Производство по чл.33-40 от ЗВАС вр. чл.131-132 от ДПК отм. вр. §5 ал.4 от ПЗР на ДОПК.

Образувано по касационна жалба на „И”ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Д., ул.”Хр.Смирненски”№18, представлявано от У. В. П. Й., чрез адв. Ал.Косев, против Решение №307 от 23.06.2006г. на Великотърновски окръжен съд, по адм. д.№590 по описа за 2005г., в частта му, с която като неоснователна е отхвърлена жалбата на касатора против данъчен ревизионен акт/ДРА/№381/10.06.2005г. на данъчен орган при ТДД гр.В.Търново, потвърден с Решение №605/25.08.2005г., в частта му, с която на ревизираното лице за данъчни периоди м. м.07,08 и 09.2002г.; 11 и 12.2003г. и 05,06,07,08,09,10,11 и 12.2004г. е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 37 429лв. при покупката от внос на леки автомобили по 45 бр. митнически декларации и е определен ДДС за внасяне в същия размер и съответни лихви.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение, в обжалваната част, е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила - касационни отменителни основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК вр. чл.11 ЗВАС, изразяващи се в това, че съдът не съобразил многофазния характер на ДДС като косвен и некумулативен данък като потвърдил посоченото данъчно задължение въпреки, че при продажбата на въпросните леки автомобили ревизираното лице е начислило и внесло ДДС и така бюджетът е обогатен, което не е целта на данъчния закон. В тази връзка, данъчните органи е следвало служебно да прихванат недължимо платения ДДС при реализацията на автомобилите на вътрешния пазар; не били обсъдени възраженията на жалбоподателя относно двойното внасяне на ДДС в бюджета. Иска се отмяна на съдебното решение в посочената част и в съответната част за разноските и отмяна на ДРА в съответната част, както и присъждане на разноски за касационната инстанция.

Ответникът по касационната жалба Дирекция”Обжалване и управление на изпълнението”В.Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Ц., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор, свеждащи се до правилно прилагане от страна на съда на разпоредбата на чл.65 ал.1 т.2 ЗДДС. Иска се оставяне в сила на съдебното решение в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, Първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбата на чл.39 ЗВАС, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано лице и в преклузивния срок по чл.132 ал.1 ДПК отм. и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

По делото пред окръжния съд относно процесната част на ДРА не е имало спор по фактите. По вноса на леки автомобили, осъществен в посочените по-горе данъчни периоди, оформен с 45 бр. митнически декларации, с получател ревизираното лице, последното платило общо сумата 37 429лв., която ползвало като данъчен кредит. В последствие, при реализацията на автомобилите на вътрешния пазар, касаторът начислил и внесъл ДДС върху продажните им стойности. Не е било спорно по делото, че продажбата на автомобили не представлява основна дейност на ревизираното дружество по смисъла на чл.65 ал.1 и 2 от ППЗДДС, както и че автомобилите са били такива, в които броят на местата за сядане без мястото за водача не превишава 5.

Съгласно чл.65 ал.1 т.2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията по чл. 64 или чл. 68, когато е придобит мотоциклет или лек автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото за водача не превишава 5, освен в случаите, когато лицето извършва с тях основна дейност. Това е било основанието за отказ на данъчен кредит в случая и то е било налице. Евентуалното освобождаване на последващите продажби от облагане с ДДС не е свързано с фактическия състав на правото на данъчен кредит на продавача, още повече, че при последващите продажби ревизираното лице е начислило и внесло ДДС, платено от купувачите като част от цената по сделките. Не е основателно по принцип оплакването на касатора, че ревизиращите органи е следвало служебно да прихванат начисления при последващите продажби ДДС с неправилно ползвания данъчен кредит. Това е така, най-напред, защото разпоредбата на чл.112 ДПК отм. създава възможност/изразът „може”/, а не задължение за данъчните органи за извършване служебно на такова прихващане, а отделно от това ревизираното лице е само платец на начисления и внесен ДДС, който е платен от купувачите на автомобилите като част от продажната им цена.

Предвид изложеното, съдебното решение, в обжалваната му част, не страда от пороците, обосновали твърдяните в касационната жалба отменителни основания и като правилно следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по касационнната жалба за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна поради липса на процесуално предствителство за Дирекцията в касационното производство.

Водим от горното и на осн. чл.40 ал.1 предл. първо ЗВАС, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение №307 от 23.06.2006г. на Великотърновски окръжен съд, по адм. д.№590 по описа за 2005г. в обжалваната му част. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Н./п/ М. З. Т.Н.