О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60312

София, 12.07.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр. д. № 1128/2021 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. И. А. и М. Д. А. чрез техния пълномощник адв. Е. Р., против въззивно решение № 234 от 21.12.2020 г., поправено с решение № 4 от 01.02.2021 г. по гр. д. № 665/2020 г. на Окръжен съд - Добрич, с което е след частична отмяна на решение № 137 от 06.02.2020 г. по гр. д. № 3739/2020 г. на Районен съд - Добрич е постановено друго по същество на спора, с което жалбоподателите са осъдени на основание чл. 109 ЗС да премахнат постройката, надградена върху съществуваща в имота им „стопанска постройка и гараж”, изградена в собственото им дворно място, съставляващо УПИ .... в кв. .... по ПУП на [населено място] , с административен адрес [населено място] тошево, [улица], състояща се от две помещения с двускатен дървен покрив, както и 6 бр. лозови насаждения, намиращи се в дворното им място в непосредствена близост до регулационната граница между УПИ .... и УПИ .... в кв. .... по плана на града. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на постановения съдебен акт поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.

Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доводи и възражения на страните, и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1. В случай, че източникът на неоснователното въздействие е незаконен строеж в съседен имот, може ли да се иска само въз основа на това твърдение неговото премахване, за да се прекрати неоснователно създаденото състояние, или трябва да се посочат и други обстоятелства, и ако такива не са посочени, следва ли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. 2. Следва ли търсената с иска по чл. 109 ЗС защита да съответства на тежестта на нарушението. 3. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги приема или отхвърля като недостоверни. 4. Задължен ли е въззивният съд да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доказателства, доводи и възражения на страните, и да изложи собствени мотиви при постановяване на решението си. 5. Следва ли по иск с правно основание чл. 109 ЗС ищецът да доказва по какъв начин са накърнени правата му, когато строителството е осъществено на регулационната линия. 6. Следва ли съдът при постановяване на своето решение да прецени дали дадено растение е дърво или храст, с оглед задължителните отстояния до оградата на съседа, и ако съдът няма необходимите познания, следва ли да назначи вещо лице за изясняване на проблема. Позовават се и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, изр. трето ГПК - очевидна неправилност.

В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касационната жалба Я. Д. В. чрез своя пълномощник адв. М. Ж. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбоподателите в настоящото производство са собственици на УПИ .... в кв. .... по плана на [населено място]. Ищцата Я. В. е собственик на съседния УПИ ....

По делото е установено и не е спорно между страните, че с нотариално заверена декларация от 01.02.1989 г. Я. В. е дала съгласие жалбоподателят Г. А. да построи гараж и стопанска постройка в собствения си имот на регулационната граница с нейния, като се е задължила да покрие калканната стена с подобен вид сграда. Не е било спорно също, че през 1989 г. на името на Г. А. е издадено строително разрешение за построяване на гараж и стопанска постройка до 30 кв. м, които са изградени съгласно издадените строителни книжа. Жалбоподателите са надстроили стопанската постройка. Надстройката е изпълнена с едната си фасада по вътрешната регулационна граница с имота на ищцата. В нея са обособени две помещения-стая с декоративна преградна стена и видима покривна конструкция, и санитарен възел, стените на който са облицовани с фаянсови плочки и в който са монтирани електрически бойлер, тоалетна мивка и батерия с душ. За извършеното надстрояване жалбоподателите не са представили одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж.

Установено е също, че в собствения си имот, на регулационната граница с имота на ищцата Я. В. жалбоподателите са засадили 6 бр. лози.

Назначената по делото съдебно-техническа експертиза е дала заключение, че покривните равнини на двускатния покрив на надстройката не излизат извън равнината на калканната стена и не навлизат във въздушното пространство на имота на ищцата. Разстоянието между надстройката и нейната жилищна сграда, както и разликата във височините между надстроеното и двуетажната жилищна сграда на ищцата не нарушават естествената циркулация на въздушните маси през всички сезони на годината и не пречат на слънцеогравянето на сградата на ищцата, а преобладаващите ветрове не създават предпоставки за заснежаване на двора като следствие от извършеното надстрояване. Засадените 6 бр. лозови насаждения са с дълбока коренова система и не са предпоставка за рушене на циментовите бордюри, разположени на повърхността.

При така установените факти въззивният съд е намерил за основателен предявеният иск по чл. 109 ЗС за премахване на надстройката върху съществуващата стопанска сграда и гараж, като е приел, че осъществяването на незаконно строителство в собствен имот без да са спазени изискуемите от благоустройствените закони отстояния, води до състояние, увреждащо съседния имот. Самото нарушаване на строителните правила и норми води до ограничаване правата на собственика на съседния имот да упражнява правото си на собственост пълноценно и по предназначение, поради което не е необходимо той да доказва в производството по чл. 109 ЗС с какво такъв незаконен строеж му пречи . Приел е, че в случая по отношение на застрояването е налице законово изискване за отстояние до вътрешната регулационна граница на урегулиран поземлен имот, което е в общ интерес, за да се осигури нормално осигуряване на светлина, огряване от слънцето и проветрение на имотите и сградите в тях. Условието, при което законът допуска изграждане на постройки на допълващото застрояване на вътрешната регулационна граница - калканните им стени да покриват калканните стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния имот, също е в общ интерес на собствениците на съседните имоти, и неспазването на това изискване също предполага ограничаване правата на собственика на съседния имот.

По отношение на иска за премахване на засадените на регулационната граница 6 бр. лози въззивният съд е приел, че е допуснато нарушение на чл. 52 ЗС и чл. 94 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии, тъй като не е спазено и най-малкото разстояние до регулационната граница, предвидено с оглед осигуряване пълноценното ползване на съседния имот.

Поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси са от значение за изхода на делото, но не осъществяват изискванията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като същите са разрешени с ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. С него е прието, че за уважаването на негаторния иск по чл. 109 ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. В мотивите на т.3 от същото са посочени няколко хипотези, в които, по изключение, с оглед естеството на нарушението, ищецът е освободен от задължението да доказва с какво конкретно извършените от ответника действия смущават или създават пречки за нормалното ползване на собствения му имот. Това случаите, когато ответникът извършва неоснователни действия или поддържа създадено състояние в резултат на такива действия състояние в собствения на ищеца имот, както и когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни норми, установени с оглед възможността за пълноценно използване на съседните имоти или за запазване живота и здравето на хората.

По настоящото дело въззивният съд е приел за установено, че надстройката над собствените на ответниците стопанска сграда и гараж е изградена не само без необходимите строителни книжа /инвестиционен проект, разрешение за строеж и пр./, но и че същата нарушава установените в ЗУТ правила и норми за изграждане на постройки от допълващото застрояване на регулационната граница със съседен имот. По отношение на надстройката не е спазено установеното в чл. 42, ал.2 ЗУТ изискване постройката да покрива калканна стена на съществуваща или новопредвидена постройка в съседния урегулиран имот, или плътна ограда. С изграждането й се нарушава и разпоредбата на чл. 46, ал.2 ЗУТ, съгласно която когато второстепенните постройки на допълващото застрояване се разполагат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, най-високата част на покрива при калканната стена може да има височина до 3,6 м. Назначената по делото съдебно-техническа експертиза е установила, че само височината на надстройката, над покритата калканната стена с работилницата на ищцата, е 3 метра, което сочи, че височината на цялата второстепенна постройка на ищците надхвърля максимално допустимата от закона. Лозите са засадени на регулационната граница, в нарушение на изискването за спазване на минимални отстояния, установено в чл. 52 ЗС и чл. 94 от Наредба № 7/ 2003 г.

При така установените факти по делото изводът на въззивния съд, че самият факт на нарушаване на посочените строителни правила, установени в закона за осигуряване пълноценното ползване на съседните имоти, е достатъчен да обоснове уважаване на негаторния иск, без да е необходимо да се установява в какво точно се изразяват пречките, които незаконният строеж създава, е съобразен с разясненията, дадени в ТР № 4 от 06.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г., което изключва наличието и на основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въвзивното решение.

Не са налице и предпоставките на чл. 280, ал.2, изр. трето ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като същото не е и очевидно неправилно, както се поддържа от жалбоподателите. В практиката на ВКС е разяснено, че решението е очевидно неправилно, ако е постановено в явно нарушение на закона, извън закона или е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Обжалваното въззивно решение не е засегнато от такива пороци, пряко установими от съдържанието на мотивите и диспозитива на същото.

По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

С оглед този изход на делото жалбоподателите следва да бъдат осъдени на основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплатят на Я. Д. В. сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение за защита в настоящото производство в размер на 700 лв.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 234 от 21.12.2020 г., поправено с решение № 4 от 01.02.2021 г. по гр. д. № 665/2020 г. на Окръжен съд - Добрич.,

ОСЪЖДА Г. И. А. и М. Д. А. да заплатят на Я. Д. В. разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 700/ седемстотин/ лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: