Производството е по реда на чл.33 във връзка с чл.5, т.4 ЗВАС.
Образувано е по касациона жалба от Б. А. Г. и Г. А. К. срещу решение № 634 от 7.06.2006 година по адм. дело № 252/2005 година на Варненския окръжен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата им срещу заповед № 515 от 22.10.2004 година на директора на дирекция "Общинска собственост и икономическо развитие" при община В.. Релевират доводи за неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл.218б, ал.1,б."в" ГПК.
Ответната и заинтересованата страни изразяват писмено становище за неоснователност на жалбата.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че заповедта е издадена при условие на делегиране, а оценяването е направено съгласно нормативните изисквания.
Касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл.33, ал.2 ЗВАС и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред окръжния съд е по реда на пар.4л ПЗР на ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Б. А. Г. и Г. А. К. срещу заповед № 515 от 22.10.2004 година на директора на дирекция "Общинска собственост". С нея на основание пар.31, ал.3 ПМС 234/1999 година е одобрена оценката на част от имот № 1436 по плана на новообразуваните имоти на м."Прибой", землище Галата с площ 127 кв. м. на стойност 457 лева. Възраженията са били за нищожност на административния акт, като издаден от лице без материална компетентност, материална незаконосъобразност и допуснати нарушения на административно-производствените правила.
От писмените доказателства по приложената административна преписка съдът е установил, че административното производство е образувано по молба от Д. И. Р. от 9.08.2004 година до кмета на общината за оценка на част от 127 кв. м. от имот № 1436 в местността "Прибой" в землището на Галата. От приложените документи към молбата е установила надлежно признато право на придобиване собствеността върху процесния имот при условията на пар.4а, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Имотът се намира в урбанизирана територия - селищно образувание и оценката е изготвена съгласно приложимите норми на глава седма, раздел първи от ППЗДС. Базисната цена е корегирана с трите предвидени коефициента и е определена на 3.60 лева за кв. м. или общо за 127 кв. м. - 457 лева. Оценката е одобрена със заповед № 515 от 22.10.2004 година. Подписана е за кмет със запетая, като изрично е вписана заповед № 0040 от 10.01.2004 година. С нея кметът на общината е упълномощил директора на дирекция "Общинска собственост и икономическо развитие" да одобрява оценките на земите, попадащи в селищни образования или включени в строителните граници на населеното място.
По искане на жалбоподателите е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза дала оценка на частта от имота по метода на справедливата пазарна стойност на свободно формулирани пазарни цени в размер на 4470 лева.
При тези данни по делото съдът е обсъдил обстойно и задълбочено всички доводи на жалбоподателите. В тази връзка е приел, че изричната правна норма на пар.4л ЗСПЗЗ и пар.31, ал.3 ПЗР на ПМС 234/1999 година допуска делегиране от кмета на общината на друго длъжностно лице правомощието му да одобрява изготвените оценки. Това е направено със заповед № 0040 от 19.01.2004 година. Подписаната въз основа на нея заповед за одобряване на оценката е издадена при условията на делегация и не е нищожна. На второ място съдът е обсъдил възраженията за материална незаконосъобразност на административния акт и е счел, че правилно оценката е изготвена при прилагане на нормите, базисните цени и коефициентите в глава седма, раздел първи на ППЗДС, към който препраща пар.31 ПМС 234/1999 година. Не е възприел заключението на съдебно-икономическата екпертиза, приложила цените, формирани на свободния пазар. За целта е изложил мотиви, поради което което не е налице допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Въз основа на това съдът е извел извод за законосъобразност на обжалваната заповед и е отхвърлил жалбата срещу нея, като неонователна. Така постановеното решение е правилно.
В касационната жалба под формата на касационни основания се повтарят доводите, направени и в първоинстанционното производство. Те са неоснователни. Съгласно разпоредбата на пар.4л ПЗР на ЗСПЗЗ
оценките на земите по § 4а и 4з се извършват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице в 3-месечен срок от влизането в сила на плана на новообразуваните имоти при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
Такъв ред е уреден в разпоредбата на пар.31 ПЗР на ПМС 234/1999 година. Алинея втора, т.1 от него диференцира подхода при оценяване в зависимост от обстоятелството дали земите са разположени в селищни образования или са включени в строителните граници. Само в тези два случая оценяването се извършва по реда на глава седма, раздел първи ППЗДС. Във всички останали случаи се прилага редът, уреден в НУРУТПЦЗЗ, вече преименувана на Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи.
Безспорно е, че процесният имот попада в първата хипотеза и при оценката следва да намерят приложение разпоредбите на чл.99-100 ППЗДС. Те са залегнали, като стойностни параметри в оценката, изготвена от техническата служба. Не е основателно възражението в касационната жалба за противоречие между разпоредбата на ПМС 234/1999 година и законовите правила. Самата норма на пар.4л ПЗР на ЗСПЗЗ изрично урежда правомощието на Министерския съвет, да определи реда, по който ще се прави оценяването. Такава законова делегация се съдържа и в нормата на чл.36, ал.2 ЗСПЗЗ. Ето защо при определяне на този ред и условия не се установява противоречие на разпоредбата на пар.31, ал.2, т.1 ПМС 234/1999 година с правна норма от по-висок порядък.
Неоснователен и е доводът за нищожност на обжалвания административен акт. Възможността за делегиране правомощията на кмета на общината на друго длъжностно лице се съдържа в разпоредбата на пар.4л ПЗР на ЗСПЗЗ , която е доразвита на подзаконово ниво в пар.31, ал.3 ПМС 234/1999 година. Кметът на община В. се е възползал от предоставеното му нормативно право и с нарочна заповед е делегирал правата си във връзка с тези правоотношения на длъжностно лице от състава на общината. Заповедта, издадена въз основа на делегираните правомощия не е нищожна.
На последно място е неоснователно и възражението за допуснати нарушения на административно-производствените правила, тъй като в заповедта липсвали мотиви. Видно от съдържанието й с нея е одобрена оценка на част от имот в стойностна величина. Самото оценяване с описание на отделните компоненти, формиращи крайната цена се съдържа в оценката на земята, която в този случай изпълнява функциите на мотивна част, съдържаща фактическите основания за издаване на административния акт. Поради това не е основателен и доводът за липса на мотиви.
По тези съображения обжалваното решение, като правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.40, ал.1 ЗВАС, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 634 от 7.06.2006 година по адм. дело № 252/2005 година на Варненския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. К./п/ Г. К. А.К.