О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60317

София, 13.07.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр. д. № 1658/2021 г.

по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПк.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Св. З. като пълномощник на Я. Н. Г. и Р. К. И., срещу въззивно решение № 1332 от 05.11.2020 г. по в. гр. д. № 1878/2020 г. на Варненския окръжен съд. С него е обезсилено решение № 15 от 15.01.2020 г. по гр. д. № 1668/2018 г. на Провадийския районен съд, с което е прието за установено по предявения от Р. К. И. и Я. Н. К. отрицателен установителен иск за собственост, че О. Д. не е собственик на дворно място с площ 839 кв. м, съставляващо реално обособена северна част от поземлен имот с идентификатор .... по КККР на [населено място], общ. Дългопол, целият с площ 3 377 кв. м, като е обезсилен Акт за частна общинска собственост № 2655 от 10.05.2018 г., и е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение. Жалбоподателите поддържат, че са доказали правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, тъй като със съставяне на акт за общинска собственост общината оспорва правата на ищците и създава пречки да се снабдят с документ за собственост.

Иска се въззивното решение да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса за допустимостта на отрицателните установителни искове за собственост, и на решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на ІІ г. о. относно легитимиращото действие на акта за общинска собственост. Позовава се и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, изр. трето ГПК-очевидна неправилност.

Ответникът по касация О. Д. не е взел становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците по отрицателния установителен иск за собственост, жалбоподатели в настоящото производство не са установили твърдяните от тях факти, с които обосновават правния си интерес от провеждането на този иск. Приел е, че се позовават на владение върху процесния имот, считано от 1994 г., но от събраните по делото гласни доказателства се установява, че процесният имот не е владян от тях или от техните наследодатели в периода след 1994 г. до предявяване на иска. При формиране на този извод се е позовал на показанията на свидетелите Т. С., Ж. М. и М. Г.. Първата е заявила пред съда, че процесният имот е представлявал лозе в м. ” П.” или „С.”, които били наименования на една и съща местност. То било обработвано от бащите на двете ищци до около 1980 г., след смъртта им ищците са продължили да го обработват още 10 години, а след това лозето било изоставено. В същия смисъл са и показанията на св. М., според когото след 1990 г. всички лозя в местността били изоставени. Свидетелката М. Г. е заявила пред съда, че лозето е изоставено, неоградено, обрасло с бурени и не се обработва от никого, като към 2018 г. дори било превърнато в сметище. Същите констатации се съдържат и в заключението на назначената по делото съдебно - техническа експертиза.

Съгласно разясненията, дадени в ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, като при липса на такъв производството се прекратява.

По настоящото дело ищците са обосновали правния си интерес от провеждането на отрицателен установителен иск за собственост против О. Д. с твърдението, че са собственици на процесния имот, но не разполагат с документ за собственост, а О. Д. отказва да завери подадената от тях молба - декларация, за да се снабдят с констативен нотариален акт за собственост по реда на чл. 587 ГПК. С допълнителна молба са уточнили, че са придобили процесният имот на оригинерно основание-придобивна давност, с начален момент 1994 г.

Преценявайки събраните по делото гласни доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза, въззивният съд е приел за установено, че в периода след 1990 г. до предявяване на иска ищците не са упражнявали лично или чрез другиго фактическа власт върху имота-имотът е изоставен, не се обработва, не е ограден. След като ищците не са провели успешно доказване на фактите, от които извеждат правния си интерес, в съответствие с цитираната по-горе задължителна съдебна практика въззивният съд е обосновал извод, че предявеният отрицателен установителен иск за собственост е недопустим. Тъй като няма противоречие между въззивното решение и разясненията, дадени с ТР № 8/2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

Представените с касационната жалба решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. и решение № 104 от 05.10.2018 г. по гр. д. № 5028/2017 г., и двете на ВКС, ІІ г. о., не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение на соченото основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като са постановени при различно установени факти.

Правният интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения в исковата молба. Ако констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията. Поради това и въпросът за доказателственото значение на акта за общинска собственост в случая няма значение за изхода на делото.

Липсата на правен интерес от провеждане на отрицателен установителен иск не изключва правен интерес от предявяване на положителен такъв, чрез който ищците да установят правата си по отношение на О. Д.

По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1332 от 05.11.2020 г. по в. гр. д. № 1878/2020 г. на Варненския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: