Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от А. Т. С. против решение № 657 от 14.03.2009 г. на Пловдивския районен съд, ХVІ състав по адм. дело №3292/2008 г.

С него се отхвърля като неоснователна жалбата му против решение № 8 - Т3/08.08.2008 г. на ОСЗ Плавдив.

Поддържат се доводи за неправилността му, вследствие нарушение на материалния закон изразяващо се в това, че с решения постановени по чл. 19, ал. 8 и чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ е определен начинът и стойността на обезщетението на които влезли в сила решения противоречи обжалваното, с което му се отрежда категория земя, различна от категорията за която се признава правото на обезщетение.

О. О. служба земеделие не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. По допустимият предмет в това производството за съответствието по стойност между признато и получено обезщетение съдът е възприел заключение на експертиза от която се установява, че му се отрежда земеделска земя с различна категория но със същата стойност на признатото обезщетение.

Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена в 14 дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред административния съд е по повод жалба на касатора срещу решение на ОСЗ Пловдив с което на основание чл. 27а от ППЗСПЗЗ той се обезщетява чрез предоставяне в собственост на 2.846 дка земеделски земи на обща стойност 2263 лева, съгласно план за обезщетяване в землището на гр. П. - Тракия.

Възраженията му са били за незаконосъобразност на решението, изразяващо се в това, че следва да му бъдат предоставени 4.048 дка земя вместо отредените по малко.

Съдът от данните по приложената административна преписка и доказателствата по делото е установил, че са влезли в сила издадените...