Р Е Ш Е Н И Е

№ 60146

гр.София, 15.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на трети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Б.

ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ

Л. А. при участието на секретаря С. Т. като изслуша докладваното от съдията Л. А. гр. дело № 473 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307 ал.2 ГПК вр. чл.303 ал.1 т.3 ГПК.

Делото е образувано по молба вх.№ 260564/7.1.2020 г, подадена от П. В. Н. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.Т. Т. от АК-Хасково за отмяна на влязлото в сила решение № 1293/5.4.2019 г, по гр. дело № 13062/2018 г на Районен съд-Пловдив, с което е признато за установено, че молителят дължи на „ЕВН Б. Т. ЕАД сумата 620, 54 лв - представляваща стойност на доставена топлинна енергия в периода 1.11.2014 г-30.9.2017 г, ведно с лихва за забава в размер на 140, 88 лв за периода 2.1.2015 г до 5.6.2018 г.

Молителят излага твърдения, че след влизане в сила на решението на РС-Пловдив на 8.5.2019 г е постановено решение № 15147 по адм. дело № 172/19 г на ВАС, с което е отменено решение от 6.7.2017 г на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което считано от 7.4.17 г се утвърждава изменение на пределните цени на топлинната енергия и на преференциалните цени на електрическата енергия, като едно от дружествата, чието ценообразуване се засяга е именно дружеството „ЕВН Б. Т. ЕАД.Следователно сумите, които молителят е осъден да заплати на дружеството са недължими.Ценообразуването на доставената топлоенергия е от съществено значение за решаване на спора, приключил с влязло в сила решение.За процесния период е липсвала законова регулация за присъждане на сумите, поради което влязлото в сила съдебно решение следва да бъде отменено, а исковете отхвърлени като неоснователне и недоказан.

Ответникът по молбата „ЕВН Б. Т. ЕАД оспорва нейната основателност по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Н..Счита, че не е налице отменителното основание по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, тъй като цитираното от молителя решение на ВАС е неотносимо към спора, същото има действие занапред, но не и обратна сила и не се прилага за исковия период.

С определение № 80 от 18.3.2021 г, постановено по делото молбата за отмяна е приета за процесуално допустима.

По основателността на молбата за отмяна, която следва да бъде квалифицирана като такава по чл.303 ал.1 т.3 ГПК.

От данните по делото се установява следното :

Търговско дружество „ЕВН Б. Т. ЕАД [населено място] е предявило срещу П. В. Н. иск по чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 ЗЗД.Претендира сумата 620, 54 лв, представляваща потребена и начислена топлинна енергия в периода 1.11.2014 г-30.9.2017 г за обект в [населено място] , на [улица], апартамент 16, както и лихва за забава върху претендираната главница в размер на 143, 77 лв за периода 2.1.2015 г-5.6.2018 г.С влязлото в сила решение е прието, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл.126 ал.1 и чл.129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, а ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия и като такъв е длъжен да заплаща ежемесечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл.34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.От приетото по делото неоспорено заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че количеството топлоенергия, разпределено в имота на ответника през исковия период е 6,48585 MWh, като няма разлика между количеството топлоенергия, разпределено от топлинния счетоводител и това изчислено от „ЕВН Б. Т. ЕАД.Начинът на начисляването съответства на специалната методика, уреждаща разпределението и начисляването на топлинната енергия.Въз основа на приетото като неоспорено заключение на експертизата и събраните писмени доказателства, съдът е приел, че предявените искове са основателни и са уважени изцяло.

С решение № 15147/8.12.2020 г, по адм. дело № 172/2019 г, Върховният административен съд, Трето гражданско отделение е отменил решение № 6511/8.11.2018 г по адм. дело № 4607/17 г по описа на Административен съд-София-град и вместо него е постановил друго, с което е отменил решение № Ц-6/7.4.2017 г на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което считано от 7.4.2017 г е утвърдено изменение на пределните цени на топлинната енергия и на преференциалните цени на електрическата енергия, като т.2. от решението касае цените на „ЕВН Б. Т. ЕАД, [населено място].

При така изложените факти и по основателността на молбата, съдът намира следното :

Съгласно разпоредбата на чл.177 ал.1 изр.2 и чл.183 АПК отменителното съдебно решение има действие спрямо всички лица, независимо дали те са участвали в съдебното производство по оспорване на акта.С разпоредбата на чл.195 ал.1 АПК е предвидено действие занапред само на съдебното решение, с което се отменя подзаконов нормативен акт.Процесното решение № Ц-6/7.4.2017 г на Комисията за енергийно и водно регулиране няма такъв характер и по аргумент за противното от чл.195 ал.1 АПК, влезлият в сила съдебен акт за отмяната му като индивидуален административен акт има обратно действие и отменя последиците от решението на КЕВР.Следователно неоснователно е твърдението на ответника, че решението на ВАС има действие само занапред.

Отмененото решение на КЕВР не се отнася до исковия период от 1.11.2014 г до 7.4.17 г.По отношение на този период от време решението на ВАС е ирелевантно.Отмененото решение на КЕВР е прието на 7.4.17 г и съобразно него е проведено ценообразуването на цената на топлоенергията за процесния обект от датата на приемането му до края на исковия период-30.9.17 г.За този период главницата и лихвата са начислени, съобразно цената на топлоенергияга, определена с отмененото увеличение.

Молбата за отмяна по чл.303 ал.1 т.3 ГПК следва да бъде уважена, а решението на Районен съд-Пловдив следва да бъде уважено изцяло, тъй като съставът на ВКС не може да се произнесе с настоящото решение по основателността относно отделните периоди 1.11.2014 г-7.4.2017 г-30.9.2017 г.Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане, като при произнасянето относно основателността на исковете решаващата инстанция следва да вземе предвид, че действието на отмяната на решението на КЕВР № Ц-6 се отнася за времето от 7.4.17 г до края на исковия период.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА на основание чл.303 ал.1 т.3 ГПК по молба вх.№ 260564/7.1.2020 г, подадена от П. В. Н. от [населено място] влязлото в сила решение № 1293/5.4.2019 г по гр. дело № 13062/2018 г на Районен съд-Пловдив, с което искът, предявен от „ЕВН Б. Т. ЕАД срещу П. В. Н. по чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД е уважен за сумата 620, 54 лв-главница за периода 1.11.14 г до 30.9.17 г и 140, 88 лв лихва чл.86 ал.1 ЗЗД за периода 2.1.15 г до 5.6.2018 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

2.