О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4269

София, 05.08. 2025 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 26.03.2025 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 4269/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. И. Н. срещу въззивно решение № 99/17.06.2024 г. по в. гр. д. № 156/2024 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Й. И. Н. срещу община |В. искове за заплащане на обезщетение за вреди под формата на претърпяна загуба от погиване на подробно индивидуализирани движими вещи (общо 91) за горницата над уважения размер 999 лева до претендираните 12 413 лева, ведно със законната лихва, и с което е отхвърлен иск за неимуществени вреди в размер на 27 587 лева, ведно със законната лихва.

Ответникът по касационната жалба [община] оспорва основанията за допускане на касационно обжалване, както и основателността на касационната жалба.

Касационната жалба e процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване и е редовна.

За да постанови решението, въззивният съд е приел следното:

Спорът във въззивното производство е бил за стойността на вещите (дрехи, лични вещи, мебели, покъщнина) и за основателността на иска за неимуществени вреди.

Въззивният съд е приел за правилен извода, че вещите са били предоставени на безвъзмезден влог. След прекратяване на договор за наем на общинско жилище с ищцата и след принудително опразване на жилището ищцата е поискала от служители на общината вещите да останат за пазене в склада на общината и служителите са се съгласили с това, от което следва изводът за сключен между страните договор за безвъзмезден влог. По-късно ищцата...