Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от П. Й. И. против решение № 37 от 09.05.2013 г., постановено по адм. д. № 213/2012 г. по описа на Административен съд Силистра. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – изпълнителният директор на Българска агенция по безопасност на храните, в писмено възражение, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на П. Й. И. против заповед № НК-29/27.11.2012 г. и заповед № ОС ОС 119/27.11.2012 г., издадени от изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните, с които на жалбоподателя съответно е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение. С решението е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение.

Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

Незаконосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” е издадена в предписаната от закона форма.

По несъмнен начин по делото е установено, че П. Й. И. е заемал длъжността началник отдел „Контрол на храните” в Областна дирекция по безопасност на храните гр. С.. В заповедта като фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание е посочено: С доклад от 12.10.2012 г. от д-р Г. П., директор на Областна дирекция по безопасност на храните, уведомява Българска агенция по безопасност на храните за констатирани несъответствия при извършена проверка на МСПП „Меком” АД на 10.10.2012 г. от експерти от Руската федерация, който са: 1. дезинфекционната площадка на входа на предприятието не функционира, същата се зарежда редовно с разтвор от натриева основа. В деня на пристигане на експертите от Руската федерация се извършва основно миене с водоноска на целия район около предприятието. Тъй като наклона на терена е към портала, водата се насочва към дезинфекционната площадка, тя се е препълнила и това налага да се отвори клапана за източване; 2. Асфалтовата настилка в двора на предприятието е повредена и напука; 3. Хладилните камери и производствените помещения имат нарушения на целостта на пода; 4. Необходим е ремонт на базата за прием на животни. Има неравности на пода и ръждясали на места ограждения; 5. В хладилна камера № 18 е налице обледяване; 6. В хладилна камера № 18 е налице наличие на продукция с изтекъл срок на годност през 2009 г. – 1 кашон от 20 кг. телешки изрезки. Има немаркирани и повредени опаковки. Съхраняват се съвместно суровини и полуфабрикати. При проверката се установява, че в камерата има налични и полуфабрикати, свински сърца, сланина, говежди тънки черва и опашки, заешки и агнешки каркаси като в заповедта подробно е посочено количеството на изброените полуфабрикати. Посочено е, че официалните лекари, контролиращи предприятието – д-р Б. и д-р С. – главни инспектори в отдел „Контрол на храните” при ОДБХ – Силистра потвърждават пред проверяващите, че тази хладилна камера е предназначена само за съхранение на СЖП кат. 3. На 01.10.2012 г. поради неплащане на дължимите суми за електроенергия снабдяването на предприятието с ел. енергия е прекъснато. Дълбоко замразените храни, намиращи се в други камери претърпяват размразяване и влошаване на органолептичните си показатели. Така тези храни и суровини в срок на годност са причислени към СЖП кат. 3 и са преместени за съхранение в хладилна камера № 18 до предаването им на екарисаж. На седмо място в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е посочено, че няма специално обозначена хладилна камера/зона за съхранение на меса за износ в Руската федерация; хладилните камери не са надписани и не са осигурени влагомери; в тренажорната не е осигурена питейна вода за персонала, осигурена е течаща топла и студена вода от обществен водопровод. По време на проверката експертите от Руската федерация изискват задължително да има осигуряване в тренажорната зала на вода специално за пиене от персонала по време на работа. При извършване на месопреглед на овце не се извършва цялостно разрязване на сърцето. При следкланичния преглед официалния ветеринарен лекар извършва визуална инспекция на перикарда в сърцето в съответствие с изискванията на Регламент 854/2004, но не извършва цялостно разрязване, тъй като няма съмнение за това. Налице е съвместно съхранение на дезинфектанти и хранителни доваки. Инвентара не е маркиран и същия се съхранява в производствено помещение. Датата на производство, отбелязана в Сертификат № 00045 не съответства на датата на клането. На етикета на транспортните средства се отбелязват две дати – на производство (замразяване) и дата на опаковане. На сертификата официалният ветеринарен лекар е допуснал грешка като е отбелязал датата на опаковането вместо датата на производство. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание са обсъдени писмените обяснения, дадени от Илиев и е посочено, че същият като началник на отдел „Контрол на храните” при ОДБХ – Силистра за периода от 2011г. до 2012г., включително е извършил общо седем проверки на дейността на официалните ветеринарни лекари, контролиращи „Меском” АД.

Така описаните фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание на Илиев са квалифицирани като нарушение на т. 3 от длъжностната му характеристика, връчена на 15.08.2012 г., регламентираща „Основна цел на длъжността”, т. 4, регламентираща „Областни на дейност” и т. 5 от „Преки задължения”, а именно – организира, ръководи и контролира дейността на отдел „Контрол на храните”; ръководи изпълнението на задълженията на всеки служител от отдела, съобразно заеманата от него длъжност и контролира качеството му на работа; налага частично или предлага на директора издаването на заповед за спиране експлоатацията в обекти при нарушение на нормативните актове; изготвя и предлага пред директора заповед за спиране реализацията на храни, на основание чл. 30, ал. 1, т. 8 от Закона за храните. Описаните в заповедта нарушения са квалифицирани като такива по чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - неизпълнение на служебни задължения.

От така описаните в заповедта фактически и правни основания за налагане на дисциплинарното наказание се налага извода, че същата е издадена в нарушение на предписаната от закона форма.Оспореният административен акт не отговаря на изискването на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл., съгласно което, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган. Задължителни елементи на тази заповед са: описание на извършеното от държавния служител нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават (т. 4 на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл) и посочване на служебните задължения, които са били виновно нарушени (т. 5 на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл). На първо място в заповедта не са посочени действията респективно бездействията на държавния служител, с които същият е осъществил подробно посочени в заповедта в 9 пункта нарушения и описани по-горе. В какво се изразява контролната дейност, в какъв интервал от време следва да се извършва и по какъв начин да се удостоверява контрола. Не е посочено с кои свои действия/бездействия Илиев е допуснал да бъдат извършени нарушенията в „Меском” АД, а именно какви задължения, регламентирани в длъжностната му характеристика и в закона същият е следвало да осъществи и какво не е изпълнил. Цитирането на текстове от длъжностната характеристика не могат да заместят липсата на описание на извършените нарушения конкретно от Илиев. Освен това цитираните цели и областни на дейност, регламентирани в длъжностната характеристика не могат да бъдат квалифицирани като неизпълнение на задълженията по същата. Не е посочено и времето на извършване на нарушенията. Посочения период – 2011г. – 2012г. включително, е общ и не установява кога са извършени нарушенията. Заповедта е издадена на 27.11.2012 г., поради което на основание чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. наложеното наказание за извършените нарушения до 27.11.2011 г. е в нарушение на императивното изискване на тази законова норма, като от заповедта изобщо не става ясно какво П. И. е нарушил за времето до 27.11.2011 г. и какво от тази дата до датата на издаване на заповедта. В заповедта не са индивидуализирани конкретните преки задължения на служителя, произтичащи от длъжностната му характеристика и от закона, които да са виновно нарушени. Цитирането на текстове от длъжностната характеристика не може да замести описанието на извършените нарушения. Така посочените фактически и правни основания за налагане на дисциплинарното наказание не отговарят на императивните изисквания на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл. Налице са съществени пороци във формата на административния акт, които са достатъчни основания за неговата отмяна. Липсата на мотиви, във всички случаи съставлява основание за отмяна на издадения административен акт, без значение дали същият е постановен в хипотезата на обвързана компетентност на органа или при условията на оперативна самостоятелност. Действително, съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР № 1/2006 на ВАС, както и според утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането на административните актове, не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното (дисциплинарното) производство акт, а в друг, отделен документ. Няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В дисциплинарните производства по ЗДСл. функция на такъв подготвителен документ притежава решението на дисциплинарния съвет. В случаите, когато дисциплинарно наказващият орган не е изложил мотиви в заповедта по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, тя се счита за мотивирана, ако такива се съдържат в решението на дисциплинарния съвет. В настоящият случай заповедта преповтаря констатациите на дисциплинарния съвет. Ето защо не би могло да се приеме, че процесната заповед е мотивирана при хипотезата на изложени в подготвящия издаването й документ мотиви.

От изложеното следва, че като е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед като постановена в предписаната от закона форма първоинстанционния съд е постановил решение в нарушение на материалния закон. Съдът, недопустимо, с решението си е допълнил фактическите и правни основания на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание като подробно е изследвал нормативната база, относима за всяко едно от констатираните в „Меком” АД нарушения. Съдът е следвало да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед посочените в него фактически и правни основания за издаването и събраните по делото доказателства, като не е в неговите правомощия да допълва и мотивира същия.

С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорените заповеди да се отменят. По отношение на предявения иск по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд за събиране на доказателство и определяне на размера на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., съгласно който размера на обезщетението се определя от заплатата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно, а това е датата на влизане на решението, с което е отменена заповедта за дисциплинарното уволнение, в сила.

Предвид изхода на делото следва да се осъди Българска агенция за безопасност на храните да заплати на П. Й. И. сумата 2160 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 37 от 09.05.2013 г., постановено по адм. д. № 213/2012 г. по описа на Административен съд гр. С. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед № НК-29/27.11.2012 г. и заповед № ОС ОС 119/27.11.2012 г., издадени от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда за произнасяне по предявения иск по реда на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител.

ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните да заплати на П. Й. И. сумата 2160 лв. (две хиляди сто и шестдесет лева), представляваща направени по делото разноски. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Д./п/ М. М.

И.Д.