О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60098

София, 12.07.2021 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдия В. А. ч. гр. д. № 1665/2021 година.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по подадена от „Требиен мениджмънт“ ЕООД, чрез адв. И. Д., частна жалба срещу определение № 120 от 17. 03. 2021 г. по в. ч. гр. д. № 89/2021 г. на ОС – Габрово, 2 с-в, с което е потвърдено определение № 2 от 12. 02. 2021 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Габрово, с което е отказано поисканото от дружеството заличаване на възбрана върху недвижим имот – двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място], с площ от 224 кв. м., с адрес [населено място], [улица], наложена с обезпечителна заповед от 02.06.2020г., издадена въз основа на определение по търговско дело № 35/2020 г. на ОС - Габрово.

Излагат се съображения за неправилност на определението, поради постановяването му при несъобразяване с разпоредбата на чл. 6, ал. 1, б. „в“ от Правилника за вписванията – възбраната е вписана, въпреки в отправеното от частния съдебен изпълнител искане имотът да не е бил описан с всички необходими за идентифицирането му белези – вид на имота, местонахождение, номер на имота, площ и граници. Поземлените имоти, сградите и частите от сгради следва да се индивидуализират и с граници с цел избягване съмнения за действието на извършеното вписване. В случая, молителят не е индивидуализирал нито една граница на имота, поради което съдията по вписванията е бил длъжен да откаже вписване на възбраната, без да може да дава указания за нередовността на молбата.

Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

По делото се съдържат данни, че процесният имот е бил прехвърлен от „Стойгрупс“ ООД на частния жалбоподател „Требиен мениджмънт“ ЕООД с нотариален акт № .... г., вписан на същата дата. Въз основа на обезпечителна заповед от 02.06.2020г., издадена на основание определение по търговско дело № 35/2020 г. на ОС – Габрово, е направено искане вх. № 1130/16. 06. 2020 г. от ЧСИ И. И. до Служба по вписванията при РС – Габрово за вписване на възбраната, в което имотът е индивидуализиран като двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място], с площ от 224 кв. м., с адрес [населено място], [улица]. Възбраната е била вписана на 16. 06. 2020 г., по партидата на „Стройгрупс“ ООД. На 12. 02. 2021 г. е отправено искане от „Требиен мениджмънт“ ЕООД до съдията по вписванията за заличаване на възбраната, тъй като вписването й е било извършено по партидата на новия собственик „Требиен мениджмънт“ ЕООД, а не по партидата на длъжника „Стройгрупс“, както и по съображения, че прехвърлянето на имота от длъжника на „Требиен мениджмънт“ ЕООД е противопоставимо на взискателя „Велттед инвест“ ООД, тъй като предхожда вписването на възбраната.

За да потвърди определението на съдията по вписванията, с което е отказано поисканото от молителя заличаване на възбрана върху описания имот, съставът на окръжния съд е приел за неоснователен доводът на дружеството – частен жалбоподател за незаконосъобразност на вписването на възбраната, тъй като към вписването й имотът вече не е бил собственост на длъжника. В тази връзка е прието, че проверката, която съдията по вписванията извършва е регламентирана в чл. 32а и чл. 32 б от Правилника за вписванията, като извън предмета на същата е принадлежността на имота, върху който е наложена възбраната. Посочено е, че съгласно разясненията, дадени с ТР № 6/14. 03. 2014 г. по т. д. № 6/2013 г. на ВКС, принадлежността на имуществото предмет на обезпечението към патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор. Обезпечителната мярка възбрана на недвижим имот се налага чрез вписването й в нотариалните книги по партидата на ответника, съгласно чл. 36, ал. 1 ПВ. Ако длъжникът е собственик на възбранения имот, вписаната възбрана ще породи действие, като извършените след вписването разпоредителни сделки с имота ще бъдат непротивопоставими на ищеца. Когато имотът е собственост на трето лице, възбраната няма да породи действие спрямо него, тъй като в нотариалните книги по партидата му няма да има никакво вписване. Съгласно чл. 74 ЗКИР, вписванията се извършват по реда на Правилника за вписванията, по персоналната партида на ответника, поради което вписването по имотни партиди, дори и да е извършено такова, не поражда никакво правно действие. За неоснователно е прието и възражението, че в искането за вписване на възбрана не се съдържат реквизитите по чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВ, необходими за идентифициране на имота. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ПВ, вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението или по искане на заинтересования, към което се прилага удостоверение на надлежното учреждение, че вписването може да се заличи.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя процесуалноправен въпрос, касаещ необходимостта от индивидуализиране на възбранения имот с граници и възможността съдията по вписванията да дава указания и събира липсващите данни. Твърди се разрешаване на въпроса в противоречие с ТР № 7/25. 04. 2013 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС и с определения на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, посочени и представени от жалбоподателя.

Не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по така поставения въпрос. Изводът на въззивния съд, че са изпълнени изискванията на чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВ, тъй като описанието на имота в искането за вписване на възбрана (двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място], с площ от 224 кв. м., с адрес [населено място], [улица]) съдържа всички необходими за идентифицирането му белези, не влиза в противоречие с посочената практика на ВКС. Според тази практика тогава, когато индивидуализацията на имота е достатъчна, за да бъде безспорно установена идентичността му, липсващата информация за други данни не препятства действието на възбраната (решение № 292 от 22. 12. 2015 г. по гр. д. № 1159/2015 г., 4 г. о.). На следващо място, в мотивите към ТР № 7/25. 04. 2013 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, точка 6 е разяснено, че когато възбраната е наложена с определение на съд, съдията по вписванията не е компетентен да проверява дали определението отговаря на изискванията за идентификация на имота по чл. 6, ал. 1, б. в ПВ.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на определението. Степента на тежест на посочените от жалбоподателя пороци на въззивното определение, дори и да съществуват, не е такава, че да обуслови очевидна неправилност на акта – не се касае за прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито за прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес, нито е налице липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и явно несъответствие между изводите на съда и установените по делото факти.

Следва да се допълни, че според разясненията, дадени с тълкувателно решение № 1/2015 от 10. 07. 2018 г. по т. д. № 1/2015 г., ОСГТК на ВКС, точка 3, вписана възбрана на недвижим имот може да бъде заличена, съгласно чл. 31 ПВ, с писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията /ал. 1/ или по искане на заинтересования със заявление, към което се прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи /ал.2/. След като вписването на възбраната е извършено на основание допусната от съда обезпечителна мярка, същата би могла да бъде заличена след отмяна на обезпечението по реда на чл. 402 ГПК, въз основа на влязлото в сила определение на съда.

С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 120 от 17. 03. 2021 г. по в. ч. гр. д. № 89/2021 г. на ОС – Габрово, 2 с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: