О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60472
[населено място], 20.07.2021 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2329 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД срещу решение № 4734/04.08.2020 г. по в. гр. д. № 6168/2019 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение № 167 047/10.07.2017 г. по гр. д. № 59 556/2014 г. на Софийски районен съд и е прекратено производството по делото.
В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Навеждат се доводи, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, приемайки, че постановеното от Районен съд София решение е недопустимо и приравнявайки заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК на съдебно решение. Според касатора недопустимо би било решение само при липса на подадено надлежно възражение по реда на чл. 414 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителна практика на ВКС, както и, че същото следва да бъде допуснато до касация с цел точно прилагане на закона и развитие на правото. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на съда :
1. „При преценка допустимостта на първоинстанционното решение относно наличието на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и неподписана, основание ли е да се приеме, че същата да се счита, че не е...