Производството е по чл. чл. 33 – 40 ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на Директора на РУ “Социално осигуряване” гр. В. Т. срещу решение № 425 от 6.07.2005 г. по адм. д. № 260/2005 г. по описа на Великотърновския окръжен съд. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон.

О. И. Х. Стоянов от с. П., О. Г. О. настоява решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура застъпва теза за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 33, ал. 1 ЗВАС 14-дневен преклузивен срок и процесуално е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

С решение № 425 от 6.07.2005 г. по адм. д. № 260/2005 г., Великотърновският окръжен съд е отменил решение № 25 от 7.04.2005 г. на Директора на РУ “Социално осигуряване” гр. В. Т., с което е оставено в сила разпореждане № 4749 от 26.11.2004 г. на ръководителя на отдел “Пенсии” и е върнал преписката на административния орган за издаването на нов законосъобразен акт, съгласно мотивите. Съдът е приел за установено, че жалбоподателят е депозирал заявление пред пенсионния орган с вх. № 20937 от 23.07.2004 г. за отпускане на добавка към пенсията му, съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗПГРРЛ. Представил е удостоверение № 6064 от 15.07.2004 г., издадено от Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр. С. и бюлетин на Бюро “Съдимост” при Горнооряховския районен съд. Тези два документа установяват постановена присъда, както и че наложеното наказание 8 м. лишаване от свобода е изтърпяно в затворите Ловеч и Беляне. Административният орган без да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, така както го задължава разпоредбата на чл. 11 ЗАП е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка. Направен е окончателния извод, че поради тази причина атакувания по съдебен ред административен акт следва да бъде отменен, а делото да се...