чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) .
Образувано е по жалба, подадена от Г. А. А., чрез упълномощения адв. Г. К.,
срещу Решение № 441 от 27.06.2014 г. на Министерски съвет на Р. Б. (МС на РБ) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавнa нуждa за изграждане на обект "Път II - 86 "Пловдив – Асеновград - Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819", на територията на област П., в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждаваната част от ПИ 19093 в размер на 0,079 дка, целият 2,999 дка, представляващ селскостопанска територия при начин на трайно ползване – нива, находящ се в землището на с. К., ЕКАТТЕ 40004, община Р., област П., в размер на 104,00 лв. Иска се постановяването на съдебно решение, с което да бъде увеличен размера на обезщетението.
Ответникът МС на РБ, чрез упълномощен процесуален представител, взема становище за отхвърлянето на жалбата като неоснователна поради липсата на доказателства, които да обосновават увеличение на обезщетението.
Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез упълномощени процесуални представители, поддържат становище за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че е подадена от надлежна страна – адресат на решението на МС, в оспорената му част, и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС , поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение № 302 от 20.04.2012 г. на МС на РБ „Път II – 86, участък „ I – 8 – Асеновград“ е обявен за обект с национално значение – републикански път, който е обявен и за национален обект.
На 12.06.2014 г. председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" е отправил искане, обективирано в такова с изх. № 04-19-89 от същата дата, до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие, относно
отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавнa нуждa за изграждане на обект "Път II - 86 "Пловдив – Асеновград - Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819", на територията на община Р., община К. и община А..
Подробният устройствен план - парцеларен план на обекта е одобрен със Заповед № РД-02-15-3 от 16.01.2014 г. на министъра на регионалното развитие.
На 20.06.2014 г. до МС на РБ е бил изпратен съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, с който е направено предложение за приемането на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на
обект "Път II - 86 "Пловдив – Асеновград - Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819", на територията на област П..
С Решение № 441 от 27.06.2014 г. на МС на РБ, прието на заседание по Протокол № 25 от 25.06.2014 г.,
за държавнa нуждa, за изграждане на обект "Път II - 86 "Пловдив – Асеновград - Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819", на територията на област П.
, са отчуждени имоти и части от имоти, частна собственост, подробно описани в приложението към т. 1 от решението по местонахождение, вид, обща площ и подлежаща на отчуждаване такава, стойност на паричното обезщетение и собственици. Съгласно приложение към т. 1 от решението, в землище на с. К., община Р., област П., селскостопанска територия (земеделски земи с предназначение за земеделски нужди) се отчуждава имот по т. 8, собственост на Г. А. А., с № 19093, с площ на отчуждаваната част 0,079 дка и площ на целия имот 2,999 дка и начин на трайно ползване „нива“, при определен размер на паричното обезщетение 104,00 лв.
Издадена е скица № К03873 от 19.03.2014 г. от Общинска служба по Земеделие „Родопи“ към Министерство на земеделието и храните, видно от която имот № 019093 попада в землището на с. К., община Р., местността „Алчака“, представляващ „нива“ и придобит от Аргиров по силата на сделки, обективирани в Нотариален акт № 112 от 15.02.2005 г. и Нотариален акт № 128 от 15.07.2005 г.
Оценката на отчуждаемите имоти по решението на МС на РБ е възложена от Агенция „Пътна инфраструктура“ на „Бачовска и синове“ ЕООД ня 19.03.2012 г. По аргумент от § 1а, т. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДС в случаите, когато е възможно, пазарната цена, трябва да е осреднената цена от цената на всички възмездни сделки с имоти, сключени в срок от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и при условията на същата разпоредба. В настоящия случай релевантният период е 19.03.2012 г. – 19.03.2011 г. От посоченото в раздел II, точка 1.2.2., във връзка с таблица № 2 – 3 от оценителския доклад, оценката на земеделските имоти е изведена съгласно чл. 32, ал. 1 и 2 ЗДС.
В хода на съдебното производство е ангажирана съдебно – оценителна експертиза (СОЕ) по искане на жалбоподателя. Представено е заключение в два варианта (ведно с две приложения), изготвено от вещо лице, което отговаря на изискванията за оценител на имоти, посочени в пар. 1а, т. 3 ДР на ЗДС.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема от правна страна следното: Жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗДС, във вр. с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС (ред., ДВ, брой 105/2014 г.), равностойното парично обезщетение следва да се определи въз основа на осреднени цени от сделки, като осредняването се извършва въз основа на не по - малко от две относими сделки. Следователно, а и по аргумент от последната разпоредба, за определяне на пазарна цена са необходими поне две реално сключени сделки. В случая оценката по оспореното решение е формирана именно по този ред, съгласно отговора на въпрос първи към експертизата, анализа на предоставените доказателства в заключението, направен от вещото лице и оценителския доклад.
По допуснатата и назначена СОЕ във връзка с оспорване размера на определеното парично обезщетение за процесния имот, е изготвено и прието заключение, което дава оценката съобразно чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС по причина наличието само на един пазарен аналог, който според вещото лице отговаря на изискванията на закона. Съгласно вариант 1 от заключението размерът на дължимото обезщетение за отчуждаемия имот е 71,00 лв. (при неполивни условия), а по вариант 2, този размер е 103,00 лв. Вариант втори дава размер на обезщетението при поливни условия, за което по делото не са представени доказателства. Доколкото оценката, възприета в оспореното решение на МС е определена на 104,00 лв., тоест е по – висока от тази съгласно заключението на СОЕ и в двата изготвени варианта, и непредставянето на други относими пазарни аналози, които да се съобразят, жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. При този изход на спора разноските следва да останат за страните така, както са направени. По причина гореизложеното и на осн.
чл. 38 ЗДС
, във вр. с чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г. А. А.
срещу Решение № 441 от 27.06.2014 г. на Министерски съвет на Р. Б. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавнa нуждa за изграждане на обект "Път II - 86 "Пловдив – Асеновград - Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819", на територията на област П., в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждаваната част от ПИ 19093 в размер на 0,079 дка, целият 2,999 дка, представляващ селскостопанска територия при начин на трайно ползване – нива, находящ се в землището на с. К., ЕКАТТЕ 40004, община Р., област П., в размер на 104,00 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ В. П.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ А. Р./п/ Р. Л.
Р.Л.