Производството е по реда на чл. 237 -244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение от 29.03.2010 г., постановено от Административен съд Монтана по касационно административно дело № 364/2009г. М. И. Г. Тодорова от гр. М. сочи като основание за отмяна «чл. 239, ал.6 от АПК», но обосновава основание по чл. 239, т. 5 от АПК като твърди, че атакуваното решение е постановено «без да й се даде възможност да защити правата си». В откритото съдебно заседание пред ВАС молителят не се явява и не изпраща представител.

Ответникът - Общинска служба "Земеделие", гр. М. не изразява становище по молбата за отмяна.

Като прецени доводите на молителката и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира молбата за отмяна за процесуално допустима - подадена от надлежна страна и в сроковете по чл. 240 от АПК.

Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения:

С атакуваното съдебно решение Административен съд Монтана оставил в сила решение от 17.02.2009г. постановено по гр. дело №516/2006г. на Районен съд Монтана. С него, в производство по чл.19, ал. 8 ППЗСПЗЗ, образувано по жалба на И. Г. Т. и П. Г. И.- наследници на Г. Т. Г., районният съд - Монтана отхвърлил жалбата против Решение №26/07.04.2000г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. М. за определяне на имотно обезщетение или компенсаторни записи за признато но невъзстановено право на собственост върху земеделски имот.

Административен съд Монтана се е произнесъл по реда на чл. 208 и сл. от АПК, като извършил проверка по релевираните с жалбата пред него касационни основания за неправилност на решението на райония съд. В изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съд осъществил служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение и съответствието му с материалния закон и преценил, че то не страда...