6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 3930

София, 06.08. 2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и петата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ф.

ЧЛЕНОВЕ: В. П.

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 4070 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез гл. инсп. И. В.-С., против решение № 134 от 25 юли 2024 г., постановено по в. гр. д. № 166/2024 г. по описа на Апелативен съд – В., с което се потвърждава решение № 232 от 7 март 2024 г., постановено по гр. д. № 2437/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от Комисията срещу А. В. А. и М. Х. А. искове по чл. 153 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество – сума в размер на 5000 лева, представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на товарен автомобил „Фиат“, модел „Дукато“, с рег. [рег. номер на МПС] , отчужден на 17.08.2017 г., и сума в размер на 20000 лева, представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, рег. [рег. номер на МПС] .

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Според касатора въззивният съд неправилно е тълкувал закона, за да определи размера на несъответствието, съпоставяйки единствено наличното имущество в началото на проверявания период и придобитите през проверявания период активи. Във възприетия от съда подход не фигурирала по никакъв начин стойността на установения от икономическата експертиза нетен доход. Освен това съдебният състав неправилно интерпретирал легални термини и разширил дадените от ВКС разяснения с ТР № 4/2021 г., като счел, че следва да е налице стойностна разлика между имуществото в началото и в края на периода, и то същата да е над законово определения размер на несъответствието. В действителност законодателят предвиждал да се съпоставя имуществото като съвкупност за целия проверяван период, а не само наличното имущество в началото и в края на периода. За определяне на значителното несъответствие не можело да се вземат предвид само наличните имуществени обекти в края на проверявания период. В изложението към касационната жалба се поставят въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и се твърди основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответниците А. В. А. и М. Х. А., чрез адв. И. А., в отговор възразяват срещу допускането на касационно обжалване.

Между страните не се спори, че по повод постъпило на 06.08.2015 г. уведомление от РП В. за повдигнати по ДП № 98/2015 г. обвинения срещу А. А. за извършено от него престъпление по чл. 155, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК, с протокол от 14.08.2015 г. Комисията е образувала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на А., като периодът на проверката е 14.08.2005 г.-14.08.2015 г., съответен и на предвидения 10-годишен период по см. на чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ, а престъплението, за което е повдигнатото обвинение, попада в приложното поле на чл. 108, ал. 1, т. 4 ЗОНПИ (в редакцията му по ДВ бр. 84/2023 г.). В хода на проверката е извършено обследване на имущественото състояние както на проверявания А., така и на съпругата му М. А., както и контролирани от него търговски дружества. Въз основа на изготвения при проверката доклад на директора на съответната ТД на КОНПИ, с решение № 2812/20.07.2022 г. Комисията е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като след изпълнение на процедурата по чл. 136 и сл. ЗОНПИ е взето и решението за предявяване на исковете по чл. 153 ЗОНПИ.

Въззивният съд е приел, че основните спорни въпроси пред него са относно това налице ли е изискуемо от приложимия закон несъответствие по см. на § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата чрез КОНПИ да иска отнемане на придобитото от въззиваемите имущество, за което не е доказан законен източник на средствата, и в тази връзка дали необходима предпоставка за това право е наличното имущество в края на проверявания период да е на стойност над 150000 лева, как следва да бъде направен изводът за несъответствие и в частност дали следва да бъде взето предвид само наличното в края на проверявания период имущество или всичкото имущество, придобито от проверяваното лице и свързаните с него лица за целия проверяван период. Според съда отговорът на въпроса как следва да бъде направен изводът за несъответствие се извежда от задължителните постановки на ТР № 4/2021 г., ОСГК, ВКС, и разпоредбите на § 1, т. 3, вр. § 1, т. 2, т. 4 и т. 9 ДР ЗОНПИ. Съгласно приетото в посочения тълкувателен акт, на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като актив. Получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ и същите не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ. По тези съображения съдът е посочил, че придобитото, но отчуждено имущество, както и преминалите през патримониума на проверяваното лице парични средства, които не са налични в края на проверявания период, не следва да участват при направата на извода за несъответствие, т. е. при формирането стойността на нетния доход, включвайки ги като направен разход, и в съпоставката му с наличното към края на периода имущество.

Съдът не е възприел аргумента, че стойността на наличното в края на периода имущество е неотносима към изисквания праг за несъответствие от 150000 лева. Позовал се е на приетото в съдебната практика, че при преценката за това налице ли е несъответствие по см. на § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ на първо място следва да бъде направен извод за наличното в края на проверявания период имущество, и само ако между него и имуществото, притежавано в началото на проверявания период, е налице превишение в размер над 150000 лева, то при отчитане на доказаните законни доходи и направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период може да се направи предположение, че наличното имущество в края на периода е незаконно придобито. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Следователно хипотеза на отрицателна величина на нетния доход, изчислен по правилото на § 1, т. 8, ще означава, че лицето въобще не е разполагало с парични средства с установен законен източник, с които да придобива каквото и да било имущество, поради което при изчисленията дали е налице превишение, нетният доход не би следвало да се прибавя към стойността на имуществото (тъй като при формулата по § 1, т. 3 „нетен доход минус имущество“ при отрицателно число на нетния доход двете суми ще трябва да се сумират). Законът не поставял ограничение относно стойността на отнетото имущество при уважаване на иска, която може да е и по-ниска от 150000 лева, поради това, че е възможно не всичкото притежавано в края на проверявания период имущество да подлежи на отнемане. Това обаче не дерогирало изискването придобитото и налично в края на проверявания период имущество да е на обща стойност над 150000 лева, за да може да се обоснове извод за превишение в изискуемия от закона размер на несъответствие. С оглед на изложеното и въз основа на събраните доказателства съдът е приел, че в началото на проверявания период проверяваните лица са притежавали имущество на обща стойност 279650 лева (съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на икономическа експертиза), включващо недвижими имоти, лек автомобил и налични по банкови сметки суми, подробно описани в решението. Съдът е посочил кои недвижими имоти и МПС, придобити по възмезден начин през проверявания период, са налични в края му. Въз основа на експертните заключения съдът е приел, че към края на периода ответниците са притежавали недвижими имоти общо на стойност 61812 лева, дялове от търговски дружества на стойност 5004 лева, мотоциклет на стойност 2000 лева, лек автомобил „Рено“ на стойност 5050 лева, наличност по банкови сметки на стойност 113,24 лева. Към стойността на притежаваното имущество са включени и отчуждените след края на проверявания период, но налични към края на периода л. а. „Фиат“, модел „Дукато“, отчужден на 17.08.2017 г., с пазарна стойност към датата на отчуждаване 500 лева, и л. а. „Мерцедес“, отчужден на 17.08.2016 г., на стойност 20000 лева. При това положение към края на проверявания период наличното имущество на ответниците е на стойност 98980 лева, т. е. е под изискуемите 150000 лева. Според съда този извод е достатъчен да се приеме, че не е налице значително несъответствие по см. на чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ вр. § 1, т. 3 от същия закон, обуславящо възникването на правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, тъй като няма как имущество, което е на стойност под 150000 лева, да превишава с толкова реализирания нетен доход. Затова предявеният иск е приет за неоснователен, а обжалваното решение е потвърдено.

Касационният съд приема, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване.

Поставените от касатора въпроси касаят начина, по който се определя значително несъответствие в рамките на имуществената проверка, като в частност се пита изисква ли ЗОНПИ да се сравни имуществото на проверяваното лице в началото и в края на проверявания период, необходимо ли е да е налице превишение в имуществената сфера, надхвърлящо посочения в разпоредбата на §1, т. 3 ДР ЗОНПИ размер от 150000 лева, следва ли в случаите на установено налично имущество в края на проверявания период под 150000 лева да се изследват доходите, приходите или източниците на финансиране, както и обичайните и извънредни разходи, за да се определи нетния доход и установи наличието на „значително несъответствие“, за да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито и да са налице изискуемите от специалния закон предпоставки за гражданска конфискация, както и как следва да се определи размерът на „значително несъответствие“ – по смисъла на §1, т. 3 ДР ЗОНПИ или като превишение в имуществената сфера като сравнение на имуществото на проверяваното лице в началото и в края на проверявания период. Въпросите следва да се разгледат заедно, доколкото са относими към едни и същи обстоятелства и са получили отговор в трайната практика на ВКС. Както е прието в решение № 13 на КС по к. д. № 6/2012 г. и в ТР № 4/2021 г., ВКС, ОСГК, на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време разходи и възникналите задължения. Предмет на отнемане е незаконно имущество (това, за което не е установен законен източник на доходи), което е налично към датата на проверката и може да формира стойността на „значителното несъответствие” по смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ. Наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане; преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. Стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150000 лева стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Следователно, преди да извърши преценка за законността на доходите, с които ответниците са придобивали имущество в 10-годишния период на проверката, съдът първо следва да изясни дали е налице „значително несъответствие“ по смисъла по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ, и едва ако се установи такова превишение, е необходимо да изследва: 1) дали е законен доходът, с който имуществото е придобито, и 2) дали конкретното имущество или паричната му равностойност подлежи на отнемане в полза на държавата. Несъответствието се определя, като се съпоставят стойността на имуществото и на нетния доход и се установи дали е налице превишение от 150000 лева за целия проверяван период. Понятието „нетен доход“ следва да се възприема по смисъла, даден с § 1, т. 8 ДР на закона. В мотивите към тълкувателното решение е разяснено още, че целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество, като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то няма обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.

В случая решаващият извод на въззивния съд е, че стойността на цялото придобито имущество в началото на проверявания период е било на обща стойност 279650 лева, а наличното такова в края на проверявания период е равна на 98980 лева. Така математически е невъзможно от стойността му да се вадят други стойности и да се получи разлика, превишаваща 150000 лева. Съответната съпоставка съдът е извършил, без да се отклонява от горепосочените разяснения относно обследването на имуществото и установяването на значително несъответствие. Изводите на съда кореспондират с възприетото в тълкувателната практика на ВКС, че при липса на увеличаване или при намаляване на имуществото в края на проверявания период, то липсва и имущество, което да подлежи на отнемане. Предвид изложеното липсва предпоставка за допускане на решението до касационно обжалване.

Неоснователно е твърдението на касатора за очевидна неправилност на въззивното решение, обосновано с погрешна интерпретация на изискуемите от специалния закон предпоставки за гражданска конфискация. Поддържаната квалифицирана форма на неправилността предполага законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя, смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. При проверка на обжалвания акт изброените пороци не се откриват.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 134 от 25 юли 2024 г., постановено по в. гр. д. № 166/2024 г. по описа на Апелативен съд – В..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: