О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 146

София, 09.03. 2022 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2411 по описа за 2021 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационни жалби, подадени от Р. Н. в качеството на едноличен търговец с фирмено наименование “Т. е. – Р. Н.“, чрез адвокат К. Б., срещу въззивно решение № 545/29.10.2020 г. и срещу решение № 574/31.12.2020 г., постановени от Плевенския окръжен съд по гр. д. № 665/2020 г., с което е отказал „да допълни въззивното решение“.

В касационна жалба вх. № 9526/01.12.2020 г. касаторът Р. Н., като едноличен търговец, излага доводи за неточно приложение на процесуалния закон във връзка с връчването на съобщения до страната в изпълнителното производство, което е довело до противоречие с материалния закон – чл. 74 ЗЧСИ.

В касационна жалба вх. № 457//01.02.2021 г. касторът поддържа неправилност на въззивното решение, постановено по реда на чл. 250 ГПК, като счита, че щом „в мотивите и диспозитива“ на едно решение няма произнасяне по всички факти и обстоятелства, намиращи се по делото и посочени във въззивната жалба, страната може да поиска от съда са се произнесе с допълнително решение. Като не го е сторил и не е уважил искането за допълване на първото въззивно решение, Плевенският окръжен съд се е произнесъл в нарушение на чл. 250 ГПК. По същество следва изложение какви фактически и правни изводи е следвало да направи въззивния съд, произнасяйки се по материалноправния спор, при наличие на едно или друго, изброено от касатора доказателство.

Насрещната страна ЧСИ В. П. не отговаря на касационните жалби в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че...