чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) .
Образувано е по касационна жалба на Полицейски орган И. А. И. при ОПП СДВР-София, чрез процесуален представител, против решение № 3528 от 26.05.2014 г. по адм. д. № 1904/2014 г. на Административен съд София град/АССГ/, с което е отменена негова заповед № 3215/02.02.2014г. , с която на основание
чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР)
е постановено задържането на Т. И. В. за срок от 24 часа.
Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като принудителната мярка е приложена, при изпълнение на материално правните предпоставки за това. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорването на заповедта за задържане да бъде отхвърлено.
Ответникът - Т. И. В., чрез адв.. К., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.
Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК
и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Решението на АССГ е незаконосъобразно.
Неправилно съдът приема, че са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР в границите на предоставената съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМВР компетентност.
Законосъобразно е и заключението на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на установената в чл. 63 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМР) форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Не правилно обаче първоинстанционния съд приема, че от материална страна не е достатъчно вписаното в административният акт, че издаден на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
и съдържа конкретни данни за извършено от жалбоподателя престъпление от общ характер по смисъла на чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК)
- управление на лек автомобил след употреба на алкохол с концентрация над 1,2 на хиляда, Според съда липсата на фактически установявания относно посоченото от полицейския орган извършено престъпление, препятства възможността да мотивира прилагането на административната мярка.
В тази връзка се явява необосновано заключението на първоинстанционния съд, че административният акт е постановен в разрез с материално правните изисквания за закона. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая е установено, че на 02.02.2014 г. Венелинов е спряно от органите на полицията и е установено, че управлява собственото си МПС след употреба на алкохол - с установено съдържание 1,53 промила в кръвта.
При тези факти настоящият съдебен състав приема, че предпоставките на
чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
са осъществени - събраните данни са достатъчни да се установи участието на жалбоподателя в престъпление от общ характер по
чл. 343б, ал. 1 от НК
. Поради това и за да предотврати възможността за извършване на друго престъпление (в това състояние жалбоподателят е застрашавал себе си и другите участници в движението), спрямо Венелинов е приложена принудителната административна мярка по
чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
и същият е задържан за 24 часа в поделенията на МВР.
Обстоятелството, че след задържането процесуални действия не са извършвани е без значение за законосъобразността на издадената заповед. Принудителната административна мярка има превантивен и преустановителен ефект, прилага се независимо от това дали престъплението е установено по несъмнен начин, поради което действията на оторизираните органи по разследването на извършеното престъпление нямат отношение към нейната законосъобразност.
Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие нормативните изисквания. Ето защо като достига до обратното заключение и по тези съображения отменя административния акт, съдът постановява решение, което не кореспондира със закона. Същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество на спора, с което оспорването на Венелинов бъде отхвърлено като неоснователно.
По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3528 от 26.05.2014 г. по адм. д. № 1904/2014 г. на Административен съд София град и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на Т. И. В. от София срещу Заповед за задържане на лице, рег. № 3215/02.02.2014г. , на Полицейски орган при ОПП СДВР-София .
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Д. Д.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ В. Г./п/ Е. М.
Е.М.