Докладвано от съдия ДИЯНА ЦЕНЕВА Тълкувателно дело № 3/2015 г. е образувано на основание чл. 128, ал. 1 от Закона за съдебната власт, във връзка с чл. 292 ГПК с разпореждане от 22.10.2015 г. на Председателя на ВКС по въпроса:

Допустимо ли е, след като в одобреното от бракоразводния съд споразумение съпрузите са се съгласили, че придобитият по време на брака им имот остава съсобствен между тях, в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК 1985 г. (отм.), респективно чл. 23, ал. 2 СК от 2009 г.?

По този въпрос в съдебната практика на Върховния касационен съд са застъпени две становища.

Според първото от тях, волята на съпрузите в утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл. 99, ал. 3, респ. чл. 101, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.) за имуществата, придобити по време на брака на възмездно основание, е обвързваща по всички въпроси. В тази част споразумението е с последици на спогодба, която прекратява спора и регулира отношенията между съпрузите. При липса на волеизявление за друго съотношение в съсобствеността, липсващата уговорка се замества от разпоредбата на чл. 27 СК от 1985 г. (отм.), а тя предвижда при развод равенство на дяловете на бившите съпрузи от това имущество. В следващ исков процес е недопустимо и да се установява по-голям дял поради частична трансформация на лични средства по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. (отм.).

Според другото становище, когато в утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл. 99, ал. 3 или чл. 101 СК от 1985 г. (отм.) не е изразена воля за квотите на бившите съпрузи, а е посочено, че придобитият по време на брака имот остава съсобствен между тях, споразумението не възпрепятства възможността...