Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. С. Ж. и Д. С. Ж., чрез процесуалния им представител адвокат Л. А., срещу решение № 118/22.04.2010 г., постановено по адм. дело № 562/2009 г. на Административен съд - С. З., VІІ състав. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касаторите в настоящото производство, срещу заповед № РД-25-2231/30.09.2009 г. на кмета на община С. З.. Релевират се доводи за необоснованост на обжалваното решение и постановяването му в противоречие с приложимия материален закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, както и постановяването на друго решение по съществото на спора, с което да се отмени обжалваната в първоинстанционното производство заповед.

Ответникът - кмет на община С. З., чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. Г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Заинтересованата страна не е изразила становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Административен съд - С. З. е сезиран с жалба срещу заповед №

РД-25-2231/30.09.2009 г. на кмета на община С. З., с която на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА във връзка с § 62, ал. 3 ПЗР ППЗСПЗЗ, § 4 ПЗР ЗСПЗЗ и протокол № 32/29.04.1998 г. на назначената съгласно негова заповед № 984/2008 г. комисия, на Д. И. С. е признато правото да придобие собственост върху предоставен му за ползване имот пл. № 205, кадастрален район 259, находящ се в местността „Съборената кюприя” в землището на гр. С. З.. Въз основа представените по делото доказателства, съдът е направил обосновани фактически изводи, че описаният в оспорената заповед имот, е предоставен за ползване на Д. С. съгласно удостоверение № 206/27.09.1981 г. на председателя на ИК на ГОНС - С. З.; ползвателят е подал заявление вх. № 94-03-2219/29.01.1998 г. за изкупуване на имота при условията на § 4б, в срока по § 61 ПЗР ППЗСПЗЗ; издадената първоначално по това заявление заповед № 1697/16.08.2007 г. на кмета на община С. З., е отменена, като незаконосъобразна с влязло в сила решение № VІ-2/13.02.2008 г. по адм. дело № 534/2007 г. на АС - С. З., поради констатирани от съда нарушения на административнопроизводствените правила; в изпълнение на дадените с това решение, указания на съда, по същото заявление е издаден обжалвания акт, след изпълнение на процедурата визирана от § 62 ПЗР ППЗСПЗЗ - въз основа позитивното становище на назначената от кмета на община С. З. комисия, че са налице условията за изкупуване на имота по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, обективирано в протокол № 32/29.04.2008 г. В тази връзка и с оглед данните от заключението на вещото лице, включително обясненията му в открито съдебно заседание, че 3/4 от площта на имота е заета с овощни дървета, от съда е констатирано, че са налице условията по § 4б ПЗР ЗСПЗЗ. Предвид липсата на спор между страните и представените по делото удостоверение за наследници и решение на ПК, правилно съдът е приел, че жалбоподателките в първоинстанционното производство се легитимират като собственици на реституиран имот в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, в който попада и описаният в заповед № РД-25-2231/30.09.2009 г. на кмета на община С. З.. В тази връзка е направено принципно вярното отбелязване, че обстоятелството, че за територията, в която попада последния имот няма влязъл в сила план на новообразуваните имоти, не препятства издаването на процесната заповед. Така, с оглед установеното от фактическа и правна страна, правилен е направеният от съда извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, при съобразяване с приложимите процесуални и материалноправни норми, при наличие на предпоставките по § 61 - 63 ПЗР ППЗСПЗЗ, във връзка с § 4б ПЗР ЗСПЗЗ. Решението е правилно.

Действително, в заповедта, като правно основание за установеното право на придобиване на собствеността върху предоставения за ползване имот, е конкретизирана нормата на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, а не посочената като основание за подаване на заявлението от Д. С. и установена от фактическа страна, хипотеза на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ. Независимо от това, правилно е прието, че заповедта на кмета е законосъобразна, тъй като съдържа реквизитите на § 62, ал. 3 ПЗР ППЗСПЗЗ, а с оглед изложените в нея и актовете на помощния орган, фактически обстоятелства и правното основание за издаването й - установява волята на административния орган, при упражнен контрол върху която не се установяват допуснати съществени нарушения, съставляващи отменителни основания.

Неоснователен е наведеният в касационната жалба довод за необоснованост на съдебното решение. Съдът е изложил мотиви относно правото на ползвателя да придобие собствеността върху предоставения му за ползване имот, включително като е изследвал и съответно констатирал липсата на предходно подадени заявления за придобиване на собствеността върху този имот. Още повече, че представените по делото доказателства не обуславят извод в противен смисъл. Съдът е анализирал протокола на назначената комисия, който е съпоставил с подаденото от Д. С. заявление, при което извел обоснован и правилен извод за наличие на предпоставките за придобиване на право на собственост при условията на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ. Становището на комисията за спазване на изискванията на закона и правилника за неговото прилагане обвързват кмета на общината, който постановява заповедта си въз основа на акта на назначения от него помощен орган. Така предвид установената по делото фактическа обстановка не се установява и допуснато от съда нарушение на материалния закон.

По изложените съображения решението на съда, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ : ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 118/22.04.2010 г., постановено по адм. дело № 562/2009 г. на Административен съд - С. З.. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Г./п/ К. Х. К.Х.