№ 60622

София, 19.07.2021 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

разгледа докладваното от съдия Декова

гр. дело №4071 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от К. Г. Д., чрез процесуален представител адв.Р., срещу решение от 27.08.2020г. по в. гр. д.№422/2020г. на Окръжен съд - Сливен, с което е потвърдено решение от 11.06.2020г. по гр. д.№3286/2019г. на Районен съд – Сливен в обжалваната част, с която частично е уважен предявения от „Симперто“ ЕООД срещу К. Г. Д. иск с правно основание чл.422 ГПК.

Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба „Симперто“ ЕООД не взема становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част, с която е признато за установено, че К. Г. Д. дължи на „Симперто“ ЕООД на основание чл. 422 вр. с чл. 203, ал. 2 КТ вр. с чл. 45 ЗЗД сума в размер на 6159,26 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, от която 5230,24 лева – претърпени загуби за платени глоби, наложени за нарушения в Република Сърбия при и по повод изпълнение на служебни задължения по трудов договор № 17 от 19.07.2018г. при управление на пътно превозно средство с рег. [рег. номер на МПС] и ремарке...