О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60457

София, 14.07.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети февруари пред две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков

ЧЛЕНОВЕ: И. П.

Д. Д.

при секретаря ……………………………….…………. и с участието на прокурора.…….....................................………, като изслуша докладваното от съдията Е. М. т. д. № 966 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба (с вх. № 1765/28.ІІ.2020 г.) на пловдивското „ЗИМ“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-П. против онези части от решение № 4 на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІІ-и с-в, от 20.І.2020 г., постановено по гр. дело № 330/2019 г., с които:

1./ На основание чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП е било признато за установено по отношение на ищцата Н. А. К. от [населено място], че търговецът настоящ касатор е нарушил правата й на автор на музиката и текста на песента „Бау, бау куче“, като в периода 30.Х.2012 г.–10.V.2016 г., в качеството му на пряк доставчик на „Еуроленд“ ЕООД по девет данъчни фактури, както и на непряк доставчик на ЕТ „Лик - К. В.“ и „Детски рай`8“ ООД, действайки чрез „Дъга`2004“ ЕООД, като негов пряк доставчик по други пет данъчни фактури, чрез съхраняване в търговски количества в складовете му в градовете П., София, В. и Б., а и чрез предложение за продажбата посредством интернет-страницата му http//www.zim-toys.com, е разпространявал на пазара музикални играчки (музикални животни с каталожни номера: 3005-куче; 3007-слонче; 3008-крокодил; 3009-хипопотам и 3010-жираф), възпроизвеждащи – без предварителното й съгласие и без да се отбележи върху опаковките им нейното авторство – част от песента „Бау, бау куче“, като същата не е в изпълнение на Детска вокална група /ДВГ/ „Пеещите котенца“ и в аранжимент на В. К.;

2./ Освен присъдените в тежест на търговеца разноски в размер на 1 490 лв., на основани чл. 94а ЗАПСП дружеството настоящ касатор е било осъдено да заплати на ищцата Н. А. К. от [населено място], като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди във връзка с установеното по първия иск нарушение на авторските й права, сума в размер на 1 000 лв. (хиляда лева), ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на делото /10.V.2016 г./ и до окончателното й изплащане по заведения като частичен иск за обезщетяването на тези вреди в размер на 30 000 лв.;

3./ Касаторът „ЗИМ“ ЕООД е бил осъден на същото правно основание /чл. 94а ЗАПСП/ да заплати на ищцата К. и друго обезщетение в размер на сумата от 1 000 лв. (хиляда лева), ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото /11.V.2016 г./ и до окончателното й изплащане, представляващо обезщетение за имуществените й вреди, понесени от същото нарушение (като за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв. тази нейна претенция е била отхвърлена);

4./ Разпоредено е било на ответника „ЗИМ“ ЕООД /настоящ касатор/ – на основание чл. 95, ал. 1, т. 6 ЗАПСП – след влизане на решението в сила, да разгласи за своя сметка неговия диспозитив в регионалния ежедневник вестник „М.“, в националния ежедневник вестник „Труд“, както и по телевизията с национално покритие БНТ-1, в часовия пояс на новинарския блок от 18.оо часа.

С касационната жалба на търговеца се атакува и частта от въззивното решение, с която е било отменено първоинстанционното определение № 785/18.ІV.2019 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, с последвалото от това оставяне без уважение на молбата на дружеството настоящ касатор за изменение на първоинстанционния съдебен акт по съществото на спора в частта му за разноските.

Оплакванията на касатора „ЗИМ“ ЕООД са както за недопустимост, така и за неправилност на въззивното решение в атакуваните му части - предвид неговата необоснованост и постановяване както в нарушение на материалния закон, така и и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира частичното му обезсилване, респ. – касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдели отхвърлени предявените обективно съединени искове, а също и да бъдело потвърдено определение № 785/18.04.2019 г. по гр. д. № 1126/2016 г. по описа на 22 граждански с-в на ОС-Пловдив.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационна жалба, търговското дружество неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърденията си за вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение в атакуваните негови части (основания по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК за директен достъп до касационен контрол), още и с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по следните шест процесуалноправни въпроса:

1./ „Относно задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви в решението си, дори когато приема за правилно първоинстанционното решение и препраща към мотивите му?“;

2./ „Относно задължението на въззивния съд да отговори на всички оплаквания и да обсъди доводите във въззивната жалба за неправилност на обжалвания съдебен акт, дори и при прилагане на чл. 272 ГПК?“;

3./ „При какви обстоятелства е допустимо да бъдат предявени три и повече отделни и самостоятелни искове за обезщетение по ЗАПСП?“;

4./ „Ако отговорът на първия въпрос е положителен, тогава при наличието на какви предпоставки всяка една от тези претенции може да бъде предявена частично ?“;

5./ „Дали разпоредбата на чл. 94, ал. 4 ЗАПСП може да послужи като самостоятелно, отделно правно основание за предявяване на отделен иск за обезщетение – извън предявения иск по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП и съответно допустим ли е такъв иск?“;

6./ „Може ли да се приеме, че страната е създала пречки по смисъла на чл. 161 ГПК за събиране на доказателства, когато същата не е отказала да представи в съдебно заседание за целите на допусната съдебно-счетоводна експертиза писмените доказателства, а по обективни причини (огромният им брой – над 12 000 бр. фактури), е предложила експертите да извършат проверка на място в счетоводството й, като е заявила, че ще бъде оказано пълно съдействие на съответните вещи лица?“

Първите два процесуалноправни въпроса били решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в Опр. № 161/29.ІІІ.2019 г. на ІІ-ро г. о. по гр. дело № 3579/2018 г., така и в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 57/19.V.2017 г. на І-во г. о. по гр. дело № 3457/2016 г. и решение № 68/24.ІV.2013 г. на І—ро т. о. пно т. д. № 78/2012 г. Докато останалите 4 процесуалноправни въпроса се явявали от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответницата по касация Н. К. от [населено място] не е ангажирала свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на наведените в жалбата оплаквания за пороци на въззивното решение в атакуваните от „ЗИМ“ ЕООД негови части по смисъла на чл. 281, т. т. 2 и 3 ГПК.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивно производство пред Пловдивския апелативен съд, настоящата касационна жалба на ответното по исковете „ЗИМ“ ЕООД-гр. П., ще следва да се преценява като процесуално допустима .

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:

І. Не се констатира вероятност атакуваното от пловдивския търговец въззивно решение да е процесуално недопустим съдебен акт. Поначало твърдението на касатора „ЗИМ“ ЕООД за евентуален негов порок по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК се ограничава до разгледаните искове за обезщетение, но не и до иска за установяване на нарушението на авторското право на ищцата, като в тази връзка се поддържа произнасяне по нередовна искова молба. Това твърдение обаче се опровергава от изразеното в Раздел І от писмената защита на ответника настоящ касатор пред първостепенния съд (с вх. № 35158/29.ХІ.2018 г.) негово становище, че „съобразно направените уточнения от страна на процесуалния представител на ищеца и приетия доклад по делото, предмет на производството са 6 (шест) обективно съединени иска“.

При потвърждаване на решението на първостепенния съд за уважаване на установителната претенция /досежно нарушаване на авторските права на Н. Ас. К./, както и на осъдителните й претенции за претърпени от така установеното нарушение неимуществени и имуществени вреди, въззивната инстанция е приела за неоснователно възражението на търговеца настоящ касатор, че не било установено закупените от ищцата от третите лица играчки /музикални животни/, респ. рекламираните такива на видеоклипа, качен на сайта на „Детски рай`8“ ЕООД, да са били доставени от него. Констатирано о било в тази връзка, че ответното по обективно съединените искове „ЗИМ“ ЕООД не е оспорило представените от третите лица фактури, в които то е посочено като техен „издател“ - в качеството си на доставчик, нито търговецът е поискал ангажирането на експертиза и/или на други доказателства за опровергаване на съдържащата се в тях информация или в подкрепа на защитната му теза, че доставчици на тези детски играчки биха могли да са и други лица, доколкото той не е единствен доставчик на играчки, представляващи процесните музикални животни, за „Еуроленд“ ЕООД, и за „Дъга“ ООД, а последните съответно не са такива за ЕТ „Лик-К Венетиев“ и за „Детски рай`8“ ЕООД. Същевременно от страна на търговеца настоящ касатор не е било повдигано възражение тези трети лица, разпространители на доставените им от него играчки, да са въздействали неправомерно върху тях по начин, че те частично да възпроизвеждат защитеното произведение на ищцата. Напротив единственият наведен на ответното „ЗИМ“ ЕООД довод е бил, че други, недобросъвестни лица /непосочени/, поставяли върху стоките си /също непосочени/ неговото фирмено наименование „с цел за го увредят“, но и този довод не е намерил опора в данните по делото.

Като цяло постановеното от Пловдивския апелативен съд решение по спора, вкл. и в атакуваните от ответника по исковете негови части, е мотивирано без използване на опцията по чл. 272 in fine ГПК. Споделен е бил решаващия правен извод на първостепенния съд, че други доставки на процесните музикални животни не се установява да са били извършвани от ответника /касатора/.- Прието е било в тази връзка от състава на Пловдивския апелативен съд – при лежаща върху ищцата К. доказателствена тежест за това – че „противно на твърдяното от нея, приложението на чл. 161 ГПК в случая не може да се разпростре по отношение на всички извършени от „ЗИМ“ ЕООД доставки на детски музикални играчки, включително и по отношение на тези, внесени от Х. К. на 30.Х.2012 г., за които по делото с категоричност е било установено, че не възпроизвеждат песента й „Бау, бау куче“.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че първите два процесуалноправни въпроса се отнасят до правилността на въззивното решение в атакуваните от касатора негови части, докато останалите 4 въпроса са с изцяло хипотетичен характер и затова не са обуславящи за изхода по конкретното дело. При така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от релевираните допълнителни предпоставки за това /в случая тези по т. 1 и по т. 3 на същия законов текст/. Погрешното отъждествяване от „ЗИМ“ ЕООД на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.

В заключение, в атакуваните от пловдивското търговско дружество негови части въззивното решение не и очевидно неправилно, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (до степен, при която законът /ЗАПСП/ да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (Пловдивският апелативен съд да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).

ІІ. По отношение атакуването на въззивното решение за отхвърляне молбата на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на първоинстанционното решение № 1587/19.ХІІ.2018 г. на ОС-Пловдив, постановено по гр. д. № 11226/2016 г., в частта му за разноските:

Още с ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС бе прието, че определението по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ следва да се третира като подлежащо на касационен контрол, тъй като по своята същност определението относно изменение на решението в частта за разноските разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство. Тази хипотеза е възприета с чл. 274, ал. 1, т. 2 от сега действащия процесуален закон /в сила от 1.ІІІ.2008 г./ и е относима към касационното обжалване на определенията в случаите, когато въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК.

Именно такава е и процесната хипотеза.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК на пловдивското „ЗИМ“ ЕООД обаче, липсва формулиран правен въпрос досежно тази част от касационната жалба. Това само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.

За да отмени определение № 785/18.ІV.2019 г. на ОС-Пловдив по гр. дело № 1126/2016 г., въззивната инстанция е приела, че първият от исковете, този с правна квалификация по чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, който по естеството си е неоценяем и е бил уважен досежно установяване на нарушение на авторското право на К., но свеждащо се само до една част от реализираните от търговец-а продажби в процесния период от 3 години и 7 месеца, за които се отнася претенцията й, като при това в основата на решаващия правен извод на съдилищата е било направеното от търговеца настоящ касатор съдебно признание, изключва необходимостта от изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските по този установителен иск в хипотеза, когато същото междувременно е било допълнено - по реда на чл. 250 - с отхвърлителен диспозитив, че нарушение на авторското право не се установявало „за всички останали продажби“. Следователно и в тази атакувана от пловдивското „ЗИМ“ ЕООД част от въззивното решение не се констатира то да е очевидно неправилно: предвид обосновката, че горният установителен иск е бил всъщност уважен изцяло.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4 на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІІ-и с-в, от 20.І.2020 г., постановено по гр. дело № 330/2019 г. в атакуваните негови части по исковете с правно основание по чл. чл. 95 и 94 ЗАПСП и в частта му за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ 1

2

Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. дело № 966 по описа за 2020 г.