Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Общинския съвет - Пловдив, срещу решение № 1311 от 14.10.2010 г., постановено по адм. дело № 320 от 2010 г. на Административния съд - Пловдив. С жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно поради неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът кмет на община К. не се представлява в съдебно заседание. Постъпили са писмени бележки от адв. Т. - процесуален представител на община К., с които оспорва жалбата като неоснователна.

Ответникът кмет на община С. не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Ответникът кмет на община Б. не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Ответникът кмет на община К. не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Ответникът кмет на община Р. не се представлява в съдебно заседание. Представен е писмен отговор от юрк. К., в който излагат доводи за неоснователност на касационната жалба.

Ответникът кмет на община С.ки не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 21 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), образувано по жалба на кметовете на общините Кричим, Съединение, Брезово, Калояново, Раковски и Стамболийски, е упражнил контрол за законосъобразност на решение № 6 по протокол № 2 от 21.01.2010 г. на Общинския съвет - Пловдив. С оспореното административно решение на основание чл. 21, ал. 1, т. 7 и 23 от ЗМСМА е отменено решение № 488 по протокол № 24 от 23.12.2009 г. на Общинския съвет - Пловдив, и е определена цена на услугата за приемане и депониране на битови отпадъци на депо за неопасни отпадъци на община П. в землището на с. Ц. за общините: Марица, Калояново, Стамболийски, Родопи, Перущица, Кричим, Съединение, Асеновград, Раковски, Садово, Брезово и Първомай, равняваща се на 18,46 лв./тон без включен ДДС. Със същото решение е одобрен проектът на договор за "Приемане и депониране на битови отпадъци за общините Пловдив, Марица, Калояново, Стамболийски, Родопи, Перущица, Кричим, Съединение, Асеновград, Раковски, Садово, Брезово и Първомай" в землището на с. Ц. и е упълномощен кметът на община П. да сключи договора със съответните общини за периода след 01.01.2010 година.

Във връзка с направено възражение за недопустимост на жалбите поради липса на правен интерес от оспорване на горепосоченото решение на общинския съвет съдът е приел, че със същото се засягат правата и се създават задължения за общините - адресати на решението, поради което съдът е направил извод, че решението е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Обсъдено е и възражението на процесуалния представител на общинския съвет за липса на правен интерес от оспорването с оглед обстоятелството, че някои общини вече били подписали договора. По тези съображения първоинстанционният съд е приел, че жалбите са процесуално допустими, като разгледани по същество, са и основателни. Административното решение е немотивирано - не са посочени фактически и правни основания, послужили за издаването на оспореното решение по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Не е приложена план-сметка, от която да става ясно как е формирана цена от 18,46 лв./тон за ползване (приемане и депониране на битови отпадъци) на сметището в землището на с. Ц.. С тези мотиви АС - Пловдив, е приел, че оспореното административно решение е незаконосъобразно, и го е отменил.

Настоящата касационна инстанция, след подробен и задълбочен анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност намира, че обжалваното решение е правилно.

Между страните не се спори, че процесното сметище в землището на с. Ц. е собственост и се стопанисва от община П., за което са налице съответните разрешения. Не се спори и за това, че с решение № 488 на Общинския съвет - Пловдив, взето с протокол № 24 от 23.12.2009 г., е определена цена на услугата по приемане и депониране на битови отпадъци за общините Марица, Калояново, Стамболийски, Родопи, Перущица, Кричим, Съединение, Асеновград, Раковски, Садово, Брезово и Първомай на сметището в землището на село Цалапица в размер на 21,33 лв./тон без включен ДДС. Това решение е върнато за ново обсъждане от областния управител на област П. на основание чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, като в писмо, с което е върнато, се сочат нарушения на процесуални и материалноправни норми. С предложение от 20.01.2010 г. кметът на община П. е предложил на ОбС - Пловдив, да приеме ново решение с предложена цена за 2010 г. в размер на 18,46 лв. без ДДС.

Спорните моменти по делото са относно допустимостта на първоинстанционното съдебно производство с оглед твърдението за липса на правен интерес по отношение на жалбоподателите - настоящи ответници, да оспорват решението на общинския съвет, както и във връзка с възражението на процесуалния представител на касатора, че процесното решение не е индивидуален административен акт.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че общините, подали жалба срещу решение № 6 по протокол № 2 от 21.01.2010 г. на Общинския съвет - Пловдив, имат интерес от обжалването и този извод не се променя от обстоятелството, че някои от тях са подписали договора за "Приемане и депониране на битови отпадъци", а други са го подписали с "резерви", каквото е възражението на адв. С. - пълномощник на ОбС - Пловдив. Тези възражения са обсъдени вече от административния съд и касационната инстанция намира, че съображенията на съда в тази насока са правилни и не следва да бъдат преповтаряни. Правилен е изводът, че с определената цена за приемане и депониране на битови отпадъци в сметището в с. Ц. се засягат правата на общините - евентуални ползватели на сметището. В касационната жалба се излагат доводи, че община П. не притежава монополни права върху всички находящи се в Пловдивска област сметища и всяка една от общините е свободна да сключи договор с друг собственик или оператор на сметище и да договори с него цени и условия, каквито намери за добре. Твърди се също, че сметището в с. Ц. не е единственото място, на което могат да се депонират битови отпадъци и решението на общинския съвет не е акт, който едностранно да поражда права или задължения за оспорващите го, а на практика представлява гражданскоправно волеизявление и предложение за сключване на договор. Тези доводи са неоснователни. Съдебният контрол не се обуславя от наличието или не на монополно положение в съответния отрасъл и няма нищо общо с контрола, който държавата упражнява върху ценообразуването, в какъвто смисъл са възраженията на касационния жалбоподател. В случая той се налага с оглед обществените отношения, които се засягат и регулират, тяхната обществена значимост - на международно, национално и местно ниво. Съгласно един от принципите за "близост", съдържащи се в Ръководството за разработване на общински програми за управление на дейностите по отпадъците, издадено от Министерството на околната среда и водите, което е задължително за всички общини при разработване на своите програми за управлението на отпадъците на местно ниво,

отпадъците трябва да бъдат обезвреждани възможно най-близко до мястото на тяхното образуване.

Този принцип води до поставяне на съответната община като собственик и стопанисващ съответното "най-близко" по смисъла на ръководството сметище не в монополно, а в господстващо положение, което по българското законодателство не е забранено, но е забранена злоупотребата с него (чл. 21, т. 1 от ЗЗК). Разпоредбата на цитирания текст въвежда забрана за пряко или косвено налагане на цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия от страна на предприятие с господстващо положение на пазара. При тези съображения настоящата съдебна инстанция намира за неприложима тезата за гражданскоправния характер на оспорваното решение и недопустимост на съдебно-административното производство. Същото е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, който следва да отговаря на изискванията за форма съгласно чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК. Неспазването им води до незаконосъобразност на акта.

В конкретния случай правилен и обоснован е изводът на съда, че решението на Общинския съвет - Пловдив, е прието при обуславящи неговата отмяна допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила за мотивиране на решението. Съгласно чл. 59, ал. 1 АПК административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. А разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК изисква административният акт да съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. В производството пред АС - Пловдив, са поискани от страна на жалбоподателите план-сметка за депониране на отпадъците в землището на с. Ц. към решение № 6, взето с протокол № 2 от 21.І.2010 г., протоколите на комисиите, обсъждали проблемите по план-сметката, касаещи приемането на решението, и анализ по чл. 12, ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени, и услуги на територията на община П.. Безспорно е, че по делото не е представена новата

план-сметка от м. януари 2010 г. по оспореното решение, както и не са представени

протоколите от 2010 г. на комисиите, обсъждали въпросите по план-сметката, касаещи приемането на решение № 6, поради което следва да се приеме, че такива не са изготвяни от страна на административния орган. При тези обстоятелства правилно съдът е приел и този извод се споделя и от настоящата инстанция, че е налице липса на мотиви за това как е формирана цената на съответната услуга по приемане и депониране на битови отпадъци и това съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, и дали отговаря на принципните положения, залегнали в Ръководството за разработване на общински програми за управление на дейностите по отпадъците. Съгласно принципите "замърсителят плаща" и "отговорност на производителя" лицата, които образуват отпадъци, или производителите на продукти, след употребата на които се образуват отпадъци, трябва да покрият пълните разходи за третирането на отпадъците. Изисква се таксата за депониране на отпадъци на депото да покрива всички разходи за изграждане, експлоатация, закриване и за поне 30-годишен следексплоатационен мониторинг. В същия смисъл е правилото на чл. 15, ал. 2 от Наредба № 8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци . Съгласно чл. 15, ал. 3 от наредбата

цената за депониране на отпадъците се определя с план-сметки за всяка от дейностите по изграждане, експлоатация, мониторинг, закриване и следексплоатационни грижи за депото при отчитане на очаквания годишен обем на постъпващите отпадъци за целия период на експлоатация на депото. План-сметките по тази алинея са неразделна част от:

1. договора за възлагане на обществената поръчка за дейността по депониране на отпадъци - в случаите, когато депонирането на отпадъци се възлага от кмета на общината при условията и по реда на Закона за обществените поръчки, или

2. договора, с който съответната община възлага дейността по депониране на отпадъците на търговско дружество с общинско участие, или

3. решението на общинския съвет и договора за управление - в случаите, когато депонирането се осъществява самостоятелно от общината чрез общинско предприятие, или

4. другите договори за възлагане експлоатацията на депото, по които общината не е страна.

Член 15, ал. 5 от наредбата изисква операторът на депото да осигурява обществен достъп до план-сметката за определяне на цената за депониране на отпадъците. Посочената законодателна уредба очевидно оборва тезата на процесуалния представител на касатора, че съдът не бил уточнил план-сметка по смисъла на кой нормативен акт е следвало да бъде съставена и приета от Общинския съвет - Пловдив, както и че липсвала материалноправна норма в българското законодателство, която да въвежда задължение за собственика на депо как да формира цената за депониране на битови отпадъци за имоти и лица, различни от посочените в ЗМДТ. Горепосочените разпоредби от Наредба № 8 от 22.08.2004 г., издадена от министъра на околната среда и водите на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците, са израз на хармонизиране на изискванията на националното законодателство с тези на ЕС относно управлението на отпадъците. С нея се транспонира в българското законодателство Директива 1999/31/ЕС за депониране на отпадъци и Решение 2003/33/ЕС за въвеждане на критерии и процедури за приемане на отпадъци на депа. Видно е, че в случая ЗМДТ не е приложим.

Горното идва да обоснове извода, че размерът на дължимата от страна на общините - ползватели на процесното сметище, цена следва да е обоснован с конкретните фактически основания, наложили именно този размер. Допуснатото нарушение е съществено и е достатъчно основание за отмяна на решението, както правилно е приел административният съд.

От изложеното е видно, че не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК. Оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и направено изрично искане от страна на процесуалните представители на общините Кричим и Раковски на последните следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция.

Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 1311 от 14.10.2010 г., постановено по адм. дело № 320 от 2010 г. на Административния съд - Пловдив.

ОСЪЖДА

Общинския съвет - Пловдив, да заплати на община К. 150 (сто и петдесет) лева разноски за касационната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА

Общинския съвет - Пловдив, да заплати на община Р. 150 (сто и петдесет) лева разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ В. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Х./п/ В. П.

В.П.