№ 60323 София, 16.07.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1594/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 5/07.02.2020 г. по гр. д. № 473/2019 г. Районният съд - К. е:
- прогласил на основание чл. 76 ЗНсл спрямо М. К. Б., С. К. К. и С. Т. Д. относителната недействителност на договор за покупко-продажба на земеделски земи в землището на [населено място] с купувач «Сортови семена-Вардим» ЕАД, обективиран в н. а. № .... г., до размер на 29/144 ид. ч., получени като разлика от общопритежаваните от Д. Т. Д., С. И. Ц., Ц. И. Ц., Д. Ц. Д., И. А. П. и К. Т. К. идеални части съгласно решение № 675/23.09.2009 г. по гр. д. № 1243/2008 г. на ВКС, IV-то г. о., и тези, които са записани в нотариалния акт;
- прогласил на основание чл. 76 ЗНсл спрямо М. К. Б., С. К. К. и С. Т. Д. относителната недействителност на договор за покупко-продажба на земеделски земи в землището на [населено място] с купувач «Сортови семена-Вардим» ЕАД, обективиран в н. а. № 191/03.12.2015 г., до размер на 12/144 ид. ч., получени като разлика от общопритежаваните от П. К. А. идеални части съгласно решение № 675/23.09.2009 г. по гр. д. № 1243/2008 г. на ВКС, IV-то г. о., и тези, които са записани в нотариалния акт;
- прогласил на основание чл. 76 ЗНсл спрямо М. К. Б., С. К. К. и С. Т. Д. относителната недействителност на договор за дарение на земеделски земи в землището на [населено място] с купувач «Сортови семена-Вардим» ЕАД, обективиран в н. а. № .... г., до размер на 1/144 ид. ч., получени като разлика от общопритежаваните от Г. И. Ц. идеални части съгласно решение № 675/23.09.2009 г. по гр. д. № 1243/2008 г. на ВКС, IV-то г. о., и тези, които са записани в нотариалния акт;
- допуснал да се извърши делба на 5 земеделски земи в землището на [населено място] между съделители и при квоти: М. К. Б.- 48/144 ид. ч., С. К. К. - 48/144 ид. ч., С. Т. Д. - 6/144 ид. ч. и «Сортови семена-Вардим» ЕАД - 42/144 ид. ч.;
- не е допуснал делба с участието на Д. Т. Д., С. И. Ц., Ц. И. Ц., Г. И. Ц., Д. Ц. Д., И. А. П., К. Т. К., П. К. А. и Р. Г. М..
Въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е подадена от «Сортови семена-Вардим» ЕАД [населено място].
С решение № 260086/15.10.2020 г. по в. гр. д. № 360/2020 г. на Плевенския окръжен съд първоинстанционното решение е:
- обезсилено като недопустимо в частта, с която на основание чл. 76 ЗНсл са прогласени за относително недействителни по отношение на С. К. К. и С. Т. Д. договорите, обективирани в н. а. № .... г., н. а. № .... г. и н. а. № .... г., и производството в тази част е прекратено;
- отменено в частта, с която на основание чл. 76 ЗНсл е прогласена относителната недействителност на договора, обективиран в н. а. № .... г., до размер на 1/144 ид. ч., на договора, обективиран в н. а. № .... г., до размер на 29/144 ид. ч., и на договора, обективиран в н. а. № .... г., до размер на 12/144 ид. ч.;
- отменено в частта относно квотите и съделителите, между които е допусната делбата, и вместо това е постановено от допуснатите до делба имоти да се образуват 72 равни дяла и делбата да се допусне между съделители и при квоти: М. К. Б. - 24 дяла, С. К. К. - 24 дяла, Д. Т. Д. - 3 дяла, С. Т. Д. - 3 дяла, С. И. Ц. - 1 дял, Ц. И. Ц. - 1 дял, Г. И. Ц. - 1 дял, Д. Ц. Д. - 3 дяла, И. А. П. - 3 дяла, К. Т. К. - 3 дяла и П. К. А. - 6 дяла;
- не е допусната делба с участието на «Сортови семена-Вардим» ЕАД [населено място];
- потвърдено в частта, с която на основание чл. 76 ЗНсл са прогласени за относително недействителни по отношение на М. К. Б. сделките, обективирани в н. а. № .... г., н. а. № ... г. и н. а. № ... г.;
- потвърдено в частта, с която делбата не е допусната с участието на Р. Г. М..
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от «Сортови семена-Вардим» ЕАД [населено място].
От ответниците по касация Д. Ц. Д., И. А. П., П. К. А. и С. Т. Д. е постъпил писмен отговор със становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, насочена е срещу въззивно решение, което не е изключено от обхвата на касационния контрол и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о, при произнасяне по допускането на касационното обжалване намира следното:
По делото е установено, че страните - физически лица, са наследници на общата наследодателка С. Р. В., починала на 29.08.1964 г. В тяхна полза с решение № 200/09.10.1996г. на поземлената комисия е възстановено правото на собственост върху процесните пет земеделски имота, предмет на делбата.
С решение № 675/23.09.2009 г. по гр. д. № 1243/2008 г. по описа на ВКС на РБ, IV-то г. о., е отменено решение № 815/08.12.2007 г. по гр. д. № 549/2007 г. на Плевенския окръжен съд и на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на Д. Т. Д., Д. Ц. Д., С. И. Ц., Ц. И. Ц., Г. И. Ц., И. А. П., К. Т. К., П. К. П. /А./ и Общинска служба «Земеделие и гори» [населено място], че К. И. Л., починал на 03.09.2004 г., е бил собственик по наследство от покойните си родители И. В. Л. и С. Р. В., към датата на образуване на ТКЗС, на 4/6 ид. ч. от пет земеделски имота /идентични с имотите предмет на делбата/. Решението е влязло в сила на 23.09.2009 г., но е вписано в СВ [населено място] няколко години по-късно - на 24.10.2017 г.
Установено е, че част от наследниците на С. В. са се разпоредили с притежаваните съобразно правата им по ЗНсл идеални части от процесните имоти, без да зачетат влязлото в сила решение на ВКС относно правата на собственост, както следва:
- с договор за дарение от 23.07.2015 г., обективиран в н. а. № .... г., Г. И. Ц. дарил на «Сортови семена-Вардим» ЕАД 1/36 ид. ч. от процесните пет земеделски имота;
- с договор за покупко-продажба от 23.07.2015 г., обективиран в н. а. № .... г., Ц. И. Ц., Д. Т. Д., К. Т. К., Д. Ц. Д., С. И. Ц. и И. А. П. продали на «Сортови семена-Вардим» ЕАД общо 7/18 ид. ч. от процесните пет земеделски имота;
- с договор за покупко-продажба от 03.12.2015 г., обективиран в н. а. № .... г., П. К. А. продал на «Сортови семена-Вардим» ЕАД 1/6 ид. ч. от петте земеделски имота, предмет на делбата.
Ищцата М. Б. е поискала на основание чл. 76 ЗНсл спрямо нея да бъдат прогласени за относително недействителни горепосочените три разпоредителни сделки. Въззивният съд, като се позовал на ТР № 1/19.05.2004 г. по тълк. гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, приел, че искането е допустимо, а изложените в обратен смисъл доводи във въззивната жалба са неоснователни - искането е направено в първата фаза на делбата, от сънаследник, който не се е разпоредил с притежаваните наследствени права, не са събирани доказателства, нито са въведени доводи с извършените разпоредителни сделки на идеални части от процесните имоти да се изчерпва наследството на наследодателката С. В., за да се приеме, че е налице продажба на наследство по смисъла на чл. 212 ЗЗД, в която хипотеза чл. 76 ЗНсл е неприложим.
Въззивният съд посочил, че в първоинстанционното производство като главни страни са участвали както наследниците-прехвърлители по трите разпоредителни сделки, така и приобретателят по същите «Сортови семена-Вардим» ЕАД. Съдът приел, че в частта, с която искът по чл. 76 ЗНсл е уважен по отношение на М. Б., първоинстанционното решение е правилно. Неправилно обаче първоинстанционният съд е приложил материалния закон - чл. 76 ЗНсл, и е допуснал делбата с участието на «Сортови семена-Вардим» ЕАД - приобретател по сделките, а наследниците-прехвърлители по същите не са допуснати до делба. Съдът посочил, че както в ТР № 1/19.05.2004 г. по тълк. гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, така и в константната съдебна практика на ВКС се приема, че между страните по сделката актът на разпореждане е валиден, но не прехвърля права, ако искът по чл. 76 ЗНсл се уважи. При уважен иск по чл. 76 ЗНсл последиците на разпореждането не се зачитат в отношенията на сънаследниците, поради което не приобретателят, а разпоредилият се с вещта или части от нея сънаследник е носител на правото на собственост и делбата следва да се извърши с негово участие. Ако във втората фаза, при извършване на делбата, разпоредената сънаследствена вещ не се падне в негов дял, в отношенията между прехвърлител и приобретател актът на разпореждане, макар и действителен, не може да прехвърли права, а прехвърлителите-сънаследници отговарят спрямо приобретателя по реда на чл. 189 и сл. ЗЗД. Съобразно с това въззивният съд посочил, че при уважен иск по чл. 76 ЗНсл делбата на процесните имоти следва да се извърши с участието на всички наследници на наследодателката С. В., в т. ч. с участието на наследниците-прехвърлители по сделките, като в делбата не следва да участва «Сортови семена-Вардим» ЕАД - приобретател по същите.
При служебна проверка относно валидността на обжалваното решение въззивният съд установил, че в частта, с която на основание чл. 76 ЗНсл е прогласена недействителността на трите сделки по отношение на С. К. К. и С. Т. Д., решението на районния съд е недопустимо и следва да бъде обезсилено на основание чл. 270, ал. 3 ГПК. Тези съделители не са направили искане по чл. 76 ЗНсл спрямо тях сделките да бъдат обявени за относително недействителни, поради което първоинстанционният съд се е произнесъл извън рамките на заявения петитум, което е недопустимо. С. К. е сестра на ищцата М. Б. и е ответник по предявения иск за делба. С. Д. също е ответник и от негово име назначеният му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител не е направил искане по чл. 76 ЗНсл. Единствено ищцата М. Б. е предявила иск по чл. 76 ЗНсл. С писмената си защита пред районния съд пълномощникът адвокат Р. М. е поискал да се прогласят на основание чл. 76 ЗНсл за относително недействителни извършените разпореждания, както спрямо неговата доверителка, така и спрямо съделителите С. К. и С. Д., но е недопустимо такова искане да се прави едва с писмената защита, както и да се предявяват чужди права, доколкото пълномощникът на ищцата не е упълномощен от другите посочени съделители.
Въззивният съд посочил, че влязлото в сила решение на Върховния касационен съд е вписано в Службата по вписванията [населено място] на 23.10. 2017 г., след вписване на трите разпоредителни сделки, извършени през 2015 г., и съгласно чл. 115, ал. 4 ЗС няма действие по отношение на «Сортови семена-Вардим» ЕАД - приобретател по сделките, който се явява трето лице. Спрямо наследниците обаче, които са участвали като страни по приключилото производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, то има действие и е задължително съобразно чл. 297 и чл. 298 ГПК. В отношенията между наследниците е формирана сила на пресъдено нещо относно правата им на собственост върху оставените в наследство земеделски имоти. Така, признато е за установено, че К. В. Л. - син на общата наследодателка С. В., е собственник на 4/6 ид. ч. от имотите, предмет на делбата, и по аргумент на чл. 298, ал. 2 ГПК останалите 2/6 ид. ч. следва да се разпределят между другите две деца на наследодателката, съответно 1/6 ид. ч. за наследниците на Ц. С., починала на 13.04.1983 г., и 1/6 ид. ч. за наследниците на К. А., починал на 04.12.1992 г. При извършените разпоредителни сделки наследниците-прехвърлители са били недобросъвестни, не са се съобразили с влязлото в сила решение и са прехвърлили на приобретателя идеални части от имотите, съответстващи на правата им по Закона заследството, т. е. повече права, отколкото притежават. Въззивният съд приел за правилен извода на районния съд, че продажбата на чужда вещ не е нищожна, но няма вещнопрехвърлителен ефект, но неправилно районният съд е уважил иска по чл. 76 ЗНсл, обвързвайки го с размера на действително притежаваните от наследниците-прехвърлители идеални части съобразно решението на ВКС и идеалните части, посочени в нотариалните актове. Сделките са относително недействителни само по отношение на съделителката М. Б. и последица от уважаването на иска по чл. 76 ЗНсл е връщане на имотите, с които са извършени разпорежданията, в наследството, и допускане на делба между наследниците, без участието на приобретателя. Въззивният съд посочил, че първоинстанционният съд е допуснал смесване на предпоставките за уважаване на иска по чл. 76 ЗНсл с липсата на вещнопрехвърлителен ефект на сделките за частта на наследниците-прехвърлители, с която са се разпоредили над действително притежаваните права на собственост. Ето защо първоинстанционното решение в частта, с която на основание чл. 76 ЗНсл е прогласена относителната недействителстно на трите сделки, съответно по н. а. № .... г. до размер на 1/144 ид. ч.; по н. а. № .... г. до размер на 29/144 ид. ч. и по н. а. № .... г. до размер на 12/144 ид. ч., е прието за неправилно и на основание чл. 271 ГПК е отменено.
Въззивният съд приел, че възраженията във въззивната жалба на «Сортови семена - Вардим» ЕАД относно действието на вписването биха имали значение в хипотезата, когато въззивникът участва в делбата като съсобственик. С оглед уважаването на иска по чл. 76 ЗНсл и недопускането на въззивника-приобретател до делба тези доводи са приети за ирелевантни.
Съобразно с така приетото от фактическа и правна страна въззивният съд приел, че делбата следва да се допусне между наследниците по закон на наследодателката С. Р. В., която е оставила за наследници три деца: син К. И. В., починал на 02.09.2004 г., дъщеря Ц. П. С., починала на 13.04.1983 г., и син К. П. А., починал на 04.12.1992 г.
Зачитайки силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение следва, че наследниците на К. В. /Л./ са придобили собствеността върху 4/6 ид. ч. от процесните имоти, която се разпределя между неговите деца С. К. К. и М. К. Б., като всяка от тях е собственица на 2/6 ид. ч. или на 1/3 ид. ч.
Оставената в наследство от Ц. С. 1/6 ид. ч. се наследява от нейните деца: син Т. Д. С., починал на 09.04.2004 г. и С. Д. Ц., починала на 06.12.1997 г., респ. по 1/12 ид. ч. за всеки. Наследниците на Т. С. - неговите деца Д. Т. Д. и С. Т. Д., са придобили право на собственост върху 1/24 ид. ч. за всеки. С. Ц. е оставила за наследници син И. Ц. Г., починал преди майка си - на 23.08.1990 г., и син Д. Ц. Д., който е придобил 1/24 ид. ч. Починалият преди наследодателката син И. Ц. Г. съгласно чл. 10, ал. 1 ЗНсл се замества само от своите низходящи С. И. Ц., Ц. И. Ц. и Г. И. Ц., като всеки от тях е придобил по 1/72 ид. ч. Съпругата на починалия преди наследодателката неин син - Роза Г. М., не наследява общия наследодател С. Ц. и правилно районният съд не е допуснал същата да участва в делбата. Р. М. е починала на 18.06.2020 г., нейният съпруг Ц. К. М. е конституиран като въззиваем в процеса, но той също не следва да участва в делбата, поради което в тази част първоинстанционното решение е потвърдено.
Притежаваната от К. П. А., починал на 04.12.1992 г., 1/6 ид. ч., се наследява от неговите синове Т. К. П., починал на 11.03.2004 г., и П. К. А., които са придобили по 1/12 ид. ч., а след смъртта на Т. П. неговата част е преминала върху наследниците му - съпруга И. А. П. и син К. Т. К., респ. всеки от тях е придобил по 1/24 ид. ч.
Съобразно с изложеното въззивният съд приел, че от допуснатите до делла имоти следва да се образуват 72 равни дяла и делбата следва да се извърши между следните лица и при квоти: М. Б. - 24 дяла, С. К. - 24 дяла, Д. Д. - 3 дяла, С. Д. - 3 дяла, С. Ц. - 1 дял, Ц. Ц. - 1 дял, Г. Ц. - 1 дял, Д. Д. - 3 дяла, И. П. - 3 дяла, К. К. - 3 дяла и П. А. - 6 дяла. В делбата не следва да участва «Сортови семена-Вардим» ЕАД.
Касационната жалба, подадена от «Сортови семена-Вардим» ЕАД [населено място], е насочена срещу въззивното решение в частта, с която делбата е допусната при посочените в диспозитива съделители и са определени квотите за всеки от тях; в частта, с която касаторът не е допуснат до участие в делбата, както и в частта, с която на основание чл. 76 ЗНсл са прогласени за относително недействителни по отношение на М. К. Б. сделките, обективирани в н. а. № .... г., н. а. № .... г. и н. а. № .... г.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК и поставя следните въпроси:
1. Допустимо ли е въззивният съд да се произнася извън рамките на въведеното във въззивната жалба и да влошава положението на жалбоподателя при липса на въззивна жалба от останалите страни - по този въпрос се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с решение № 282/28.10.2011 г. по гр. д. № 235/2011 г. на ВКС, II-ро г. о. /неправилно посочено гр. д. № 325/2011 г./, решение № 290/22.06.2010 г. по гр. д. № 759/2009 г. на ВКС, IV-то г. о., и решение № 163/09.06.2011 г. по гр. д. № 1191/2010 г. на ВКС, II-ро г. о.;
2. Допустимо ли е приложението на чл. 76 ЗНсл в хипотезата, когато е извършено разпореждане с цялата идеална част на наследника, но с две последователни разпореждания, и когато възражението се прави не само от сънаследник на прехвърлител, а и от неговите преки наследници, както и следва ли да участва приобретателят по сделката в производството по делба - поддържа се противоречие с ТР № 1/19.05.2004 г. по тълк. гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС и с решение № 187/20.04.2012 г. по гр. д. № 696/2011 г. на ВКС, I-во г. о., като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване;
3. Разполага ли наследникът с иск или възражение по чл. 76 ЗНсл при разпореждане с идеална част от сънаследствен имот от друг сънаследник в полза на трето лице, ако вече са извършени и други разпореждания, по отношение на които подобно възражение не е направено - поддържа се противоречие с решение № 44/06.07.2017 г. по гр. д. № 3117/2016 г. на ВКС, I-во г. о., като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В касационната жалба касаторът се е позовал на съдебна практика във връзка с правното значение на вписването по въпроса: какво е правното действие на вписването на искова молба и постановеното по нея решение и по-конкретно може ли да бъде противопоставено на трето лице - приобретател, влязлото в сила решение, с което са отречени правата на праводателя му, ако нито решението, нито исковата молба са били вписани, съответно ако вписването на исковата молба е загубило действие поради невписване на решението в преклузивния шестмесечен срок /решение № 422/13.03.2013 г. по гр. д. № 223/2012 г. на ВКС, I-во г. о./. Сочи, че е придобил права на собственост през 2015 г., когато не е имало вписана искова молба и не е било вписано и постановеното решение на ВКС по иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
В касационната жалба касаторът е изложил оплакване за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуални правила, изразяващо се в нарушение на чл. 146, ал. 2 ГПК - непълен доклад по делото поради неуказване от съда на страните за кои твърдени от тях факти и обстоятелства не сочат доказателства. Позовава се на практика на ВКС по въпроса: представлява ли съществено процесуално нарушение на съда липсата на доклад, който да отдели спорното от безспорното, да дава указания кои са подлежащите на доказване факти и обстоятелства и чия е тежестта на доказване, както и длъжен ли е въззивният съд да отстрани това нарушение на първоинстанционния съд /решение № 886/23.12.2010 г. по гр. д. № 1553/2009 г., решение № 458/23.11.2011 г. по гр. д. № 73/2011 г., решение № 700/06.12.2010 г. по гр. д. № 304/2010 г., решение № 429/25.11.2011 г. по гр. д. № 3/2011 г. и решение № 307/20.03.2012 г. по гр. д. № 284/2011 г./. Освен друго, твърди, че съдът в двете инстанции не е дал на страните указания за обстоятелствата дали с извършените три разпоредителни сделки с идеални части от процесните имоти не се изчерпва наследството на наследодателката, в който случай да се приеме, че е налице продажба на наследство по смисъла на чл. 212 ЗЗД, в която хипотеза чл. 76 ЗНсл е неприложим.
За да обоснове първия поставен въпрос, касаторът сочи, че във въззивната си жалба е претендирал увеличение на дела, като вместо определените от районния съд 42/144 ид. ч., бъдат определени 21/36 ид. ч., след като бъдат съобразени всички доводи, изложени във въззивната жалба. Въззивна жалба от другите съделители не е подадена. С въззивното решение квотите на всички съделители са променени, а касаторът не е допуснат до участие в делбата и следователно така определените права в съсобствеността са по-малки от признатите от първоинстанционния съд. Така е допуснато нарушение на чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК, което не позволява на въззивния съд да влошава положението на жалбоподателя.
Настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че първият поставен въпрос е обуславящ изхода на спора, поради което същият отговаря на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Предвид данните по делото, че с обжалваното решение, образувано по жалба на «Сортови семена-Вардим» ЕАД, въззивният съд е отрекъл правото на участие на дружеството в делбата, която с първоинстанционното решение е допусната с негово участие, допускането на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се налага с оглед необходимостта от преценка за съответствие на въззивното решение с практиката на ВКС, на която касаторът се позовава. Така, в решение № 163/09.06.2011 г. по гр. д. № 1191/2010 г. на ВКС, II-ро г. о., е посочено, че съгласно изричната разпоредба на чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК при неправилност на решението, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено, ако липсва жалба на другата страна. Влошаване на положението на жалбоподателя е налице, когато признатите от първоинстанционния съд и неоспорени с жалба от друга страна в процеса права са в по-голям размер от тези по въззивното решение. Според решение № 290/22.06.2010 г. по гр. д. № 759/2009 г. на ВКС, IV-то г. о., съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд е ограничен да се произнесе в рамките на посоченото във въззивната жалба; при произнасяне по основание, което не е въведено като част от предмета на спора и на въззивната жалба, е налице нарушаване на правилото на чл. 271, ал. 1, предл. 2-ро ГПК да не се влошава положението на жалбоподателя. Разрешението, дадено в посочените два съдебни акта, се застъпва и в решение № 282/28.10.2011 г. по гр. д. № 235/2011 г. на ВКС, II-ро г. о.
По втория поставен въпрос с решение № 187/20.04.2012 г. по гр. д. № 696/2011 г. на ВКС, I-во г. о., е прието, че нормата на чл. 76 ЗНсл не се прилага в хипотезата, когато с акта на разпореждане сънаследникът се е разпоредил с цялата си идеална част от наследствен имот, изчерпващ наследството от този наследодател, защото в този случай хипотезата е аналогична на разпореждане с наследство. Настоящият случай е различен, тъй като не е установено дали наследствените имоти, предмет на делбата, изчерпват наследството, останало от С. Р. В.. С решението на състава на ВКС е прието също така, че когато разпореждането е извършено с две последователни сделки макар и в полза на едно и също трето лице, то тези актове на разпореждане също ще са относително недействителни на основание чл. 76 ЗНсл, освен ако не са налице останалите изключения - да не са извършени в полза на друг наследник, да не са извършени от всички наследници, в какъвто случай се прекратява съсобствеността, или да не е налице хипотезата на продажба на наследство. По настоящото дело не е установено тези изключения да са налице, поради което, прилагайки нормата на чл. 76 ЗНсл, въззивният съд е процедирал в съответствие с практиката на ВКС. С решението на състава на ВКС е прието и това, че възражението по чл. 76 от ЗС може да се направи както от останалите преки наследници, така и от техните наследници, тъй като това е наследимо право; с ТР № 1/2004г. на ОСГК - т. 2, е прието, че извършилият разпореждането не може да прави възражение по чл. 76 от ЗНсл, защото това е злоупотреба с право; неговите преки наследници също не могат да правят такова възражение. В случая възражението по чл. 76 ЗНсл е направено от сънаследник на прехвърлителите, който не се е разпоредил с притежаваната от него идеална част от сънаследствените имоти, поради което не се разкрива противоречие с практиката на ВКС. По втората част на въпроса - следва ли да участва приобретателят по сделката в производството по делба, съдът ще вземе отношение при разглеждането на въпроса, по който касационното обжалване се допуска.
По третия въпрос касаторът се позовава на тази част от решение № 44/06.07.2017 г. по гр. д. № 3117/2016 г. на ВКС, I-во г. о., в която е прието, че при наличието на няколко разпоредителни сделки с идеални части от имота, извършени от сънаследници в полза на трети лица, ако искът за делба е предявен от приобретателите по една от тези сделки, сънаследник, който не се е разпоредил с дела си от общото сънаследствено имущество, може, позовавайки се на разпоредбата на чл. 76 ЗНсл, да оспори правото на приобретателите да участват в производството по извършване на делбата, но само ако същевременно изрази воля делбата да бъде допусната и извършена между всички сънаследници; противното тълкуване би противоречало на императивната разпоредба на чл. 34 ЗС. Разглежданият случай е различен: искът за делба е предявен от сънаследник, а не от приобретателя по разпоредителните сделки /сега касатор/, а освен това ищцата е релевирала относителна недействителност по чл. 76 ЗНсл по отношение на всички сделки, а не само по отношение на някои от тях. Друго щеше да бъде положението, ако възражението имаше за предмет само част от извършените разпореждания. За този случай в посоченото решение на състава на ВКС е прието, че възражението по чл. 76 ЗНсл, направено само по отношение на едно от извършените разпореждания, ще бъде неоснователно, тъй като то няма да има за последица допускане и извършване на делбата само между сънаследниците. Хипотезата по настоящото дело обаче не е такава. Ето защо основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.
По въпросите, поставени в касационната жалба, съдът, при необходимост, ще вземе становище в акта по същество.
В обобщение - въззивното решение следва да се допусне до касационното обжалване в частта относно съделителите, които следва да участват в делбата и каква е частта на всеки съделител. Касационното обжалване не следва да се допуска в частта по уваженото възражение на М. Б. по чл. 76 ЗНсл.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 260086/15.10.2020 г. по в. гр. д. № 360/2020 г. на Плевенския окръжен съд в частта относно съделителите, които следва да участват в делбата и каква е частта на всеки съделител.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 260086/15.10.2020 г. по в. гр. д. № 360/2020 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която решение № 5/07.02.2020 г. по гр. д. № 473/2019 г. на Районния съд - Кнежа е потвърдено в частта, с която на основание чл. 76 ЗНсл са прогласени за относително недействителни по отношение на М. К. Б. сделките, обективирани в н. а. № .... г., н. а. № .... г. и н. а. № .... г.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе 40 /четиридесет лв./ лева държавна такса по сметка на ВКС и в същия срок да представи доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: