Производството е по чл.135,ал.4 от АПК.

Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Районен съд Ловеч и Административен съд Ловеч за разглеждане на искова молба вх. № 721 от 25.02.2021 г., подадена от З. С. С., лишен от свобода против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията - гр.София.

Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира следното:

В подадена искова молба до Административен съд Ловеч с вх. № 721/26.02.2021 г. от З. С., лишен от свобода са изложени твърдения, че по време изтърпяване на наказание лишаване от свобода в З. Л за периода от 03.07.2020 г. до 28.01.2021 г. е претърпял неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, изразяващи се в неправилно медицинско обслужване. Твърди се, че на 04.02.2021 г. ищецът бил настанен в Лечебното заведение към З. Л и на 05.02.2021 г. му била поставена инжекция. На 07.02.2021 г. ищецът твърди, че излязъл на кафе и след петнадесет минути му прилошало, след което бил прегледан от лекар, който констатирал ниско кръвно налягане. Твърди, че му дават лекарства, които не му действат. В исковата молба е посочена правна квалификация на предявения иск чл. 284, вр. чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/. Искането е в полза на ищеца да се присъди сумата 10000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди. По подадената искова молба е образувано адм. дело № 68/2021 г. по описа на Административен съд Ловеч.

С определение от 10.03.2021 г. административният съд е признал, че ищецът З. С., лишен от свобода няма достатъчно средства да заплаща такси и разноски по делото и го е освободил от задължение да внася такси и разноски в производството по същото дело. Съдът е предоставил правна помощ на ищеца за процесуално представителство и адвокатска защита по подадената искова молба.

С определение от 19.03.2021 г. по адм. дело № 68/2021 г. Административен съд Ловеч е назначил за процесуален представител на ищеца адв. В. Г.. Със същото определение исковата молба е оставена без движение с указания ищецът да отстрани следните нередовности: на основание чл.205,ал.2 АПК да посочи дали насочва иска срещу СБАЛЛС Ловеч или да заяви дали поддържа иска срещу първоначално посочения ответник ГДИН София, да посочи недвусмислено периода, в който са му причинени неимуществените вреди и от чии действия и бездействия са причинени.

С молба вх. № 1091/29.03.2021 г. ищецът, чрез адв. В. Г. в изпълнение на дадените указания е посочил ответник по делото Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” [населено място]. Посочена е цена на иска 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, период в който са причинени вредите от 03.07.2020 г. до 07.02.2021 г. Изрично в молбата е отразено твърдение, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, тъй като медицинското обслужване в затвора Ловеч не съответства на чл.128 ЗИНЗС и искът е предявен на основание чл.284, вр. чл.3 ЗИНЗС. Сочи се, че неимуществените вреди са причинени от неназовани медицински лица, които му дават лекарства през периода 03.07.2020 г. – 28.01.2021 г., от които няма никакво подобрение и всеки ден се е влошавал. На 04.02.2021 г. бил настанен в психоболницата на затвора без негово знание, а на 05.02.2021 г. му поставили инжекция, без да му обяснят каква е. На 07.02.2021 г., когато излязъл на кафе му прилошало и е припаднал, и се оказало, че кръвното налягане му е ниско, че лекарствата които му дават не действат.

С молба вх. № 1108/30.03.2021 г., подадена от ищеца З. С. се твърди, че исковата молба е подадена срещу Специализирана болница за активно лечение към З. Л /СБАЛЛС Ловеч/ и е посочен период от време, през който са претърпени неимуществените вреди. В молбата се възпроизвеждат твърденията в първоначалната искова молба. Отново е изложено твърдение, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, тъй като му се дават лекарства, а няма никакво подобрение.

С определение № 229/30.03.2021 г. по адм. дело № 68/2021 г. Административен съд Ловеч е приел, че оплакванията на ищеца са свързани с медицинското обслужване по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Посочил е, че в исковата молба се твърдят нарушения при предоставяне на медицинска помощ, допуснати от персонала на медицинския център към мястото за лишаване от свобода по чл.130, ал.1,т.2 ЗИНЗС или на Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода - СБАЛЛС по чл.130,ал.1,т.1 ЗИНЗС, намиращи се на територията му. Прието е, че съгласно чл.129,ал.1 ЗИНЗС това са лечебни заведения – самостоятелни юридически лица, които са разкрити към място за лишаване от свобода по реда на чл.5,ал.1 ЗЛЗ от държавата, че те са част от националната система за здравеопазване – чл.129,ал.2 ЗИНЗС. Приел е, че дейността им се контролира и координира от Министъра на правосъдието – чл.130,ал.2 ЗИНЗС, а Министъра на здравеопазването осъществява методическо ръководство и контрол върху медицинската дейност – чл.130,ал.3 ЗИНЗС. Според съда, ако в случая се касае за действия или бездействия на лекари от някои от тези лечебни заведения по чл.130,ал.1,т.1 или т.2 ЗИНЗС отговорност може да бъде търсена по правилата на непозволеното увреждане по чл.45 и чл.49 ЗЗД, но не и по тези на отговорността на държавата по чл.1 ЗОДОВ или чл.284 ЗИНЗС, тъй като вредите ще са възникнали при и по повод медицинска, а не административна дейност съгласно чл.203, ал.1 АПК, към който препраща чл.285 ЗИНЗС.

Административен съд Ловеч, като е взел предвид твърденията и уточнението на ищеца е приел, че искът е срещу СБАЛЛС, че отговорността за обезщетяване на претендираните неимуществени вреди в зависимост от служебната принадлежност на причинилите ги лица е към лечебно заведение по чл.130,ал.1,т.1 или т.2 ЗИНЗС и по реда на чл.45 или чл.49 ЗЗД и по ГПК. Прието е, че исковата молба се изчерпва с описание на здравословно състояние на ищеца и безадресни оплаквания от медицинското обслужване по време на престоя му в З. Л, че отговорността за качеството на медицинското обслужване се носи от лечебните заведения по чл.130,ал.1 ЗИНЗС към З. Л и са във връзка с медицинската им дейност, че те не са свързани с функциите на самото място за лишаване от свобода и пенитенциарната дейност. При тези съображения Административен съд Ловеч е формирал извод, че не е компетентен да разгледа предявения иск. Прекратил е производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд Ловеч.

С определение № 402/09.06.2021 г. по гр. дело № 660/2021 г. Ловешкия районен съд е приел, че делото не му е подсъдно, прекратил е производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност пред смесен петчленен състав на ВКС и ВАС.

Районният съд е приел, че искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на неблагоприятните условия, при които е било поставено при изпълнение на наложено му наказание „лишаване от свобода”, изразяващи се в неправилно медицинско лечение, довело до влошаване на здравословното му състояние, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в З.Л.П е, че в случая пасивно легитимиран по иска следва да се приеме първоначално посоченият от ищеца и от назначения му процесуален представител Г. Д „Изпълнение на наказанията” – юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода с териториални служби в т. ч. и затворите, съгласно чл.12,ал.3 ЗИНЗС. Прието е, че искът е с правно основание чл.284,ал.1 ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които е обосновано от фактическа страна с допуснато от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушение на чл.3,ал.2 ЗИНЗС, който подлежи на разглеждане от административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения в производство по чл.203 и сл. АПК/чл.285,ал.1 и ал.2,вр. чл.284,ал.1 ЗИНЗС/.

Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд като взе предвид разпоредбите на ЗИНЗС и ЗЗД приема, че делото е подсъдно на Административен съд Ловеч по следните съображения:

В първоначалната искова молба и допълнителните такива са изложени твърдения за претърпени неимуществени вреди от ищеца - влошено здравословно състояние, последица от неблагоприятните условия, при които е бил поставен при изпълнение на наложено му наказание „лишаване от свобода” в З. Л, представляващи неадекватно медицинско обслужване. Тези твърдения сочат на допуснато нарушение от специализираните органи по изпълнение на наказанията по чл.3,ал.2 ЗИНЗС – поставяне на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” в З. Л, изразяващи се в неадекватно медицинско обслужване. Ищецът лично и чрез назначения му процесуален представител адв.В. Г. твърди, че неимуществените вреди са причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в З.Л.К съобразява твърденията в исковата молба и в допълнителната молба, подадена от ищеца, чрез адв.Г. от 29.03.2021 г. и независимо от уточнението в молбата от 30.03.2021 г. съдът приема, че пасивно легитимиран ответник по предявения иск е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. Посоченият ответник съгласно чл.12,ал.1 и ал.2 ЗИНЗС осъществява пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и е юридическо лице към Министъра на правосъдието. Съгласно чл.12,ал.3 ЗИНЗС затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията” са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. В първоначалната искова молба и допълнителните молби не се съдържат твърдения за проведено лечение от медицински специалист в нарушение на медицинските стандарти при оказана медицинска помощ на ищеца за процесния период от време и за нарушени права на същия като пациент.

Изложените факти и обстоятелства в исковата молба и допълнителните молби, преценени в съвкупност със заявеното искане водят до извод, че правното основание на предявения иск е по чл.284,ал.1 ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради допуснато от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушение по чл.3,ал.2 ЗИНЗС. Искът за обезщетение, съгласно чл.285,ал.1 ГПК се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс – чл.203 и сл.АПК. Компетентен да разгледа иска съгласно чл.285,ал.2 ЗИНЗС е административният съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. В настоящият случай съдът приема, че компетентен да разгледа предявения иск е административен съд Ловеч.

По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на основание чл.135,ал.4 АПК

ОПРЕДЕЛИ:

Компетентен да разгледа исковата молба, подадена от З. С. С., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в З. Л, регистрирана с вх. № 721/25.02.2021 г. по описа на Административен съд Ловеч против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е Административен съд Ловеч.

Изпраща делото на административен съд Ловеч за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от определението да се изпрати на Районен съд Ловеч за сведение по движението на гр. дело № 660/2021 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: