№ 60611

София 14.07.2021 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди деветнадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. И.

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

разгледа докладваното от съдия Декова

гр. дело №1386 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ю. Б. АД, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт П., срещу въззивно решение от 05.01.2021г., постановено по в. гр. д.№2320/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 13.03.2020г. по гр. д.№10644/2019г. на Софийски градски съд в частта за уважаване на предявения от Г. Й. Салтиел иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2, пр.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по жалбата Г. Й. Салтиел, чрез процесуален представител адв.Ф., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е осъдено „Ю. Б. АД да заплати на Г. Й. Салтиел сумата от 7 858.40лв. - недължимо платени суми по вноски за главница, лихва и такси по договор за кредит от 13.10.2008г за периода от 20.02.2016-20.09.2017г, вследствие промяна на обменния курс на швейцарския франк спрямо лева, ведно със законната лихва и сумата от 52 158.47лв - недължимо платени поради промяна на същия обменен курс при предсрочното погасяване на кредита, извършено на 03.10.2017г, на основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД .

За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищецът е извършил плащанията на вноските по договора за банков кредит при първоначална липса на основание, поради нищожност на договорни клаузи и следователно намаляването на активите без основание е настъпило в неговото имущество, поради което следва да му се възстановят платените при начална липса на основание суми. Въззивният съд е намерил възражението за прихващане за неоснователно, по съображения, че размерът на дължимата се лихва от ищеца на ответника по договора за банков кредит е договорно установен и липсва основание тези договорни клаузи да не обвързват страните. Посочил е, че по отношение на размера на дължимата се суми от ищеца се установява нищожност на договорни клаузи, поради което се достига до преизчисляване размера на дължимите се вноски, но по отношение на договорките за размера на лихвата такова основание за неприлагане на договореното между страните или за промяна на договорените размери няма, а и няма спор, че ищецът е заплатил дължимите се по договора лихви, съобразно договореното.

Установено е, че на 13.10.2008г страните са сключили договор за банков кредит - жилищен, като ищецът и неговата съпруга са били кредитополучатели, че са получили кредит от 156 000 швейцарски фр., че кредитът е усвоен на 20.10.2008г, без да бъде превалутиран, че е погасен от ищеца изцяло и предсрочно с плащане на дължимите суми на 03.10.2017г . По гр. д. № 36296/2018г по описа на СРС ищецът е предявил искове против ответника за заплащане на получени без основание суми - вноски за главница, лихви и такси поради промяна на обменния курс на шв. франк спрямо лева за периода от 20.05.2013г до 20.01.2016г по същият договор за банков кредит. В исковата си молба ищецът се е позовал на нищожност поради неравноправие на договорните клаузи на чл.28,”В” от договора и чл. 26, ал.1 от анекса към този договор, в които е било предвидено, че кредитополучателят поема валутния риск от поскъпването на швейцарския франк, като е твърдял, че това не е равносилно на реално изпълнение на задължението на банката да предостави достатъчно преддоговорна информация и да информира потребителя за възможносто увеличение на курсовата стойност на шв. франк и по какъв начин това изменение ще повлияе на финансовото му задължение. Така предявените искове по гр. д. № 36296/2018г по описа на СРС са уважени, като решението е влязло в сила на 11.09.2020г, когато е потвърдено с решение на СГС по гр. д. № 12683/2019г. Съдът е посочил, че сега висящите за разглеждане искове са предявени на същите фактически твърдения, между същите страни по отношение на същия договор за банков кредит. С оглед изложеното и предвид дадените указания по т. д. № 3/2016г на ОСГТК на ВКС, т.2 , които въззивният съд е приел, че са приложими към разглеждания случай, решаващият съдебен състав е намерил, че е обвързан от приетата нищожност поради неравноправие на договорни клаузи, така както е постановено по гр. д. № 36296/3018г по описа на СРС. Намерил е, че тълкуването на закона, дадено с ТР № 3/2016г., касаещо частичните искове, е приложимо и към настоящия случай, тъй като с решението по гр. д. № 36296/2018г съдът е разгледал договорни клаузи, част от съдържанието на договор за банков кредит между страните от 13.10.2008г, за да се произнесе по тяхната валидност и съответно дали част от погасяванията на вноските по този банков кредит са направени на действително, валидно правно основание или не. Съответно, останалата част от банковите вноски за погасяване на същия кредит са предмет на настоящото производство. Посочил е, че действително, не става въпрос за частично предявени искове, но за разглеждане висят различни части от едно разсрочено парично задължение, по отношение на които части следва да се приеме, че разясненията дадени с посоченото т. д. № 3/2016г важат. Съгласно чл.298, ал.1 ГПК и разясненията, дадени с ТР № 3/2016г субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение обхващат същите страни за същото искане и на същото основание. Предмет на делото е претендираното или отричано от ищеца спорно субективно материално право, което се въвежда в процеса чрез твърденията на ищеца в исковата молба, които индивидуализират спорното материално право и въведения петитум. Съответно, при произнасяне на съда по предявения иск СПН обхваща основанието на иска, индивидуализирано чрез правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Съдът е изложил съображения, че поради това, че правопораждащите юридически факти са едни и същи, както за първоначално предявените искове за част от плащанията, направени от ищеца, така и за сега предявената останала част от плащанията, идентични са и страните и искането към съда, то следва, че установената от СРС с влязло в сила решение нищожност на клаузите на договор от 13.10.2008г се ползва и при разглеждането на сега предявените искове. Приел е, че силата на пресъдено нещо на окончателното решение по исковете по гр. д. № 36296/2018г по отношение на правопораждащите факти, заявени по делото, обвързва настоящият състав по отношение на идентичните правопораждащи факти и по настоящото дело. По тези съображения въззивният съд е приел, че е обвързан от констатираната нищожност на клаузите на чл.28”В” от договора между страните и чл.26,ал.1 от анекса към този 4 договор с решението по гр. д. № 36296/2018г по описа на СРС, въз основа на която констатация съдът е уважил предявените искове от настоящият ищец против настоящият ответник на същото право основание - чл.55, ал.1 от ЗЗД. Посочил е, че по делото не се навеждат възражения от ответника, които да са нови, възникнали след влизането на решението по гр. д. № 36296/2018г в сила и непреклудирани от СПН на това съдебно решение. Приел е за неоснователни доводите за нередовност на исковата молба и непълнота на действията на СГС, поради неяснота за кои договорни клаузи ищецът твърди да са нищожни. Посочено е, че в исковата молба ясно е казано, че това са клаузите на чл.28,”В” от договора и чл. 26, ал.1 от анекса към този договор, отделно от това са наведените твърдения, че клаузите прехвърлящи финансовия риск от кредит в швейцарски франкове са неравноправни, неясни и неиндивидуално договорени. Тази твърдения на ишеца са посочени като правопорождащи в проекто - доклада на съдаопределение от 13.11.2019г и в доклада, направен и допълнен в о. с.з. на 06.12.2019г. Ясни са както твърденията на ищеца, така и доклада на съда. Приел е, че възражението на ответника за затрудняване на неговата защита поради неясни твърдения е неоснователно.

По тези съображения въззивният съд е приел, че клаузите на чл.28,”В” от договора и чл. 26, ал.1 от анекса към този договор са нищожни, поради неравноправие. Сключването на процесния банков договор при прехвърляне на финансовия риск върху потребителякредитополучател въз основа на нищожни клаузи прави основателни исковете, предявени за заплащане на сума при първоначална липса на основание, тъй като тези суми са заплатени от ищеца и получени от ответника при курс, значително надвишаващ първоначално договорения курс на шв. франк към лева. По отношение на размера на сумите, заплатени от ищеца и получени от ответника поради променения обменен курс на шв. франк към лева е изслушана ССчЕ, чието заключение е прието неоспорено от страните, съобразно което ищецът поради курсови ралики е надвнесъл сумата от 7858.40лв за периода от 20.02.2016г до 20.0-9.2017г и сумата от 52158.47лв - при предсрочното погасяване на кредита. Тези суми като получени на нищожно правно основание от ответника следва да бъдат върнати на ищеца - заплатени от ответника. Прието е за неоснователно въззивното оплакване на ответника, че не се установява обедняване на ищеца с процесните суми, по съображения, че по делото няма доказателства за това, че друго лице, освен ищеца е заплащало кредитните вноски.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпрос: 1“Констатации в мотивите на решението относно нищожност на договорна разпоредба ползват ли се със сила на пресъдено нещо, след като няма предявен отделен иск за нищожност на тези разпоредби по делото“ и по въпрос по приложението на чл.3 от Директива 93/13: 2“При договор за банков кредит в чуждестранна валута значителната неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните трябва ли да се прецанява спрямо всички обстоятелства, които продавачът или доставчикът е можел разумно да предвиди при сключването на договора. Тази неравнопоставеност обаче може ли да се преценява в зависимост от развития, настъпили след ссключването на договора, като промени в обменния курс, върху които продавачът или доставчикът не е имал контрол и които не е можел да предвиди? Когато липсват доказателства за това, че банката е била в състояние да предвидиразвитие в обменния курс можду националната валута и швейцарския франк от мащаба на това, което се наблюдава след 2007-2008г., разумно ли е от продавача или доставчика да се изисква да понесе изцяло свързания с обменния курс риск?“. Според касатора по първия въпрос въззивното решение е в противоречие с приетото в мотивите на т.18 от тълкувателно решение №1/04.01.2001г. по тълк. д. № 1/20200г. на ОСГТК на ВКС, че мотивите на съдебните решения не се ползват със сила на пресъдено нещо.

Настоящият касационен състав не намира да е налице соченото от касатора противоречие на въззивното решение по първия от поставените въпроси с мотивите на т.18 от тълкувателно решение №1/04.01.2001г. по тълк. д. № 1/2000г. на ОСГТК на ВКС, че мотивите на съдебните решения не се ползват със сила на пресъдено нещо. С тези мотиви е аргументирана и част от противоречивата съдебна практика, дала основание за образуване на т. д. № 3/2016г на ОСГТК на ВКС, но е възприета от ОСГТК за частичния иск.

Както се посочи, въззивният съд е приел, че силата на пресъдено нещо на окончателното решение по исковете по гр. д. № 36296/2018г. по отношение на правопораждащите факти, заявени по делото, обвързват решаващият съдебен състав по отношение на идентичните правопораждащи факти и по настоящото дело. Въззивният съд е изложил съображения,, че действително, не става въпрос за частично предявени искове, но за разглеждане висят различни части от едно разсрочено парично задължение, по отношение на които части следва да се приеме, че разясненията дадени с решението по т. д. № 3/2016г. важат. Разрешеният от въззивния съд въпрос е дали в случая важат разясненията, дадени с решението по т. д. № 3/2016г., но такъв въпрос не е поставен от касатора.

Вторият от поставените от касатора въпрос не осъществява общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е разрешен от въззивния съд. Както се посочи, въззивният съд е приел, че е обвързан от констатираната нищожност на клаузите на чл.28”В” от договора между страните и чл.26,ал.1 от анекса към този 4 договор с решението по гр. д. № 36296/2018г по описа на СРС, въз основа на която констатация съдът е уважил предявените искове от настоящият ищец против настоящият ответник на същото право основание - чл.55, ал.1 ЗЗД.

Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 3000лв. – за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.01.2021г., постановено по в. гр. д.№2320/2020г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Ю. Б. АД, ЕИК 000694749 да заплати на Г. Й. Салтиел, ЕГН [ЕГН] сумата 3 000лв. – разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: