О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 60292

София, 13.07.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Н.

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

Г. И.

като изслуша докладваното от съдия Г. И. ч. т.д. № 1191 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от синдика на „Корпоративна търговска банка“ АД (н), чийто правомощия се изпълняват от А. Н. Д. и К. Х. М., срещу определение от 01.04.2019 г. по в. ч. гр. д. № 77/2019 г. на Окръжен съд – Монтана. С посоченото определение е потвърдено определение от 07.02.2019 г. на съдията по вписванията при Районен съд – Монтана, с което е отказано по подадена от банката молба с вх. № 345/07.02.2019 г. вторично вписване/отбелязване в имотния регистър на вписан в ТР особен залог върху търговско предприятие на „Е. П. АД, учреден в полза на[Фирма 2] (н), в чиито активи са включени описани в молбата недвижими имоти.

В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Оспорва се като незаконосъобразен изводът на въззивния съд, че не са налице предпоставките на чл.22а, ал.4, във вр. с чл.18 от ПВ за подновяване на вписването на договора за особен залог, тъй като молбата на „Корпоративна търговска банка“ АД (н) била в един, а не в два екземпляра, както и че в самата молба не се съдържали данни за първоначалното вписване.

За незаконосъобразен счита и изводът на Окръжен съд - Монтана за необходимост от представяне на доказателства, че подновяването на особения залог е било поискано от синдиците в 6-месечния срок по § 5, ал.1 ПЗР на ЗИДЗБН /ДВ бр.22/13.03.2018 г./. Навеждат се оплаквания, че незаконосъобразно въззивният съд е приел, че заявителят следва да представи документи по чл. 264 ДОПК, доколкото декларацията по чл. 264 ДОПК е необходима единствено в случаите на първоначално вписване или подновяване, но не и когато учреденото обезпечение е валидно в резултат на прогласена нищожност на заличаването му по силата на разпоредбата на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН. Излагат се и аргументи за липса на задължение за представяне на 2 екземпляра от молбата за „възстановяване” на особения залог, след като заявителят е спазил изискванията на чл.22а, ал.4, във вр. с чл.18 от ПВ и е представил два броя оригинали на удостоверения за актуално състояние на дружеството, учредило особения залог. По съображения в жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на преписката на Служба по вписванията - [населено място] със задължителни указания за вписване на особения залог.

Моли да се отмени определението и съдът да даде задължителни указания за вписване на особения залог.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК формулира следните правни въпроси:

1. В случаите на поискано вписване в Имотния регистър на обстоятелство, заличаването, на което е прогласено за нищожно по силата на закона, приложим ли е общият ред на вписванията, респ. изискуеми ли са всички документи, относими към първоначално вписване на обстоятелства в Имотен регистър по чл. 22 от ПВ, или вписването следва да се извърши въз основа на специалната законова норма, която е прогласила нищожността и която предоставя отделна възможност за отправянето на искане за вписване на това обстоятелство? Какъв следва да бъде предметният обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията по чл. 32 а, ал.1 ПВ, когато пред същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка с правно основание § 5, ал. 3 ПЗР на ЗИДЗБН обн. ДВ бр. 22 от 13.3.2018 г. вр. чл. 22 а от ПВ? Обосновава наличие на допълнително основание чл. 280, ал.1 т. 1 от ГПК и конкретно противоречие с тълкуването в Тълкувателно решение 7 от 25.4.2013 г. по тълк. д. 7/2012 г. , както и определение № 333 от 7.7.2017 г. по ч. т.д. 668/17 г., ВКС, 1 ТО.

2. Кога се счита, че е спазен предвиден в законова норма срок, в случаите, когато фактическият състав завършва с вписване в Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел – датата на подаване на заявлението или датата, на която е извършено вписването по това заявление? Счита, че срокът, определен в ЗИБНЗБН ДВ бр. 22 от 13.3.2018 г. следва да се гледа от датата на вписване на заявеното обстоятелство 17.12.2018 г., а не датата на подаване на заявление 30.8.2018 г. Срокът бил спазен със заявяване на вписването на особения залог. Неправилно било прието неспазване на предвидения 6 месечен срок. Обосновава наличието на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима. Съобщение с препис от определението е връчен на частния жалбоподател на 18.04.2019 г. Частната жалба е подадена на 24.04.2019 г. Следователно е подадена в преклузивния срок, предвиден в чл. 275, ал. 1 от ГПК. Частният жалбоподател е легитимиран да обжалва посоченото определение.

С определение № 463 от 16.11.2020 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл.229, ал.1, т.6 от ГПК до произнасяне на Конституционния съд на Р. Б. по конституционно дело № 9/2020 г.

В ДВ бр. 48/08.06.2021г. е обнародвано решение № 8 от 27.05.2021 г. на Конституционния съд на Р. Б. по к. д. № 9/2020 г., влязло в сила на 12.06.2021 г., съгласно чл.14, ал.3 З. и чл.151, ал.2 от Конституцията на Република България. С него са обявени за противоконституционни разпоредбите на пар. 5, ал.1-4 от ПЗР на ЗИД на З. (обн. ДВ бр.22 от 2018г.).

С оглед произнасянето на КС на РБ е отстранена пречката, поради която е било спряно производството по настоящото дело, и на основание чл.230, ал.1 от ГПК същото следва да бъде възобновено.

С обжалваното определение, въззивният съд е потвърдил определение на Съдията по вписвания от 07.02.2019 г, с което е отказано вписването, заявено от „КТБ“ АД в несъстоятелност чрез синдиците като правилно. За да обоснове този извод, въззивният съд е приел, че не е установено първоначално вписване на договора за особен залог, поради което не са налице предпоставките на чл. 22 а, ал. 4 вр. чл. 18 от ПВ за подновяване на вписването на договора за особен залог, съответно следва да се приеме, както е приел и съдията по вписванията, че е налице първоначално вписване на особения залог по реда на чл. 22 а, ал.1 от ПВ. Съгласно т. 6 от ТР 7/25.4.2013 г. по тълк. д. 7/12 г. на ОСГТК на ВКС, проверката се извършва съгласно чл. 32а, ал. Правилника за вписванията се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и имали предвидено в ПВ съдържание. Освен това не е спазено изискването на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН заявлението да е подадено в 6 месечен срок от влизане на закона в сила на 17.3.2018 г., т. е. до 17.9.2018 г. Липсвали доказателства, че подновяването е било заявено в този срок, както и не са представени доказателства по чл. 264 от ДОПК.

В производството по обжалване на определения на основание чл. 274, ал. 3 от ГПК, се прилагат съответно правилата на чл. 280 от ГПК като преценката за допускане касационно обжалване на определението с оглед предвиденото в чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК. Допускането касационно обжалване на определенията, се извършва служебно при наличие на основанията, предвидени в чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК, каквито в конкретния случай не се установяват.

Обявената за противоконституционна разпоредба на пар.5, ал.1 от ПЗР на ЗИД на З. (обн. ДВ бр.22 от 2018г.) предвижда, че нищожни са извършените от квесторите или синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ в периода от поставяне на банката под специален надзор до датата на откриване на процедурата за осребряване на имуществото на банката заличавания на учредените в полза на банката обезпечения, като последните се смятат за действителни и запазват своя ред. Разпоредбата, според решение № 8 от 27.05.2021 г. по к. д. № 9/2020 г. на КС, представлява „закон във формален смисъл“ /с еднократно действие/, поради което, съгласно решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019г. на КС, с обявяването й за противоконституционна се счита невалидна от приемането й.

Предмет на настоящето производство е отказ за вписване във вторичен регистър /имотния регистър/, обусловено от извършено подновяване /със задна дата/ на вписване в първичния регистър /търговския регистър/ по реда на пар.5, ал.1 ПЗР на ЗИД на З. (ДВ, бр.22/13.03.2018г.) на особен залог на търговско предприятие, след заличаването му от първичния регистър. Предвид невалидността на разпоредбата на пар. 5, ал.1 ПЗР на ЗИД на З. (обн. ДВ бр.22 от 2018г.), считано от приемането й, с оглед обявяването й за противоконституционна, заличаването на обезпеченията, предмет на разпоредбата, не е нищожно, заличените обезпечения, дори и формално подновени, не са действителни и не запазват своя ред.

Всяко първоначално вписване в имотния регистър на залог на търговско предприятие /предмет на заявлението на банката/ е винаги вторично вписване на особения залог и се осъществява с цел противопоставимост на правата на заложния кредитор на трети лица и като такова е предпоставено от вписване на залога в първичния регистър /търговския регистър. Налице е заличаване на вписания в търговския регистър залог на търговско предприятия. Това заличаване е валидно извършено и въз основа на него не може да има вече вписване в имотния регистър. Нормата на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН е обявена за противоконституционна и поради това е недействителна предвидената нищожност на заличаването в търговския регистър. Предвид обявената противоконституционност на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН се заличават последиците, предвидени в тази норма. Следователно вписването на особения залог е заличено. Поради това поставените правни въпроси, за вида на вписването с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН и условията за вписване на особен залог съгласно тази норма, насочени към разрешаване на въпроса за вписването на особения залог в имотния регистър, не могат да обусловят изхода на производството, тъй като липсва първично вписване на особен залог в Търговския регистър. Ето защо не представляват общо основание за допускане касационно обжалване При този извод не подлежат на изследване и допълнително посочените основания по чл.280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Предвид изложеното, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касационен контрол.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА, на основание чл. 230, ал. 1 от ГПК, производството по ч. т.д. № 1191/2019 г. на ВКС.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 01.04.2019 г. по в. ч. гр. д. № 77/2019 г. на Окръжен съд – Монтана.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: