Производство по чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 193, ал. 5 и чл. 187 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Образувано е по жалба на М. П. С. от гр. С. за обявяване нищожност и алтернативно за отмяна поради незаканосъобразност на решението по т. 4.14. на протокол № 7 от 16.02.2012 г. на Висшия съдебен съвет, с което Д. К. Х., следовател в Окръжна прокуратура – гр. П., е повишена в длъжност следовател в Националната следствена служба, считано от датата на встъпване в длъжност. Жалбата за нищожност е основана на аргументите:
1. Подреждането на кандидатите за преназначаване на длъжността "Следовател в Националната следствена служба" е изцяло опорочено, поради допуснати съществени аритметични грешки при изчисляването на общите оценки по чл. 192, ал. 1, изр. второ ЗСВ.
2. Оспореното решение е издадено въз основа на обезсилен подзаконов нормативен акт – Наредба № 2 от 27.04.2011 г. на ВСС, впоследствие преименувана като "Правила относно реда за провеждане на конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт". С решение № 10 от 15.11.2011 г. по к. д. № 6/2011 г. Конституционният съд е отрекъл правната възможност на ВСС да издава подзаконови нормативни актове, с които се уреждат критериите и условията за кариерно израстване в органите на съдебната власт. В разрез с това решение приетите от ВСС правила съдържат признаците на подзаконов нормативен акт, тъй като уреждат задължителни условия и критерии, несъдържащи се в ЗСВ, с които се уреждат отношенията по повод и във връзка с упражняването на субективното право на съдиите, прокурорите и следователите за участие в конкурсите за заемане на длъжности в органите на съдебната власт. С влизането в сила на посоченото решение на Конституционния съд – 29.11.2011 г. – се преустановява действието на обявената за противоконституционна разпоредба на чл. 194в ЗСВ, тъй като се счита за обезсилена (чл. 151, ал. 2 от КРБ и чл. 22, ал. 2 от ЗКС). От този момент за напред за обезсилени по право се считат всички подзаконови нормативни, общи и индивидуални административни актове, уреждащи правната материя за реда за провеждането на конкурси и съставянето на конкурсните комисии по ЗСВ, към които (актове) следва да бъдат отнесени решението на ВСС от 28.11.2011 г. и приетите с това решение правила, които са нищожен административен акт, издаден от ВСС без надлежна законова делегация, при липса на материалноправна компетентност.
3. Налице е нищожност на правилата и на друго, самостоятелно основание. Тяхното приемане безспорно е действие на ВСС с цел "да бъде изпреварено с един ден влизането в сила на решението на Конституционния съд, с което нормата на чл. 194в ЗСВ е обявена за противоконституционна и със задължителната сила на мотивите е отречена възможността на ВСС със свои актове да урежда условията, свързани с назначаването на съдии, прокурори и следователи и тяхното кариерно развитие". Тези действия на ВСС целят заобикаляне на закона и са в нарушение на задължението за въздържане от вземане на решения въз основа на закон, обявен частично за противоконституционен.
4. Оспореното решение няма мотиви и е взето при липса на фактически и правни основания за издаването му. Намиращото се в преписката "мотивирано предложение" на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи касае общите критерии, но няма данни как е мотивирана и обоснована всяка от оценките на кандидатите. При липса на мотивирано становище и на конкурсната комисия, не е ясно с какви аргументи ВСС е взел решение да назначи едни и да откаже да назначи други кандидати.
Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита инвокираните от жалбоподателката доводи за неоснователни, с изключение на първия - за допуснати съществени аритметични грешки при изчисляването на общите оценки на жалбоподателката и заинтересованата страна. На л. 95 и л. 96 от делото се намира ксероксно фотокопие на протокол от проведено на 19 и 20 декември 2011 г. събеседване с кандидатите за участие в конкурса. От съдържанието може да се направи единственя извод, че правилото на чл. 192, ал. 1, изр. 2-ро ЗСВ (
според което при определяне на резултата на всеки кандидат се вземат предвид оценката от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестирания, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества.
) в този случай е било приложено от всеки един член на конкурсната комисия, т. е. всеки член на конкурсната комисия е формирал оценката си за съответния кандидат по това правило, след което е изчислявана общата оценка на кандидата като средно аритметично число от оценките на членовете на конкурсната комисия за този кандидат. От същия протокол се вижда, че отделните членове на конкурсната комисия са дали следните оценки на жалбоподателката М. П. С. (пореден № 35 в протокола): 4.50, 5.25, 5.00, 5.50, 5.50. Средно аритметичното число на тези оценки е 5.15. Това е общата оценка на жалбоподателката и такава е показана в протокола срещу името й. Заинтеросаваната страна Д. К. Х. (пореден № 22 в протокола) е получила следните оценки от отделните членове на комисията: 5.00, 5.25, 4.50, 5.75, 4.00. Средно аритметичното число на тези оценки е 4.90 и това би следвало да бъде общата оценка на този кандидат. В протокола обаче е вписана обща оценка 5.25. Висшият съдебен съвет не е изразил становище дали общата оценка на кандидатите е била определена по друг начин, също изпълняващ правилото на чл. 192, ал. 1, изр. 2-ро ЗСВ. Следователно, ако не бе допусната посочената аритметична грешка, в резултат на която срещу името на Д. К. Х. в протокола е вписана по-висока обща оценка от действителната, жалбоподателката М. П. С. щеше да бъде в една по-предна позиция, даваща основание да бъде преназначена на конкурсната длъжност вместо Д. К. Х..
Допуснатата от конкурсната комисия аритметична грешка е съществена и обуславя порок във волята на Висшия съдебен съвет, а това обстоятелство води до нищожност на постановеното от този орган решение. Нищожността следва да бъде обявена, а делото следва да се изпрати като преписка на Висшия съдебен съвет за валидно и законосъобразно приключване на конкурсната процедура.
Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОБЯВЯВА нищожност на решението по т. 4.14. на протокол № 7 от 16.02.2012 г. на Висшия съдебен съвет, с което Д. К. Х., следовател в Окръжна прокуратура – гр. П., е повишена в длъжност следовател в Националната следствена служба, считано от датата на встъпване в длъжност.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Висшия съдебен съвет за финализиране на конкурса за повишаване в длъжност и преместване на длъжност "следовател в Националната следствена служба". РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Т./п/ Г. Ч. А.Е.