4№ 60580/20.07.2021 г.
Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Любка Андоноваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1246 по описа за 2021 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 260004/26.01.2021 г. по гр. д. № 489/2020 г., с което Варненски апелативен съд, изменяйки решение № 260028/03.07.2020 г. по гр. д. № 1121/2019 г. на Варненски районен съд, е осъдил О. В. да заплати на основани чл. 49, ал. 1 ЗЗД на С. З. Ш. сумата 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му М. Д. М. и сумата 90 000 лв. – неимуществени вреди от смъртта на майка му З. А. Ш., ведно със законните лихви върху двете главници от 19.06.2014 г.
Решението се обжалва от О. В. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност при условията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общото и допълнителното) по следния процесуалноправен въпрос: Когато по спор по иск по чл. 49, ал. 1 ЗЗД се установи, че вредните последици са настъпили под въздействието на комплекс от причини/ фактори, в това число и природни събития с извънреден, екстремен характер, а приносът на всяка от групите причини може да бъде разграничен според правилата на чл. 52 ЗЗД, длъжен ли е съдът при формиране на вътрешното си убеждение да изложи ясни и обосновани мотиви за конкретния принос на всяка една от групите причини/ фактори и въз основа на тази конкретна преценка да определи обезщетението на неимуществените вреди? Касаторът счита, че въпросът обуславя решението и е от значение за точното прилагане на чл. 52 ЗЗД и за развитието на правото. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, причинило и постановяването му в нарушение на чл. 52 ЗЗД, доколкото не е отчетен действителния принос на служителите/работниците в състава на ответника за деликта. Претендира разноските по делото.
Ответникът по касационната жалба С. З. Ш. възразява, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение, а решението е правилно.
Въззивният съд е намерил, че причина за смъртта на сина на ищеца С. Ш. и на неговата майка, починали на 19.06.2014 г., е механична асфикция при удавяне вследствие на наводнението в кв. Аспарухово, [населено място]. Преди инцидента те са се намирали в къщата на Ж. Ш., сестра на З. Ш. (на майката на ищеца) в Т. дере. Поради непочистването и неправилното оразмеряване на дерето, на изградените съоръжения (тръби, водостоци, канали), неотговарящи на техническите правила и норми, допуснатото застрояване на дерето с незаконни постройки, опасни за живота и здравето на хората е станало така, че прииждащият при наводнението кално-воден поток го е затлачил с тиня, дървета и отпадъци, довело до приливна вълна, помела къщата на Ж. Ш. и причинила смъртта на 5-годишния М. Д. М., син на ищеца, и на 59- годишната З. Ш., майката на ищеца. Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза дерето представлява инженерно хидротехническо защитно съоръжение, предназначено за отвеждане на отпадни води, събирани от водосборна зона с подчертана денивелация, разположена над кв.Аспарухово, и от самия квартал към канала Море-Езеро. Имотът представлява общинска собственост, а съгласно чл. 137 от Закона за водите (редакция към 19.06.2014 г.), защитата от вредното въздействие на водите включва защита от наводнения, вкл. причинени от валежи.Тази защита е оперативна и постоянна. Първата включва изграждането и поддържането на диги, корекции на реки и дерета. Съгласно закона поддръжката и ремонтно-възстановителните работи се осъществяват от собственика или ползвателя. Законово задължение на О. В. като собственик на имота, е да извършва поддържането на процесното дере/ канал в техническа изправност и да осъществява контрол върху неговото състояние. Съгласно същото заключение, дерето/каналът като хидротехническо защитно съоръжение е било почиствано редовно до 2011 г., а през следващите две години - не. Установено е, че проводимостта на дерето е била затруднена от изхвърлени битови отпадъци и незаконно строителство. РДНСК - Варна е обърнала внимание на О. В. относно факта на ограничената проводимост на водния обект, настъпила в резултат на незаконното строителство, както и, че дейността по премахването му е в правомощията на кмета. Ответникът чрез съответните служители не е изпълнил задълженията си, вменени съгласно чл. 137 от Закона за водите за поддържане в техническа изправност и осъществяване на контрол върху състоянието на Западен охранителен канал, така че да се предотврати вредното въздействие на водите, причинени от валежи и наводнения, както и да осигури почистването на битови отпадъци, както и премахването на незаконните постройки. Това бездействие е в пряка причинна връзка с настъпване на вредоносния резултат. От събраните гласни доказателства е установено, че ищецът е страдал изключително много от загубата при трагични обстоятелства на 5-годишния си син и на своята майка, която е била единствената му опора, поради което е приел, че определените размери за сумите съответно от 100 000 и от 90 000 лв. справедливо обезщетяват понесените неимуществени вреди.
Съгласно ТР № 1/2009 г на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
Повдигнатият въпрос обаче не осъществява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не съответства на мотивите на въззивното решение. Въззивният съд е изследвал поведението на служителите/работниците в състава на ответника, като е изложил ясни и обосновани мотиви относно установените бездействия в изпълнението на нормативните задължения на О. В. Поведението е окачествено като противоправно (в нарушение на чл. 137 и сл. от Закона за водите) и в причинна връзка с настъпилите вреди – довело е до трудната проводимост на канала, в състояние към 19.06.2014 г., негодно да възпрепятства вредното въздействие на водите. Чл. 52 ЗЗД, чието тълкуване се иска, е ясна. По приложението й е създадена безпротиворечива практика, която не се нуждае от осъвременяване, предвид настъпили изменения в законодателството или в обществените отношения. В съдебната практика няма колебание, че на определяне и присъждане подлежат всички настъпили вреди. Съгласно чл. 51 ЗЗД, делинквентът отговаря за всички установени по делото вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Настъпилите вреди въззивният съд е приел за доказани по категоричен начин, а небрежността като форма на вината - в резултат на обективно проявените последици от системните бездействия и на непроведено обратно доказване по приложената презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Изложеното изключва както основната, така и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК в тежест на касатора, който е ответник по исковете, следва да се поставят разноските, сторени от ответника по касация (от ищеца) и пред настоящата инстанция. Те се изразяват в платения адвокатски хонорар.
При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 260004/ 26.01.2021 г. по гр. д. № 489/2020 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА О. В. да заплати на С. З. Ш. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 5 940.00 лв. – разноски пред Върховен касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.