Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Х. Х. против решение № 7387 от 27.11.2013 г. постановено от Административния съд София-град по адм. д.№ 5417/2013 година. С решение № 7387 от 27.11.2013 г. по адм. дело № 5417/2013 г. по описа на Административния съд – София град е отхвърлена жалбата на Р. Х. Х., гражданин на Ирак срещу решение № 252 от 22.02.2013 г. на председателя на ДАБ.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд.

Ответникът по касационната жалба – председателят на Държавната агенция по бежанците при Министерски съвет на Р. Б. не изразява становище по жалбата.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба.

Върховният адмнистративен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Касационната жалба е неоснователна.

На 12.04.2012 г. Р. Х. Х., от мъжки пол, семейно положение – женен, кюрд по народност, веризповедание – мюсюлманин сунит, гражданин на Ирак е подал молба за предоставяне на закрила рег. № ЛМ – 2275 на СДВНЧ - Любимец, Дирекция ”Миграция”, Министерство на вътрешните работи, изпратена по реда на чл. 58, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на Държавната агенция за бежанците (ДАБ).

На 17.05.2012 г. е проведено интервю с чужденеца, на което е заявил, че причината за търсената закрила в България е, че е бил заплашван с убийство от група непознати, защото работел в зала за сватби в гр. М., в която се предлагал алкохол, а това било против религията.

Същите причини за търсената закрила чужденецът е заявил и в последващи интервюта, проведени на 30.07.2012 г....