1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60577
София, 19.07.2021 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ф.
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
Д. П.
изслуша докладваното от съдията В. И.
гр. дело № 4061/2020 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от Застрахователно и акционерно дружество „Армеец“ АД, чрез процесуалния представител юрк. Б. Д. и от Военномедицинска академия, чрез адв. Вл. С., против въззивно решение № 11879 / 17.08.2020 г., постановено по гр. д. № 5295/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4859 / 01.07.2019 г. по гр. д. № 4677/2018 г. на Софийски градски съд, с което Военномедицинска академия е осъдена да плати на К. Г. П. сумата 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина й А. В. П., ведно със законната лихва, считано от 30.04.2015 г. до окончателното плащане и са присъдени съдебни разноски при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв.С. М. за процесуално представителство. Решението е постановено при участието на третото лице помагач Застрахователно и акционерно дружество „Армеец“ АД.
В касационната жалба на Застрахователно и акционерно дружество „Армеец“ АД се релевират оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на решението, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът Застрахователно и акционерно дружество „Армеец“ АД се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Дължи ли се обезщетение по смисъла на чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД за вреди, предпоставени от съвкупното въздействие за множество явления/събития, едно от който е соченото в процеса вредоносно такова?”; 2. „Дължи ли се обезщетение по смисъла на чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД, когато деянието не е необходимо условие за настъпване на вредата?”; 3. „Когато съдът възприема дадено явление или процес от обективната действителност за типичен, длъжен ли е той да съобщи на страните това възприятие в контекста на разпоредбата на чл. 155 ГПК?” и 4. „Изводът за наличие на пълно и главно доказване на причинно-следствената връзка може ли да се основава на степени на вероятности, респективно на предположения?“. Поддържа, че въпросите са разрешени в противоречие с приетото в решение № 9/02.02.2018 г. по гр. д. № 1144/2017 г. на ВКС, III г. о.
В касационната жалба на Военномедицинска академия се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът Военномедицинска академия се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Формулирал е следните въпроси: 1. „Задължен ли е въззивният съд да направи оценка на представеното в първоинстанционното производство експертно заключение в неговата цялост и да го обсъди заедно с другите доказателства по делото, в това число да обсъди и прецени заключението на вещите лица не изолирано, а с оглед на всички представени доказателства, доводи и възражения на страните, като на тази база обоснове крайните си изводи?” и 2. „Може ли съдът да изгради вътрешното си убеждение въз основа на изведени от контекста реплики на вещите лице, които представляват предположения и не съответстват нито на приетите съдебно-медицински експертизи, нито на събрани по делото доказателства?”. Сочи, че въпросите са разрешени в противоречие с приетото в решение № 113/28.02.2011 г. по гр. д. № 1062/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 142/20.06.2017 г. по гр. д. № 3673/2016 г. на ВКС, IV г. о.
Ответната страна по жалбите К. Г. П. е подала писмени отговори, в които поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението, а по същество жалбите са неоснователни. Заявена е претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, поради което са процесуално допустими.
Софийският апелативен съд се е произнесъл като въззивна инстанция по предявения от К. Г. П. против Военномедицинска академия иск по чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина й А. В. П., ведно със законната лихва, считано от 30.04.2015 г. до окончателното плащане. А. В. П. като дете бил диагностициран с много рядко генетично заболяване – хронична грануломатозна болест, при което поради липса на NADPНоксидаза в организма, при контакт с бактерии се развива болестно състояние – гнойни тежки инфекции, изискващо антибиотично лечение. Ищцата твърди, че смъртта му е настъпила в следствие на допуснато противоправно бездействие от страна на лекуващите лекари, изразяващо се в несъобразяване със специфичното генетично заболяване на сина й и непредприемане на адекватни за състоянието му мерки. Всичко започнало след като края на месец ноември 2014 г. А. П. не се чувствал добре – повръщал, не можел да се храни и да пие вода, поради което веднага бил приет в болница в гр. Пловдив, където бил лекуван консервативно, като лекуващият го лекар бил запознат с основното му заболяване и се стараел по възможно най-щадящ начин да преодолее проблема и да не възникнат усложнения. Седмица по-късно било установено, че е необходима хирургична намеса и самият А. П. решил, че ще се обърне към проф. В. и проф. К., които преди това го били оперирали и лекували успешно.
Тъй като през почивните дни семейството не могло да установи връзка с лекарите, се наложило да отидат в Спешния сектор на ВМА София, където първоначално отказали да ги приемат без предварителна уговорка с конкретен лекар, но след преглед, установили, че състоянието на пациента е тежко и той бил приет в дежурната спешна коремна хирургия на 5 етаж. В първия работен ден К. П. направила опит да се свърже с професорите, но те отказали да поемат случая. А. П. останал в спешна коремна хирургия, където му била направена сонда и поставени оводняващи системи, тъй като бил силно обезводнен, но друго лечение в продължение на два дни не било предприето. Състоянието на А. П. не се подобрявало и по настояване на ищцата успяла да разговаря с д-р П. Д., на когото предоставила цялата документация, свързана с основното заболяване на сина й. Четири дни след приема в спешна хирургия А. П. бил опериран и било установено, че жлъчен камък е заседнал в тънките черва, като след операцията бил преведен в реанимация, а след три дни бил върнат обратно в коремна хирургия за лечение. Няколко дни след това операционната рана на корема се възпалила. Въпреки спецификата на основното заболяване на А. П., преди операцията не била направена антибиотична профилактика, която да предотврати инфекцията. От дреновете изтичала гной, А. П. вдигнал температура, а след преглед на ехограф било установено количество течности в коремната кухина. Отново бил вкаран в операционната, където му поставили гъба и останал с отворен корем. Въпреки, че не бил оздравял на 23 декември 2014г. трябвало да напуснат клиниката, защото по празниците я затваряли и махнали гъбата, зашили корема му, отстранили дренажите, от които изтичала гной и го изписали с уговорката, че конците трябва да бъдат свалени след седмица в гр. Пловдив.
На пациента не била назначена терапия от ВМА и тъй като раната не била спокойна, лекарят в Пловдивската болница решил, че ще махне конците през един и след ден-два останалите. В пловдивската болница била взета проба от изтичащите секрети, за да се определи причинителят на инфекцията и било установено наличието на „ешерихия коли“ и „стрептококус ауреус“, като направили антибиограма с посочени в нея антибиотици за лечение. К. П. уведомила д-р Д. за това, но той отрекъл антибиотиците и препоръчал хомеопатия. В първия работен ден след празниците ищцата и сина й отново отишли при д-р Д. на контролен преглед във ВМА и след прегледа лекарят обяснил, че няма нищо страшно и не назначил никаква терапия. В началото на месец януари 2015 г., въпреки че оперативната рана се позакрепила, от дренажните отвори продължавало да изтича гной и трябвало да се правят превръзки всеки ден, като А. П. поддържал температура. Лекуващият лекар в гр. Пловдив назначил антибиотично лечение и постепенно състоянието му се стабилизирало – той започнал да става, да качва килограми, въпреки че продължавало изтичане на гной.
През месец февруари 2015 г. се оформило топче до разреза, съдържащо гной и раната се отворила на две места, като при прегледа от д-р Д. той им обяснил, че не е страшно, защото гнойта изтича и отново не назначил терапия. След направен скенер в гр. Пловдив било установено, че е налице абсцес между черния дроб и бъбрека, което наложило да потърсят отново хирурга д-р Д.. На 8 март 2015 г. А. П. постъпил отново в спешна коремна хирургия във ВМА София, където бил опериран. Лекарят информирал близките, че всичко е изчистил и всичко било наред, но на следващия ден, поради прокървяване А. П. отново бил опериран, като д-р Д. обяснил, че е променил чревния тракт, прикачил тънкото черво за стомаха, сложил дренажен балон около дванадесетопръстника и го извел навън. Но според К. П. за тази интервенция синът й не е предоставял информирано съгласие, освен това не са извършвани посявки, антибиограми и взимане на хемокултури, което довело да неадекватно антибиотично лечение, нито веднъж не бил консултиран с имунолог или ревматолог. Състоянието му се влошавало, с дни нямало адекватна реанимация, налагало се ищцата да сменя дори превръзките, като до средата на месец април 2015 г. синът й преминал през десетки операции, без да се обмисли друго лечение. Липсвали консултации със специалисти, консилиуми, предвид основното заболяване на А. П..
