Производство по чл.208 и сл.АПК.

К. Н. на М. П. моли да бъде отменено като неправилно решение №1213/29.05.2013 г. по адм. д.№780/2013г. на АС-Пловдив, с което е отменено негово решение №14/07.01.2013г. за определяне на дължим акциз на основание чл.107ж ал.2 ЗАДС, потвърдено с решение №59/12.02.2013г. на директора на А. М.. Подържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против решението да бъде отхвърлена като неоснователна по определения акциз на основание чл.20 ал.2 т.21 ЗАДС.

Ответникът по касационната жалба Д. Д. по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, посочени в нея по чл.218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на Динев решение №14/07.01.2013г. на началника на М. П. за определяне на дължим акциз на основание чл.107ж ал.2 ЗАДС, потвърдено с решение №59/12.02.2013г. на директора на А. М., с което определен акциз 4342,69лв за 871л етилов алкохол – ракия. В мотивите си съдът е приел, че определянето на акциз на основание чл.107ж ЗАДС е необходимо стоките да са предмет на нарушение и тъй като наказателното постановление №560/19.12.2011г. е отменено с влязло в сила решение на РС-Раднево няма основание за определяне на акциз на основание чл.107ж ал.1 и 2 ЗАДС. Видно от решение №236/30.05.2012г. по кнахд.№194/2012г. на АС-С. З., с което е оставено в сила решението на РС-Раднево, в него е приета различна фактическа обстановка, като е прието, че е налице извършено нарушение, но не е установено какво количество от намерените 871л ракия са произведени от Динев, тъй като имало данни, че...