Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по касационна жалба на Началник направление „Български документи за самоличност” – ДНСП гр. С. срещу Решение от 26.04.2005г. по адм. дело № 873/2005г. на Софийски градски съд, административна колекия, с което е прогласена за нищожна Заповед №2005001549/03.02.2005г. на Началника на НБДС-ДНСП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което заповедта бъде потвърдена.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.33, ал.1 от ЗВАС, от надлежна страна и е процесуално ДОПУСТИМА, разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваната заповед, на основание чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС) на К. П. Г. е наложена принудителна административна мярка, като му е отнет издаденият задграничен паспорт за срок от 03.02.2005г. до отпадане на основанието. Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗБДС заповедта по чл. 76 от с. з. се налага от Министъра на вътрешните работи или упълномощено от него лице. В конкретния случай не е налице надлежно делегиране на тези правомощия, поради което и издаденият административен акт е нищожен.Този извод на съда е неправилен.

С. З. №ІВ-145/22.03.1999г. Министърът на вътрешните работи е упълномощил длъжностни лица от МВР да прилагат, принудителни административни мерки по чл. 75 и чл. 76 от ЗБДС, между които е и началникът на НДСМ-ДНСП. Не са посочени конкретни физически лица, а длъжности, независимо от това кое лице ги заема. Неоснователно първоинстанционният съд е приел, че с встъпването на друго лице на длъжността „министър”, тези права следва отново да се делегират, с оглед преценката на новоназначения ръководител на ведомството. Смяната на физическото лице от длъжността министър н

а вътрешните работи не налага издаването на нова заповед със същото съдържание, за да се декларира изрично съгласието с изразената в предходната заповед воля. С оглед характера на цитираният акт – за упълномощаване, като вътрешноведомствен и допустим по закон, в случай на преценка по целесъобразност или необходимост, няма пречка издадената от предшественика заповед във всеки момент да се отмени или измени, както и да се издаде нова заповед или се дадат нови указания, при условията на мълчалива отмяна. По делото няма данни цитираната заповед да е отменена или да е налице изрично оттегляне на възложените функции, поради което следва да се приеме, че е налице съгласие с изразената в посочената заповед воля.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато на първоинстанционният съд за ново разглеждане от друг състав и решаването му по същество.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 и 2 от ЗВАС, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение от 26.04.2005г., постановено по адм. дело № 873/2005г. по описа на Софийски градски съд. ВРЪЩА

делото на Софииски градски съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Д./п/ И. Р. И.Р.