 246 от ППЗМВР.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени процедурни нарушения. Повод за образуване на дисциплинарното производство е постъпило становище на дирекция Човешки ресурси МВР, с приложени към него докладна записка до министъра и жалба до Върховния административен съд, подадени от главен инспектор Р. П., който е служител на ОДМВР Пазарджик. С последната същият оспорва законосъобразността на преназначаването си от заеманата на друга длъжност, като в тази връзка излага твърдения за липса на доброволно подадено заявление, а за упражнен неправомерен натиск от ръководни служители на дирекцията, в т. ч. и от жалбоподателя. В този смисъл е и предхождащата я докладна записка.
Назначена е проверка, която да се извърши от Д. И. МВР, резултатите от която...