Образувано е по касацонна жалба, подадена от кмета на община К., против решение № 62 от 29.04.2010г., постановено от Административен съд - Перник, по адм. д. № 426/2009г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя установеното от съда противоречие със Зкона за приватизация и приватизационен котрол /ЗПСК/ не е основание за обявяване нищожност на процесните заповеди, а за отмяната им като незаконосъобразни, срокът за което е изтекъл. Касаторът твърди, че не е осъществено нарушението, констатирано от съда, защото се прилага Законът за общинската собственост /ЗОбС/ и наредбата, приета от ОбС - Ковачевци. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъборазно. Ответникът -

"Б. Х." АД, гр. С. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба, защото в случая се касае до нежилищни имоти и незавършени обекти, невключени в имуществото на общински търговски дружества, по отношение на които следва да се приложи специалният ред на чл.1, ал.2, т.3 и чл. 32, ал.3 от ЗПСК, респективно чл. 2, ал.1, т. 3 от Наредбата за търговете и конкурсите. Обжалваните административни актове са издадени от компетентен орган, но е приложена неправилна процедура по ЗОбС, вместо по Наредбата за търговете и конкурсите, като заповедите, предмет на обжалване са в противоречие със закона и са незаконосъобразни, но не и нищожни. Предвид това съдът е следвало да върне преписката на общината със задължителни основания за провеждане на търг съобразно посочената Наредба за търговете и конкурсите и ЗПСК, а не да прогласява нищожността на оспорените заповеди.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 62 от 29.04.2010г.

е прогласена нищожността на заповеди № РД - 94/21.05.2007г. и № РД - 108/02.07.2007г., издадени от кмета на община К., област П.. За да достигне до този резултат Административният съд - Перник е констатирал, че

"Б. Х." АД с протокол на тръжната комисия е обявен за спечелил

шест от обявените седем позиции за продажба на общински имоти и със заповед № РД - 108/02.07.2007г. кметът на община К. го е обявил за спечелил търга по посочените позиции. В мотивите на съдебното решение е прието, че обектите на търга са нежилищни имоти и незавършени обекти, невключени в имуществото на общински търговски дружества по смисъла на чл.1, ал.2, т.3 от ЗПСК /редакцията на закона към момента на издадане на оспорените актове/ и спрямо на тях следва да се приложи процедурата, визирана в и чл. 32, ал.3 от ЗПСК, както и чл. 2, ал.1, т. 3 от Наредбата за търговете и конкурсите по прилагане на този закон. Първоинстаницонният съд е установил, че оспорената процедура е обявена и проведена по реда на ЗОбС, от което е извел извод, че е допуснато тежко и генерално нарушение, налагащо обявяване нищожност на оспорените заповеди само на това основание.

Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК се установява, че атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд е обсъдил аргументите на страните и правнорелевантните факти и е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административният съд - Перник точно е констатирал, че като правно основание в заповедта за откриване на тръжната процедура и в заповедта за определяне на купувачите по отделните позиции е вписан чл. 55, ал. 1 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от ОбС - Ковачевци. В атакуваното решение точно е определен предметът на административните актове - продажба на стопански, нежилищни имоти и незавършени обекти, невключени в имуществото на общински търговски дружества, относно които трябва да се приложи специалният ред, визиран в чл.1, ал.2, т.3 и чл.32, ал.3 от ЗПСК и чл.2, ал.1, т.3 от Наредбата за търговете и конкурсите, приета в изпълнение на ЗПСК. За да достигне до тези верни и обосновани изводи първоинстанционният съд подробно е анализирал правния характер и предназначението на обектите - частна общинска собственост, като такива, които се ползват за стопански цели и законосъобразно е приел, че чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА и чл.35, ал.1 ЗОС във връзка с чл.55, ал.1 и сл. от Наредбата за реда за придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинско имущество в конкретната хипотеза са неприложими. По силата на чл.1 от ЗОбС придобиването и разпореждането с имоти общинска собственост се урежда от този закон, доколкото в специален закон не е предвидено друго. Нормата на чл.1, ал.2, т.3 от ЗПСК е специална спрямо общите разпоредби в ЗОбС и тя е материалноправната норма, която следва да бъде приложена.

Неоснователно е твърдението на касатора, че установеното от съда несъответствие не се отразява на материалната компетентност на кмета на общината да издаде процесните заповеди, поради което се касае за незаконосъобразност на процедурата, а не за нищожност на оспорените административни актове. Следва да се има предвид, че освен некомпетентността на органа - издател на актовете и липсата на изискуема форма на акта, са налице и други основания за прогласяване на нищожност. Такива са: пълна липса на правно осонвание, невъзможен или несъществуващ обект, несъществуващ субект и др. В конкретния случяй е налице пълна липса на правно основание за издаване на двете оспорени заповеди, при установяването на която съдът е длъжен да обяви нищожността им.

По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделние РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 62 от 29.04.2010г., постановено от Административен съд - Перник, по адм. д. № 426/2009г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Г./п/ Т. Х. Д.Г.