Производство по чл.33 - 40 ЗВАС отм. във връзка с §4 ал.1 и §142 т.1 АПК.
Касаторът ДОУИ-Варна моли да бъде отменено решение №745/26.6.2006г. по адм. д.№724/2002г. на Варненския окръжен съд, с което е отменен ДАД по ЗДДС №2/1.11.2000г. на ТДД-Варна и е върната преписката на данъчния орган за решаване на въпроса по същество като неправилно. Подържа, че са допуснати касационни основания необоснованост нарушения на материалния и процесуалния закон. Съдът неправилно преценил доказателствата по делото. Подробни съображения излага в жалбата. Съдът не обсъдил доводите на касатора по съществото на делото изложени в молба преди съдебното заседание от 20.6.2006г., с което допуснал съществено процесуално нарушение. Моли да бъде отхвърлена жалбата против ДАД като му бъдат присъдени разноски.
Ответника по касационната жалба ЕТ"О"ЕООД, дерегистрация на пряк доставчик "П"ООД. Съдът е приел, че ДАД е издаден от компетентен орган и при спазване на чл.67 ДПК. За констатациите в него по ДПК няма презумпция за вярност до доказване на противното. Съдът е приел, че в ДАД не е посочено коя от седемте хипотези на чл.116 ал.2 т.2 б."б"ЗДДС в приложимата редакция е налице, а е преразказан протокол №93/7.11.2000г., констатирано е, че едноличния търговец е нарушавал разпоредбите на ЗДДС и е ползувал фактури с невярно съдържание. Констатирано е също, че "П"ООД е с прекратена съдебна регистрация от 13.7.1999г., а едноличния търговец е ползувал данъчен кредит по фактурите на това дружество издадени след съдебното му заличаване. Съдът е приел, че при извършена насрещна проверка на "Л"ЕООД е установено начисляване на данъка по 19бр. фактури издадени от това дружество. Приел е също, че констатациите за нарушения по ЗДДС и за използуване на фактури с невярно съдържание са неправилни и недоказани. Ако се установи неизрядност на предходните доставчици данъчните органи следвало да откажат да признаят данъчен кредит на "Л"ЕООД, но не са обстоятелства, които да водят до дерегистрация на ЕГ"О"ООД е обявена в несъстоятелност, производството по несъстоятелност е прекратено и е постановено заличаване на търговеца от търговския регистър с решение от 13.7.1999г. на ОС-Монтана обнародвано в ДВ бр.87/5.11.1999г. Със заповед №1/7.12.2000г. на началник ДП-Монтана е разпоредено да се отбележи в данъчния регистър, че дружеството е заличено в търговския регистър и се заличава регистрацията му по ЗДП и ЗДДС считано от 5.11.1999г. Съдът е приел, че издадените фактури от м.5 и 7.1999г. са издадени от регистрирано по ЗДДС дружество към момента на издаването им. Приел е също, че не са налице основания по чл.116 ал.2 т.2 б."б" ЗДДС за дерегистрация на едноличния търговец и е уважил жалбата против ДАД и по чл.130 ал.1 т.1 ДПК е върнал преписката за решаване по същество от административния орган.
Възприетата от съда фактическа обстановка по фактурите на "Л"ЕООД е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил законосъобразни правни изводи. В ДАД не е посочено какво е невярно във фактурите на този пряк доставчик, няма констатация, че търговеца ползува фактури по неосъществени доставки. Такава констатация липсва и в приложения ДРА №Р-116/7.5.2001г. на ДП-Младост-Варна относно спорните фактури на "Л"ЕООД.
В частта по доставките на "П"ООД съдът неправилно е приел, че заличаването на дружеството в търговския регистър настъпва на 5.11.1999г., когато е обнародвано решението на ОС-Монтана за заличаване на търговеца от търговския регистър и обявяването му в несъстоятелност. С това решение по чл.711 ал.1 т.1 ТЗ се прекратява дейността на търговеца, по т.3 се прекратяват правомощията на органите на несъстоятелния търговец. По чл.712 ал.1 ТЗ решението за обявяване в несъстоятелност важи спрямо всички. По чл.712 ал.2 ТЗ решението се вписва в търговския регистър и се обнародва в "Държавен вестник", от която редакция следва, че обнародването има оповестителен характер и се извършва след вписването в търговския регистър. След като обнародването на това решение е извършено на 5.11.1999г. за ЕТ"Одисей-И. И." не е налице хипотезата на чл.116 ал.2 т.2 б."б"ЗДДС за дерегистрация, поради използуване на фактури издадени от обявеното в несъстоятелност дружество преди тази дата, поради недоказано от касатора знание на получателя, че фактурите са издадени от заличен от търговския регистър доставчик и съдържат неверни обстоятелства. Не да зопуснати процесуални нарушения от съда при постановяване на решението.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането за присъждане на разноски за ответника по касационната жалба не е доказано - за настоящата инстанция не са направени разноски от ответника. По изложените съображения и на основание чл.40 ЗВАС отм. Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение №745/26.6.2006г. по адм. д.№724/2002г. на Варненския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ М. Ч. М.Д.