ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 60630

гр. София 20.07.2021 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

изслуша докладваното от съдия СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело N 320 по описа за 2021 година.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. С. К. против решение № 904186 от 04.11.2020 година по гр. дело № 516/2019 г. на ОС /Окръжен съд/ - Благоевград.

Ответницата по касация - Н. Н. Ц. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът К. поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и чл. 280, ал.2, пр. 3 ГПК, чиито текстове е възпроизвел. Поддържал е също така, че в противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г, по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд се произнесъл по въпроса: „Допустимо ли е пред въззивната инстанция жалбоподателят да се основава на факти, които не са въведени във възражението на ответника срещу предявеният иск в срока по чл. 131 ал. 1 ГПК, които факти са осъществени и узнати към този момент - срока на отговора на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК“. Страната е развила фактически доводи, за това че ответницата Ц. за първи път след изтичане срока на отговор на исковата молба е конкретизирала възраженията си по отделните кредити.

Страната в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е поставила въпроса: „Длъжен ли е ищецът, при въведена от императивната норма на чл. 32, ал. 2 СК презумпция за равна задълженост, да установява по...