Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. С. Р. - понастоящем в Затвора - гр. В., чрез процесуалния му представител адвокат Д. Димитров, срещу решение 989 от 18.04.2013 г. по адм. дело 80 от 2013 г. по описа на Административния съд - Варна. В жалбата се прави оплакване за неговата неправилност поради наличие на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба - Министерството на правосъдието, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт С. П., оспорва основателността й, като прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение Административният съд - Варна, е отхвърлил като неоснователен иска на К. Р. - понастоящем в Затвора в гр. В., срещу Министерството на правосъдието за заплащане на сумата 25 000 лв. - претърпени неимуществени вреди, на основание чл. 203 АПК във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като последица от неупражнен системен контрол от длъжностни лица върху местата за лишаване от свобода, конкретно контрол за законни основания, наложили изолирането му в зона за засилен надзор и охрана. За да отхвърли иска, съдът е приел, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Посочил е, на първо място, че условията, при които е бил поставен ищецът, са съобразени с разпоредбите на специалния закон - ЗИНЗС - чл. 71 във връзка с чл. 65, ал. 2 от него, както и с присъдата, която излежава осъденият - в конкретния случай доживотен затвор без замяна. Направен е извод, че не била налице хипотезата на чл. 198, ал....