Производството е по реда на

чл. 237 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс .

Е. Н. Г., С. Х. Г. и Н. Е. Г. са подали молба за отмяна на влязлото в сила решение № 4790 от 21.08.2012 г. по адм. дело № 2793/ 2012 г.

по описа на Административния съд – София град за отхвърляне на жалбата им срещу постановление от 29.02.2012 г. по изпълнително дело № 20128440400252/ 2012 г. на частния съдебен С. Я., регистриран под номер 844, с район на действие - Софийски градски съд, с което е било прекратено изпълнителното производство, на основание чл. 282, ал. 1, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс. О. на решението е поискана съобразно чл. 239, т. 1 и т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс .

Ответникът, частният съдебен изпълнител С. Б. Я., не е взел становище.

Върховният административен съд, като прецени данните по делото, намира, че молбата за отмяна е подадена в сроковете по

чл. 240 АПК, от лица, взели участие като страни по делото,

за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Като основание на искането за отмяна по чл.239, т.1 АПК се поддържа, че при подаване на жалбата пред административния съд и в хода на производството на молителите не е било известно обстоятелството, че няма годен акт на частния съдебен изпълнител, подлежащ на съдебен контрол. Както гласи чл. 239, т.1 АПК,

актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение по делото, които при решаването му на са могли да бъдат известни на страната. Субективната преценка на молителите относно валидността на постановлението на частния съдебен изпълнител обаче не представлява фактическо обстоятелство, което е ново и неизвестно за тях.

Отмяната на влязлото в сила решение на административния съд не може да се допусне и с оглед на второто поддържано основание по чл.239, т.5 АПК. Този случай изисква наличието на нарушение на съответните правила,...