Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба, подадена от Х. В. А. срещу решение № 3010 от 07.05.2013 г. по адм. д. № 367/2012 г. на Административен съд София - град, с което е

отменено решение №202 от 25.11.2011 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/.

Жалбоподателката не сочи конкретни основания за неправилност на решението.

Представен е писмен отговор по жалбата от директора на 102 ОУ "П. В." гр. С.. и писмени бележки от Й. П..

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред КЗД е започнало по жалба на Х. В. А., подадена в срока по чл.52 ал.1 от ЗЗД, с оплаквания за неравностойно третиране в сравнение с учителя по изобразително изкуство В. Т. Д., изразяващо се в определяне на по-ниско трудово възнаграждение при еднакъв и равностоен труд.

КЗД е приела за установено, че Х. В. А. е назначена на работа при норматив 400 часа с основно месечно трудово възнаграждение от 255 лв., /впоследствие 278 лв./, с 22 г. 05 м. трудов стаж, а от представения по преписката списък на педагогическия персонал е видно, че В. Т. Д. - преподавател по изобразително изкуство при 102 ОУ "П. В." гр. С. е назначен на работа при норматив от 400 ч. с основно месечно трудово възнаграждение 420 лв., с 11 г. 04 м трудов стаж.

Прието е от комисията, че с оглед установеното по размер различно заплащане, в случая е налице нарушение на принципа на равно заплащане/третиране, заложен в чл.14 от ЗЗДискр, спрямо жалбоподателката. Посочено е, че не са представени атестации или други документи удостоверяващи извършването на оценка на работата на служителите от 102 ОУ "П. В." гр. С.. По този или по друг способ не...