Състоянието му се влошавало – вдигал температура до 39 градуса, започнало ускоряване на пулса, не можел да спи, но въпреки това не бил поставен под интензивно наблюдение, като едва дни преди смъртта му лекарите назначили „Имуновенин“, с който според ищцата следвало да започнат седмици по-рано. Веднъж, когато била в Имунологичната лаборатория на УМБАЛ „Александровска“, за да бъдат направени изследвания на взета от сина й кръв, той й се обадил, че го настаняват в реанимация. Там бил вкаран в медикаментозна кома и на командно дишане, а най-накрая, когато състоянието му било вече много тежко и необратимо, бил проведен и консилиум. А. П. починал на 30.04.2015 г. Ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди не само от продължителното и тежко лечение, завършило със смъртта на сина й, но и при вземането на тялото му от моргата. Тялото било захвърлено на ламаринена носилка, като синът й бил гол, изкривен, целият насинен с кръвонасядания по лицето, шията, главата, гърдите, от устата му, от корема, от носа тръбите стояли по него. Попитала, тя ли трябва да свали тръбите и да зашие корема му, при което патологът й отговорил, че той може да го направи, но струва пари и след 20 минути си тръгва. Лекуващият лекар д-р Д. не се появил да изкаже съболезнования. Ищцата счита, че смъртта на сина й е настъпила в резултат на множество противоправни действия и бездействия от страна на ответника, които подробно е изброила, като нарушаване на правото на пациента за изразяване на информирано съгласие при извършване на оперативните интервенции - чл. 87, ал. 1 вр. чл. 89, ал. 1 и чл. 88, ал. 1 от Закона за здравето; не било спазено задължението за информиране съгл. чл. 92, ал. 1 от ЗЗ на лекуващия лекар, който е служител на ответната болница. На сина й е била предоставена некачествена и несвоевременна медицинска помощ в нарушение на изискването на чл. 81, ал. 2, т. 1 от ЗЗ, както и не били спазени медицинските стандарти и добрата медицинска практика – чл. 80 от ЗЗ. Втората и третата оперативна интервенция на сина й са били ненужни и не са били извършени при съобразяване с основното му заболяване; постоперативните грижи били неглижирани; бил нарушен чл. 28, ал. 1 от Наредба № 49/2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговаря устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ, според които за трупа на починалия се полагат грижи за външния му вид. Ответникът е допуснал и множество нарушения на действащата към момента нормативна уредба – Наредба №3 от 27.01.2015 г. за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия /в сила от 27.01.2015 г. до 19.05.2017 г./.
Преди всяка от операциите, в противоречие с изискванията на т. 2.2 от глава четвърта от Наредбата, не бил извършен Клиничен преглед за оценка на оперативния риск, както и били нарушени т. 2.5.1, т. 2.5.2 и т. 2.5.4 от нея. За третата операция, която се състояла заради изкървяване от дренажите, синът й не е давал съгласие за извършването й – т. 2.3.1, т. 2.3.2, т. 2.4.2. В противоречие с изискванията на Наредбата не е съставяна предоперативна епикриза с необходимите реквизити преди всяка една оперативна интервенция. Лечебното заведение не е осигурило безопасна среда за пациента, като не е предотвратило развитието на вътреболнична инфекция, не е бил извършен т. нар. надзор след изписване, когато се събират данни и за появилите се след изписването постоперативни раневи инфекции, особено когато раневата инфекция е довела до повторно приемане на пациента в същата или в друга болница, като оперираните пациенти се проследяват за поява на инфекции на хирургичното място до 30-я ден след операцията.
От събраните по делото доказателства е установено, че генетичното заболяване на А. П. е диагностицирано още през 1995 г. и въпреки, че това е рядко заболяване, на медиците е известно, че при него е налице повишена податливост на организма към инфекции с развитие на микроорганизми. При приемането на А. П. през месец ноември 2014 г. същият е приет при условията на спешност – поради съществени животозастрашаващи функционални нарушения на ГИТ, на 30 ноември /неделя/, но операция му е направена на 05.12.2014 г. – петък. По делото обаче няма данни, това забавяне в извършване на операцията да е довело до някакви по-сериозни усложнения в състоянието му. Но наличието на „ешерихия коли“ и „стафилококус ауреус“ са установени непосредствено след изписването му от ВМА на 23.12.2014 г. и това са типични вътреболнични инфекции. Според вещото лице д-р Г. след първата операция на А. П. е имало инфекция, като колегите му от ВМА са пропуснали задълбочено да интерпретират и оценят лабораторните показатели, сочещи на имунен срив. Вещото лице в изразил предположение, че може би от лекуващите лекари във ВМА е взето предвид основното заболяване на А. П. и опасността от настъпване на абсцес, но това обстоятелство е било подценено или недооценено.
Изразил е личното си становище на хирург, че при пациент с такова генетично заболяване той като хирург не би се съгласил след операция пациентът да бъде настанен в нормална реанимация – поради опасност от внасяне на вътреболнична инфекция. Според него, правилният подход е да бъде настанен в септична реанимация. Според заключението на вещите лица основната причина за смъртта на А. В. П. е сепсисът. При тези данни въззивният съд е приел, че е налице противоправно бездействие от страна на персонала на ответната болница, който не е съобразил в достатъчна степен и при отчитане на спецификата в състоянието на конкретния пациент изискванията на Наредба № 3/2013 г. за утвърждаване на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции. В резултат от това бездействие след операцията, извършена на 05.12.2014 г., А. П. е бил заразен с „ешерихия коли“ и „стафилококус ауреус“, което е довело до последващите усложнения, до невъзможността инфекцията да бъде овладяна медикаментозно и до необходимостта от последващи оперативни интервенции. Въззивният съд е посочил, че това бездействие е първото неправомерно поведение на лица от ВМА. Аргументирал се е, че съгласно практиката на ВКС, в случай, че вещите лица посочат релевантна за отговорността причина като най-вероятна, от това не следва пряко извод за липса на пълно и главно доказване - от решаващо значение е дали останалите причини следва да бъдат изключени като вероятност поради обстоятелства, установени по делото, извън предмета на медицинското заключение или на основание констатации в него, съобразно приетите доказателства, вкл. свидетелски показания. Затова и преценката на всички доказателствата по делото, вкл. при изграждане на извод за причинно-следствена връзка, е задължение на съда. Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд и по отношение на последващите действия на лекарите от ВМА – след постъпването на А. П. в болницата през месец март 2015 г., когато са му били извършени още 4 операции – три през март и една в началото на април. Изложил е, че имунологично изследване е проведено едва на 21.04.2015 г. и са направени две консултации с имунолог. И двамата експерти от повторната експертиза – д-р Д. и д-р Г., са категорични, че А. П. е починал на 30 април в крайно изтощение, в условия на сепсис, както и, че малко късно в лечението му е включен „Имуновенин“ /9 дни преди смъртта му/ и консултация с имунолог е могло и е следвало да се направи по-рано, както и по-рано да се включи „Имуновенин“.
В заключение въззивният съд е приел, че е нарушен стандартът за „своевременност“, което е второто противоправно поведение, обуславящо ангажиране на отговорността на ответната болница. Изложил е, че в настоящият случай не би следвало да се отчита „съпричиняване“ от страна на пациента. Съпричиняване би било налице, ако със своите активни действия или бездействия пациентът сам се е поставил в такова състояние, което е затруднило нормалното му лечение. Безспорно е, че тежкото генетично заболяване на А. П. /хронична грануломатозна болест/ е допринесло съществено за тежкото протичане на инфекциите, но точно наличието на тази болест е изисквало от лекуващите го спазването на стандартите за качество, своевременност и достатъчност, въведени в чл. 81, ал. 2, т. 1 от ЗЗ. На базата на така установените нарушения на медицинските стандарти и причината за смъртта на А. П. е доказана и причинната връзка между противоправното поведение на лекари от ВМА и настъпилия вредоносен резултат, като позоваването на влязлото в сила прокурорско постановление, с което досъдебното производство е прекратено на основание, че деянието не е престъпление е неоснователно. От показанията на свидетеля В. П. е установено, колко тежко е преживяла ищцата не само смъртта на сина си, но и отношението към него по време на все повече влошаващото му се състояние, а също и поведението на лекар от патологията към тялото на починалия и към неговите близки. Установено е и, че ищцата продължава да страда от загубата на сина си.
Въззивният съд е изложил, че оплакването в жалбата на Застрахователно и акционерно дружество „Армеец“ АД, че са ирелевантни за отговорността по чл. 49 ЗЗД обстоятелствата, при които е взето тялото на А. П. след смъртта му е неоснователно, тъй като в Кодекса за професионална етика на лекарите в България, чл. 2, т. 2 изрично е записано, че едни от ценностите, на която се основава лекарската професия, са „честност, човечност, милосърдие“ – т. 2 и „тактичност в отношенията с пациентите, колегите и обществото“ – т. 4. Приел е, че тези етични правила са били грубо нарушени спрямо близките на починалия А. П. и това нарушение също е довело до причиняване на морални вреди на ищцата. Приел е, че присъденият от първоинстанционния съд размер на обезщетението от 100 000 лева е справедлив, не е завишен и съответства на трайната съдебна практика за сходни случаи.
Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо.
Не е налице претендираното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Касаторът Военномедицинска академия отъждествява очевидната неправилност с неправилността по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, която е основание за отмяна на въззивното решение. Очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда prima facie - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението очевидно съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии.
Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен contra legem до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен extra legem, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване и по поставените от касационните жалбоподатели въпроси.
Поставените от касатора Застрахователно и акционерно дружество „Армеец“ АД въпроси не могат да послужат за основание за допускане на касационното обжалване на решението. Въпросите са твърде общо теоритично зададени и не са обусловили решаващата воля на съда, стояща в основата на обжалвания съдебен акт. За да потвърди решението, с което на ищцата е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди, въззивния съд е приел, че с действията и бездействията си лекарите във ВМА са нарушили основни медицински принципи и правила от Закон за здравето и от Наредба № 3/2013 г. за утвърждаване на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции, което е в пряка причинна връзка със сепсиса, причина за смъртта на А. П., а след неговата смърт, на майка му са причинени и негативни изживявания при получаването на тленните му останки. Решаващите изводи на въззивния съд в нито една част в решението не се основават на степени на вероятности, респективно на предположения, като за да потвърди решението въззивният съд е съобразил констанциите на вещите лица в приетата по делото комплексна експертиза и дадените от тях разяснения, че А. П. е бил заразен с „ешерихия коли“ и „стафилококус ауреус“, което е довело до последващи усложнения и инфекция, която предвид неговото заболяване /хронична грануломатозна болест/ е била фатална, следвало е непосредствено след последната операция той да бъде настанен в септична реанимация, както и по-рано да се направят консултации с имунолог и да му се назначи лечение с „Имуновенин“, което лекарите не са сторили. За пълнота на изложението следва да се посочи, че приложеното във връзка със соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК решение № 9/02.02.2018 г. по гр. д. № 1144/2017 г. на ВКС, III г. о. е неотносимо, доколкото същото не е за медицински деликт и с него е даден отговор на въпроса за причинната връзка, като елемент на фактическия състав на деликта по чл. 49 ЗЗД.
Самата формулировка на поставените от касатора Военномедицинска академия въпроси изключва възможността същите да послужат като общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като по съществото си въпросите представляват касационни оплаквания за неправилност на решението. Следва да се посочи, че за да постанови обжалваното решение въззивният съд е обсъдил в мотивите на решението си експертното заключение заедно с останалите събрани - писмени и гласни доказателства по делото, а не изолирано, в какъвто смисъл е повдигнатия първи въпрос. По втория въпрос, с който се пита може ли съдът да изгради вътрешното си убеждение въз основа на изведени от контекста реплики на вещите лице, които представляват предположения и не съответстват нито на приетите съдебно-медицински експертизи, нито на събрани по делото доказателства, следва да се посочи, че въззивният съд се е позовал на дадените от вещите лице обяснения в о. с.з., в подкрепа на изводите за нарушения стандарт по чл. 81 ЗЗ, а не е основен извод за уважаване на предявения деликтен иск. Несъгласието на касатора с крайните изводи на съда не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като се касае за въпроси по същество и въззивният съд се е произнесъл обосновано. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението.
С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. във вр. Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения на процесуалния представител на К. Г. П. – адв. С. Р. М. следва да се присъдят адвокатски възнаграждения за изготвяне на отговор по двете касационни жалби с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК в размер на по 2647,50 лева /3/4 от минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 от Наредбата/, платими поотделно от касаторите Застрахователно и акционерно дружество „Армеец“ АД и Военномедицинска академия.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 11879 от 17.08.2020 г., постановено по гр. д. № 5295/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Застрахователно и акционерно дружество „Армеец“ АД,ЕИК121076907, с адрес гр. София, ул. С. К. № 2 да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адвокат С. Р. М. от САК, личен № [ЕГН], със служебен адрес [населено място], [улица], ет. 4, ап. 9 адвокатско възнаграждение в размер на 2647,50 лева /две хиляди шестстотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки/.
ОСЪЖДА Военномедицинска академия, ЕИК 129000273, с адрес гр. София, ул. Г. С. № 3 да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адвокат С. Р. М. от САК, личен № [ЕГН], със служебен адрес [населено място], [улица], ет. 4, ап. 9 адвокатско възнаграждение в размер на 2647,50 лева /две хиляди шестстотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: