Производството е по реда на чл. 33-40 във връзка с чл. 5, т. 4 ЗВАС.

Образувано е по касационна жалба на кмета на община Б., срещу решение от 14.06.2006 г., постановено по адм. д. № 168 по описа за 2005 г. на Монтанския окръжен съд. С обжалваното решение е отменена заповед № РД-15-390 от 16.08.2005 г., издадена от касатора, като преписката му е върната с указания по тълкуването и прилагането на закона.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК, приложим в това производство според препращащата норма на чл. 11 ЗВАС.

За обосноваване на наведените доводи са направени твърдения за неправилно тълкуване на нормите на ППЗСПЗЗ, относими към конкретния спор.

По делото е постъпил по реда на чл. 218г ГПК, писмен отговор на ответниците по касационната жалба. В него се изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. По съображения, подробно изложени в три пункта на писмена защита, се моли жалбата да бъде отхвърлена.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита решението на съда за правилно и законосъобразно, поради това, че заповедта на кмета на общината, издадена с правно основание в чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, по правната си същност представлява сложен смесен фактически състав, част от който е и решението на техническата служба, каквото няма. Липсва част от фактическия състав на административния акт.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира, подадената от надлежна страна и в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС касационна жалба за процесуално допустима.

Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения:

За да постанови съдебния си акт съставът на Монтанският окръжен съд е приел за предмет на жалбата заповед № РД-15-390 от 16.08.2005 г. на кмета на община Б. и...