Производството е образувано по касационна жалба от СО-Район"Панчарево",против решението от 11.11.2005г.,постановено от Софийски градски съд, административна колегия,ІІІ а състав, по адм. д.№1737/2000г.
Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл.33,ал.1 от ЗВАС и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, в производство по чл.62,ал.3 от ППЗСПЗЗ,СГС е отменил като незаконосъобразна, по жалбата на А. С. С. от гр. С.,Заповед № РД-46-145/18.04.2000гна Кмета на СО-Район"Панчарево",като вместо нея, на основание чл.42,ал.2 от ЗАП във връзка с пар.62уал.3 от ПМС № 456/1997г. е признал правото на А. С. С. да придобие собствеността върху имот пл.№480,кад. лист № Г-10-4-В м."Косанин дол",землище Бистрица, район"Панчарево" и е прекратил производството като недопустимо по отношение на С. Д. П. и Д. Д. П. и е върнал преписката на район"Панчарево"за изготвяне на оценка на имота на основание пар.62,ал.4 от ПМС№ 456/1997г.
За да постанови решението си съдът е приел, че жалбоподателката е ползувателка на процесния имот, който и е предоставен и по силата на ПМС №21/1963г.,който факт е приел за установен при съвкупната преценка на всички представени по делото писмени доказателства.В имота има построена сграда преди 31.03.1991г.,което обстоятелство не е спорно между страните, а се установява и от представената по делото скица-копие от неодобрен кадастрален план от 31.05.1994г.,видно от която е, че в имота има заснета масивна сграда още през 1985г.С оглед на събраните доказателства съдът е приел, че молбата за закупуване е подадена в законния срок и са налице всички предпоставки на закона за признаване на жалбоподателката правото да закупи имота.
В касационната жалба се правят доводи за неправилност на постановеното решение поради допуснати процесуални нарушение и противоречие с материалния закон-касационни отменителни основания по чл.218б, ал.1,б."в" от ГПК вр. чл.11 от ЗВАС.Твърди се, че съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства и изводът му, че имота е предоставен по ПМС № 21/63г. е необоснован.
С писмено възражение А. С. С. оспорва касационната жалба като неоснователна.Счита, че решението на съда е обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила.Правото на ползване е установено от многобройните писмени доказателства, като:списък на гражданите, обработващи и облагородили пустеещите места в м.Косанин дол, копие от писмо №14/111.1981г. с извлечения от протоколи №23 и 38 на ОБ на АПК"Средец",с които е утвърден списъка на ползувателите, служебна бележка от 26.02.1992г. на ОПК-Панчарево, скица и др.В предоставения и по ПМС за ползване имот е изградена масивна сграда още през 1976-77г.,в която живее синът и със съпругата си и детето си и тя е единственото им жилище, за което плащат данък редовно от 1977г. и до сега.
Заинтересованите страни : Й. В. Г., Н. Б. В., Я. Б. В., П. С. Ц., А. И. Г., К. П. К., Д. П. Г., Р. Й. Ф., Ц. Й. П., Т. Б. Н. и Х. Б. Н. - редовно призовани, не са се явили и не са взели становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява следното становище:
Касационната жалба е неоснователна и следва да се отхвърли. Съдът обосновано е приел, че отказът на кмета на район "Панчарево" да признае право на собственост по реда на §4а, ал.1 от ЗСПЗЗ върху земеделска земя е незаконосъобразен. Неоснователно е твърдението в жалбата, че не е доказано учредяване право на ползване на земята на А. С.. От приложените в делото писмени доказателства може да се направи извод, че е учредено право на ползване на основание разпоредбите на ПМС №21/63г. Налице са и останалите законови изисквания за придобиване на собственост върху ползвания имот.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:
При постановяването на решението си съдът е обсъдил всички представени по делото доказателства и доводите на страните, така както го задължава разпоредбата на чл.188 ал.1 от ГПК и направените от него изводи съответствуват на фактическата обстановка и не противоречат на материалния закон.
Освен изложенитне от съда мотиви, които настоящият състав на ВАС не намира за необходимо да приповтаря, следва да се има пред вид и следното:
За жалбоподателката са налице и изискванията на чл.3,ал.3 от ПМС № 4/12.02.1988г.,съгласно която разпоредба, земите, раздадени за лично ползване от ТКЗС и АПК и застроени до 7.04.1987г.,не се отнемат, ако се включат в обособена зона за земеделско ползване или във вилна зона, какъвто е и настоящия случай.
По делото е безспорно установено, че са налице и останалите изискванията на пар.4а от ПЗР на ЗСППП за закупуването на имота от жалбоподателката.Касае се до зем. земя, която не е общинска или държавна собственост, а е на бивши собственици-заинтересованите лица, в същата е построена масивна сграда, която не е такава по смисъла на пар.1в, ал.3 от ППЗСПЗЗ,построена е преди 1.03.1991г.-заснета е още през 1985г. В нея живее тричленното семейство на сина на ползувателката и тя представлява единственото им жилище.
Заинтересованите страни по делото, които са бившите собственици на процесната земеделска земя и носители на материалния интерес, не са оспорили жалбата и правата на жалбоподателката и не са подали касационна жалба и пред настоящата инстанция. Правният интерес на касатора се изразява в защита на издадения и отменен от съда административен акт, но изложените касационни оплаквания са неоснователни.
Решението на СГС е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.40,ал.1 от ЗВАС,ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,ІV АО, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 11.11.2005г.,постановено от Софийски градски съд, административна колегия,ІІІ а състав, по адм. д.№1737/2000г. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. К./п/ Г. К. М.К.