Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Й. Х. Т. срещу решение № 1890 от 20.03.2013 г. по адм. д. № 10099/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу

заповед № 58867/08.06.2012 г. на началник група АНД - Отдел “Пътна полиция”, при Столична дирекция на вътрешните работи, за наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП изземване на свидетелството за управление на МПС поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на метериалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - неправилно е прието, че са налице предпоставките за издаване на заповедта, че е възможно повторно да се издаде административен акт на същото правно и фактическо основание, необосновано е прието, че няма данни жалбоподателят да е положил теоретичен изпит. Счита се, че от данните в оспорената заповед не е видно със заповедта на министъра на вътрешните работи да е овластен началник на група да издава заповеди за налагане на принудителната административна мярка. Ответната страна не е взела становище.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за порцесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна.

С оспорения пред съда акт административният орган е установил, че предоставените на жалбоподателя контролни точки по чл. 157, ал. 1 от ЗДвП, са отнети в резултат на влезли в сила 4 броя наказателни постановления (НП) за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата в периода 21.05.2007 г.– 20.04.2009 г., като поради изчерпване лимита на контролните точки, е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление, съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и като не е...