Образувано е по жалба на кмета на община П. срещу заповед № РД-169/28.07.2006 г. на областния управител на област П., с която е отменена заповед № 1438/29.06.2006 г. на кмета на община П..
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и като такава неправилна.
Според жалбоподателя класираният на първо място участник за процесната линия „Пътнически превози-Перник” ЕООД е участвал в конкурсната процедура с едни и същи превозни средства за различни линии, което представлявало нарушение на конкурсните условия и е пречка да се сключи договор за възлагане на превоз.
При липса на изрична уредба в Наредба № 2/2002 г. за случаите на дублиране на автобуси, според него няма пречка, по аналогия, да упражни правомощията си по чл. 26, ал. 3 от Наредба № 2/2002 г.,, на основание на която разпоредба е издал и отменената заповед № 1438/29.06.2006 г.
Ответникът – областният управител на област с административен център Перник, представляван от юрк. Н., оспорва жалбата и моли същата да се остави без уважение.Съображения излага в писмено становище.
Заинтересованата страна – „Пътнически превози – Перник” ЕООД, представлявана от адв. Г., моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди заповедта на областния управител.
Заинтересованата страна - Транспортна кооперация „Бус-Перник”, представлявана от председателя си М. К., счита, че жалбата следва да бъде уважена.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че с обжалваната заповед областният управител правилно е отменил заповедта на кмета на община П. като постановена в нарушение на чл. 24 и чл. 26 от Наредба № 2/2002 г. След като предложението на „Пътнически превози – Перник” ЕООД е допуснато до участие и е класирано от конкурсната комисия на първо място, възложителят е следвало да сключи договор за превоз по процесната линия именно с него.Само в хипотезата на чл. 26, ал. 3 от Наредба № 2/2002 г. при отказ на кандидата, класиран на първо място да сключи договор, би могло да се премине към сключване на договор с класирания на второ място участник, която обаче не е била налице в конкретния случай.
Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след преценка становищата на страните и данните по делото приема за установено следното :
Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 13, ал. 2 от ЗВАС и като такава процесуално допустима. По същество е неоснователна.
Видно от заповед № 280/22.02.2006 г., кметът на община П. е наредил да се организира и проведе конкурс за определяне на превозвачи за извършване на обществен превоз на пътници по автобусни линии и курсове от действащата общинска, областна и републиканска транспортни схеми на община П.. В т. 2.2 от заповедта – „Технически условия към кандидатите” е посочено, че броят на необходимите автобуси трябва да съответства на минималния брой основни и резервни автобуси за обслужването на съответната линия /курс/, като за допълнителна автобусна линия № 9 Метал-„СБАЛББ-Пантелей” необходимият брой автобуси е определен както следва : 1 брой /клас В/ + 1 резервен /клас В/. Според доклада на назначената със заповед № 747/28.03.2006 г. комисия по чл. 17, ал. 6 от Наредба № 2/2002 г. предложението на „Пътнически превози” ЕООД съдържало всички изискуеми по конкурсната документация документи, поради което и е допуснато до участие, като за процесната линия № 9 е класирано на първо място. Въз основа изготвения от нея доклад кметът на общината постановява на основание чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2/2002 г. заповед № 1342/21.06.2006 г., с която обявява класирането и определя за изпълнител на обществен превоз на пътници за градска допълнителна автобусна линия № 9 класираният на първо място кандидат „Пътнически превози – Перник” ЕООД.
С последваща заповед № 1438/29.06.2006 г. кметът на община П. е видоизменил предходната си заповед и определил за изпълнител класираният на второ място кандидат ТК”Бус-Перник” по съображения, че един от автобусите /РС 01 74 АН/ на „Пътнически превози” ЕООД е предложен и по линия № 19 Перник-Краев дол, което противоречи на изискванията на конкурсната документация.
При тази тези данни областният управител е приел повторно издадената от кмета заповед № 1438/29.06.2006 г. незаконосъобразна, постановена при нарушения на съществени процесуални правила и като такава я отменил със своята, обжалвана заповед. Тази заповед е правилна.
В дял ІІ, глава ІІ от Наредба № 2 от 15. 03. 2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили са регламентирани отделните етапи от конкурсната процедура за възлагане на превози по утвърдени транспортни схеми. В рамките на тази процедура кметът на общината разполага с конкретни правомощия : да назначи комисия за провеждането на конкурса в изпълнение на решението на Общинския съвет /чл. 17, ал. 6/, да издаде заповед, с която обявява кандидатите, класирани на първите три места, и определя кандидата, класиран на първо място, за изпълнител /чл. 26, ал. 1/ и да сключи договор за възлагане на превозите по автобусните линии /чл. 26, ал. 2, изр. 2/. В случай на отказ на кандидата, класиран на първо място, да сключи договор кметът на общината предлага сключване на договор на класирания на второ място кандидат, а ако и той откаже - на кандидата, класиран на трето място /чл. 26, ал. 3/. В тази специална хипотеза правомощието на кмета на общината е обусловено от наличието на вече издадена заповед по чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2/2002 г. и заявен отказ от класирания на първо място кандидат да сключи договор с възложителя.
В конкретния случай не са налице условията на чл. 26, ал. 3 от Наредба № 2/2002 г. Предложението на „Пътнически превози – Перник” ЕООД е допуснато до участие, като за процесната линия е класирано от конкурсната комисия на първо място. Кметът на общината е възприел резултатите от доклада на комисията и издал заповед № 1340/21.06.2006 г., с която определя за изпълнител „Пътнически превози” ЕООД. С така определения участник и при липса на заявен от негова страна отказ кметът на общината следва да сключи договор за възлагане на превоз, с което се изчерпват и правомощията му. В Наредба № 2/2002 г. не е предвидена възможност кметът на общината да „видоизменя” вече издадена своя заповед по чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2/2002 г., което по същество представлява постановяване на нова заповед. С последващата заповед № 1439/29.06.2006 г. кметът на община П. е пререшил извършеното класиране и е постановил акт извън своята материална компетентност.
При издаването на отменената заповед на кмета на общината не са били налице условията на чл.26,ал.1 от ЗАП,нито тези на чл.32,ал.1 от ЗАП.
С отмяната на заповед № 1439/29.06.2006 г. областният управител е посочил, че същата е издадена в нарушение на чл. 24 и 26 от Наредба № 2/2002 г., което съставлява съществено нарушение на административно производствените правила, без да констатира посочения по-горе порок, но като краен резултат заповедта му е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от горното и на основание чл. 28 от ЗВАС, във вр. с чл. 42, ал. 1, предл. 3 от ЗАП, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на кмета на община П. срещу заповед № РД-169/28.07.2006 г. на областния управител на област П., с която е отменена заповед № 1438/29.06.2006 г. на кмета на община П..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ц. С. секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Г. М./п/ Г. Г.
Ц.С.